Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:       67                                  20.07.2012г.                       гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Царевският районен съд,                                                   граждански състав

На тринадесети юли,                                  две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:…Румен Йосифов

Членове:......................................

Съдебни заседатели:.................

Секретар: Н.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

гр.дело № 121 по описа за 2011год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ищец: С.П.Г., ЕГН-********** ***, против ответници: В.В.С., ЕГН-********** *** ```, ``` и Община Царево.

С исковата молба са предявени искове с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.537, ал.2 от ГПК, чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.33, ал.2 от ЗС и с тях ищецът поиска от съда:

 1. Да приеме за установено, че В.В.С. не е собственик на двуетажна сграда-лятна къща, с разгъната застроена площ от 155 кв.м., чийто първи етаж се състои от две стаи за почивка, всяка със санитарен възел и втори етаж, състоящ се от две стаи за почивка със самостоятелен санитарен възел за всяка от тях, ведно с придадената към първия етаж обслужваща постройка, с площ от 33 кв.м., състояща се от стая, кухня, баня и антре, представляващи самостоятелни обекти на собственост, с идентификатори съответно № 66528.501.306.1 и № 66528.501.306.2 по кадастралната карта на с.Синеморец, общ.Царево и да отмени на основание чл.537, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт за собственост №54, т.11, дело №518/1998г. на РС-Царево;

2. Да приемете за установено, че договорът за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост от 17.09.2011г., вписан на 20.09.2011г. в Службата по вписванията в гр.Царево в том VI, акт № 34, дв.вх.peг.№ 1644, е нищожен поради противоречието му с чл.35, ал.3 от Закона за общинската собственост;

3. В условията на евентуалност, при неоснователност на втория иск, ищецът моли съда да постанови да изкупи на основание чл.33, ал. 2 от ЗС, продадените от Община Царево на В.В.С. 240/1082 кв.м. идеални части от поземлен имот, с идентификатор № 66528.501.306 по кадастралната карта на с.Синеморец, общ.Царево, целия с площ от 1082 кв.м., за сумата от 16`380 лева.

С молба от 02.12.2011г. ищцата, чрез своя пълномощник е заявила, че оттегля иска си по пункт първи от исковата молба, т.е. иска с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.537, ал.2 от ГПК. С влязло в сила определение в закрито заседание на 18.04.2012г. съдът прие направеното от ищцата оттегляне и за разглеждане останаха другите два предявени иска.

С исковата молба се твърди, че с нотариален акт от 1995г. ищцата е призната за собственик по силата на реституция по ЗСПЗЗ на нива от 5дка в с.Синеморец, представляваща бивш парцел №1196. По действащата понастоящем кадастрална карта, този имот е разделен на няколко части, една от които е поземлен имот с идентификатор № 66528.501.306 с площ от 1082 кв.м. По повод започнато от В.С. строителство в този имот, ищцата предявила срещу него иск с правно основание чл.108 ЗС, за което било образувано гр.д.№ 65/1996г. на РС-Царево, в хода на което, въпреки допуснатото обезпечение на иска чрез спиране на строителството в имота, ответникът С. построил през 1998г. сградата предмет на първия иск и се снабдил с нотариален акт за нея. С влязло в сила решение на ВКС през 2005г. искът по чл.108 ЗС е бил уважен за владяната от С. част от имота на ищцата с размер на 710кв.м., в която попада сградата. През 2006г. ищцата била въведена от съдебния изпълнител във владение на ревандикирания й имот. Спорът за собствеността на поземления имот бил окончателно разрешен в производство по съдебна делба по гр.д.№ 168/2008г. на РС-Царево. С атакувания договор за продажба общината е продала на С. 240/1082 кв.м. идеални части от поземления имот, на осн. чл.35, ал.3 от ЗОС за сумата от 16`380лв. Според ищцата В.С. не може да се легитимира като собственик на законно построена сграда по смисъла на тази правна норма, защото тя не е построена по силата на реализирано право на строеж вр. чл.92 ЗС, а предоставеното разрешение за строеж е нищожно, защото не е издадено от компетентния орган. Сградата е незаконна и защото при построяването й, теренът не е бил в строителните граници на селото и за него е нямало одобрени планове. От горното ищцата прави извод, че атакуваният договор, сключен между ответниците е нищожен. Освен това твърди, че при сключването му продавачът – ответната община, не му е предложил на осн. чл.33, ал.1 ЗС в качеството му на съсобственик за изкупи продаваните ид.части.

Като писмени доказателства с исковата молба ищцата представя: нотариални актове за собственост от 1995г. и 1998г., атакувания договор от 17.09.2011г., обезпечителна заповед, писмо от съдебния изпълнител до кмета на общината, протокол за въвод, данъчна оценка и скици. По нейно искане ответната община представи препис от цялата преписка по която е сключен атакувания договор, а ответникът С. представи разрешенията си за строеж в оригинал. Към настоящото дело бяха приложени гр.д.№ 65/1996г. и гр.д.№ 168/2008г., двете на РС-Царево, както и изп.д.№ 120/1996г. на СИС при ЦРС. По нейно искане се извърши съдебно-техническа експертиза.

В отговора си на исковата молба ответникът Община Царево оспорва исковете. Счита, че атакуваният договор за продажба на имота е валиден и е породил своите правни последици, а искът по чл.33, ал.2 от ЗС е предявен след изтичане на срока.

Като писмени доказателства представя наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост, нотариален акт за поправка, допълнителни споразумения към трудов договор сключен между общината и началник-отдел ТСУ и длъжностната му характеристика.

Ответникът В.С. също представя отговор на исковата молба. Счита исковете за недопустими и неоснователни твърдейки, че атакуваният договор не засяга правата на ищцата, чл.33 от ЗС не се отнася за публичноправните субекти, каквато е общината, а следва да се прилага специалния режим на ЗОС. Според С. срокът по чл.33, ал.2 ЗС е изтекъл с оглед вписването на исковата молба. При сключването на атакувания договор не е допуснато твърдяното нарушение на закона – сградата му е законна и за нея има издаден нотариален акт, той е вписан в разписния лист към плана, писмото на съдебния изпълнител от 1996г. няма данни да е стигнало до адресата му – кмета на общината, а ищцата притежава само 710кв.м. от имота.

Като писмени доказателства С. представя данъчна оценка, разписен лист, скици, данъчна декларация, квитанции за платени данъци, архитектурни проекти, разрешения за строеж, протокол за строителна линия, обявления, решения на БАС и ВАС и нотариални актове от 1991г. и 1992г.

 

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представения по настоящото дело, както и по приложеното гр.д.№ 65/1996г., нотариален акт №41, т.І, д.№ 96/1995г., издаден въз основа решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, ищцата С.Г. се легитимира като собственик на процесния имот с решение на поземлената комисия за възстановяване на имота в стари реални граници, а именно земеделски имот – нива от 5дка в с.Синеморец, местността „Поляните”, представляваща имот пл.№ 1196 по частичния земеустройствен план от 1936г.

Въз основа разрешение за строеж № 3 от 20.04.1994г., издадено от компетентния тогава началник-отдел ТСУ в общинската администрация, както и въз основа разрешение за строеж №133/23.10.2003г., ответникът С. е построил в имота двуетажна жилищна сграда и лятна кухня, въпреки допуснатото като обезпечение на иска по гр.д.№ 65/1996г. – спиране на строителството по приложеното изп.д.№ 120/1996г. на СИС при ЦРС.

С влязло в сила съдебно решение по приложеното гр.д.№ 65/1996г., постановеното в хода на инстанционния контрол по него решение №1504/29.06.2005г. по гр.д.№ 2375/2004г. на ВКС, за отношенията между В.С. и С.Г. във връзка с процесния имот е прието, че С. няма права върху имота, а негов собственик е Г., като е уважен предявен от нея ревандикационен иск, с който С. е осъден да предаде на Г. владените от него 710кв.м. от собствения й имот пл.№ 1196, целия с площ от 5000кв.м. В решаващите си мотиви ВКС е приел, че не е допустимо върху процесния имот, който е подлежал на земеделска реституция, да се извършват сделки на разпореждане и застрояване, каквито са извършени от ищеца С.. Този имот не е могъл да се придобие по давност нито от В.С., нито от неговите праводатели. В тази връзка ВКС е приел, че пълноправен собственик на имота в пълната му площ е С.Г., като е отрекъл изцяло правата на С. върху него.

С друго влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 168/2008г. на ЦРС, е отхвърлен предявен иск за делба от В.С. против С.Г. и общината. В решаващите си мотиви съдилищата са приели, че С. не притежава никакви ид.части от поземлен  имот с идентификатор 66528.501.306, а той е съсобствен между С.Г. която притежава по-голямата част от него и общината, която притежава останалите 240/1082кв.м. идеални части.

С договор за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост от 17.09.2011 год., вписан на 20.09.2011г. в Службата по вписванията в гр.Царево в том VI, акт № 34, дв.вх.рег. № 1644, Община Царево е продала на В.В.С. своите 240/1082кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 66528,501.306, на основание чл.35, ал.3 от ЗОС, за сумата от 16`380 лева.

От основното и допълнителното заключения на вещото лице И.Б. по извършената в хода на настоящото дело съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е с идентификатор 66528.501.306 по действащата кадастрална карта на гр.Ахтопол. За територията където попада той в м.”Поляните”, има частичен земеустройствен план от 1936г., по който имотът е под № 1196 с площ от 1196кв.м. Първият регулационен план на м.”Поляните” е приет през 2001г., когато територията е влязла за първи път в строителните граници на населеното място. Процесният имот пл.№ 306 е урегулиран  в парцел ІХ-306, кв.31 с площ от 1082кв.м. През 2006г. е одобрена новата кадастрална карта на селото, по която този парцел се идентифицира като имот № 66528.501.306.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковете:

Тъй като първият от разглежданите искове е за прогласяване нищожност на сделка по която ищецът не е страна, следва да е налице правен интерес от предявяването на иска. Последният произхожда от обстоятелството, че ищцата е съсобственик в процесния поземлен имот и за нея не е без значение кой ще бъде съсобственик предвид правата й по чл.36, ал.1, т.1 и 2 от ЗОС.

По основателността на исковете:

По отношение претенцията за нищожност на атакувания договор, съдът намира следното:

За да е налице възможността за изкупуване на земя частна общинска собственост по чл.35, ал.3 от ЗОС, е необходимо купувачът да е собственик на законно построена върху нея сграда. В случая ответникът С. се легитимира като собственик на такава сграда с констативния нотариален акт за собственост № 54, том ІІ, дело № 518/1998г., с който правото му е признато на основание реализирано право на строеж във вр. с чл.92 ЗС. В хода на делото С. не сочи друго придобивно основание на претендираното от него право на собственост върху сградата. Нормата на чл.92 ЗС урежда изрично приращението, като придобивен способ за правото на собственост, като въвежда оборимата презумпция, че собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго. С влезлите в сила решения по гр.д.№ 65/1996г. и особено по гр.д.№ 168/2008г., което обвързва със силата си на присъдено нещо и тримата участника в настоящия процес, е прието, че В.С. не е притежавал никаква част от земята върху която е построил сградата. След като не притежава земята, той не би могъл да придобие собствеността върху тази сграда, нито на основание учредено право на строеж, защото не са ангажирани доказателства такова да му е отстъпено някога от някого, нито по силата на приращението. Оттеглянето на отрицателния установителен иск за собственост върху процесната сграда от страна на ищцата не е процесуална пречка съдът да се занимае със същия въпрос и да прецени законосъобразността на заповедта на кмета за сключването на договора на осн. чл.17, ал.2 ГПК, защото правото на собственост върху законно построената сграда е задължителен елемент от фактическия състав на продажбата по реда на чл.35, ал.3 от ЗОС, а ищцата оспорва неговото наличие в патримониума на С.. Освен това ищцата не е била страна по административното производство.

Атакуваният договор противоречи на чл.35, ал.3 ЗОС и защото не е налице втората предпоставка за приложението на тази норма – сградата да е законно построена. Към момента на изграждането на сградата, поземленият имот в който тя е построена не е попадал в строителните граници на с.Синеморец, а се е намирал в зоната за земеделско ползване. Чл.40, ал.2 от ЗТСУ (отм.) допускаше при определени условия строежи извън населените места, но сравнението на вида, размера и предназначението на сградата, описана в нотариален акт № 54, том II, дело №518/1998г., с изискванията към същите показатели, регламентирани в относимите към случая разпоредби на чл.108, ал.7 от ППЗТСУ (отм.) и чл.177 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), показва съществено разминаване относно вида, застроената площ, етажността и предназначението на сградата. Според цитираните подзаконови разпоредби в местата, предоставени за земеделско ползване при условията и реда на действащите специални разпоредби и в личните селскостопански имоти извън регулация, може да се разрешава строеж на едноетажни постройки за сезонно ползване със застроена площ до 35кв.м., които следва да са съобразени и с посочените в тези разпоредби допълнителни ограничения. В настоящия случай ответникът С. в противоречие на закона е изградил двуетажна, жилищна сграда, със застроена площ от 61 кв.м. и РЗП от 155 кв.м. в нарушение на строителните правила и норми.

В контекста на изложеното съдът приема, че към момента на сключването на атакувания договор, ответникът и купувач по него В.С. не е бил собственик на сграда, построена върху земята, част от която е предмет на продажбата, защото не би могъл да придобие собствеността върху тази сграда нито на основание отстъпено право на строеж, нито на основание приращение по чл. 92 от ЗС, поради отреченото му с влязло в сила съдебно решение право на собственост върху терена, върху който сградата е построена. Освен това самата сграда не е законна по смисъла на чл.35, ал.3 ЗОС поради изграждането й в нарушение на императивни подзаконови норми, действали към момента на разрешаване на строителството й.

По отношение предявения в условията на евентуалност иск за изкупуване по чл.33, ал. 2 от ЗС, предвид уважаването на главния иск за нищожност на договора, съдът не дължи нито обсъждане, нито произнасяне по него.

По отношение на разноските, предвид уважаването на главния иск, ответниците следва да заплатят на ищцата извършените от нея такива по делото, които са в размер на 1`875,00лв. за заплатените държавни такси, възнаграждения на вещото лице и на процесуалния представител.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р      Е      Ш      И    :

     

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.П.Г., ЕГН-********** ***, В.В.С., ЕГН-********** *** ```, ``` и Община Царево, че договорът за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост от 17.09.2011г., вписан на 20.09.2011г. в Службата по вписванията в гр.Царево в том VI, акт № 34, дв.вх.peг.№ 1644, е нищожен поради противоречието му с чл.35, ал.3 от Закона за общинската собственост.

ОСЪЖДА В.В. *** да заплатят на С.П.Г. сумата от 1`875,00лв. за разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски окръжен съд.

 

                                                                                         СЪДИЯ: