Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 13                                       15.02.2010 год.                                           Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                                        наказателен състав

на осми февруари                                                                          две хиляди и десета година

в публично заседание, в следния състав:                                     Председател: Минчо Танев

Секретар: П.Б.

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД номер 434 по описа на съда за 2009 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по постъпила жалба от „С.”**, ЕИК ** със седалище и адрес на управление **, представлявано от В.М.П., срещу наказателно постановление № **/** год. на Директора на РИОСВ- гр. Бургас, с което на основание чл. 35, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000,00 лева, за нарушение на чл. 11, ал. 5 от ЗЧАВ и § 32 от ПЗР към ЗИД на ЗЧАВ.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй като е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник. Пледира атакуваното НП да бъде отменено.

За ответника по жалбата, се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.

По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитани са актосъставителя Р.Ш. и свидетелите по съставянето на акта З.С. и С.Н..

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 29.07.2009 год. актосъставителят Ш., съвместно със служители на**, извършили проверка на площадка за производство на дървени въглища, стопанисвана от жалбоподателя и находяща се в околността на **. При извършената проверка, се установило, че на площадката са били изградени общо 16 бр. гнезда за производство на дървени въглища по открит способ, като към момента на проверката 1от тях горели, а останалите били в процес на почистване и зареждане и изваждане на готова продукция. Установеното при проверката било документирано в съставен Констативен протокол №**/** год. Констатираните нарушения, мотивирали актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение № **/** год. в който нарушението е описано по следния начин: „..на 29.07.2009 год. на площадка за производство на дървени въглища в местността „Г.д." в землището на **, се извършва производство на дървени въглища по открит способ с неорганизирано изпускане на емисии на димни газове. На площадката са разположение 16 броя гнезда за изграждане на жижни. Горят 1 броя от останалите се изземва продукция или се почистват………”. Актът бил съставен в присъствието на представител на жалбоподателя и подписан от него. Въз основа на съставения акт, наказващия орган- Директорът на РИОСВ- гр. Бургас, издал атакуваното наказателно постановление в което нарушението е описано по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 11, ал. 5 от ЗЧАВ и е санкционирано по чл. 35, ал. 2 от с.з.

Горната фактическа обстановка се съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите.

 

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РИОСВ- Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на РИОСВ- Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Безспорно се установи по делото, че жалбоподателя в качеството си на търговец, произвежда по открит способ дървени въглища. Това не се оспорва и от представителя на жалбоподателя. Предвид това, съда намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗЧАВ, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

Процесуалния представител на жалбоподателя, пледира за допуснати нарушения на установената в ЗАНН процедура. Твърди, че неправилно в НП е посочено дружеството нарушител. Съда намира тези възражения за неоснователни. Видно от събраните по делото доказателства, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в изискуемия срок. Посочените в тях фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Действително, в НП е сгрешено ЕИК на ТД, но грешката е в изписване на цифрата „1” допълнително, пред вярното число, както и преди името на ТД е изписано „ЕТ” но съда счита, че се касае за чисто техническа грешка. Посочената грешка не е довела до невъзможност да бъде определено наказателно-отговорното лице и според съда не води до нищожност на НП.

Досежно останалите възражения на жалбоподателя- че не са измерени вредните емисии и не е преценено въздействието им- съда намира същото за неоснователно. Нормата на чл. 11, ал. 5 от ЗЧАВ, забранява изпускането на неорганизирани емисии на вредни вещества в атмосферния въздух при производството на дървени въглища по открит способ. Видно от събраните по делото доказателства- писмени и гласни- жалбоподателя произвежда дървени въглища по открит способ, при който не е възможно изпускането на вредни емисии да е организирано, тъй като при този способ няма комини и вредните емисии се изпускат неорганизирано.

Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 35, ал. 2 от ЗЧАВ, където е посочено, че лице, което наруши забраната по чл. 11, ал. 5, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.. Това налага извода, че в конкретния случай, размера на наказанието е определен в границите на нормативно- определения размер, но според съда при индивидуализирането му, административно- наказващият орган не го е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съдът счита, че административно- наказващия орган неправилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което е наложил наказанието в максималния законоустановен размер. Последните основания обуславят намаляване на размера на така наложената санкция, като прекалено голяма, с оглед тежестта на извършеното нарушение, като според съда, липсата на отегчаващи вината обстоятелства следва да бъде отчетена и наказанието следва да бъде в средния законоустановен размер, като точния размер на наказанието да бъде „имуществена санкция” в размер на 2500.00 лева.

Цитираното до тук, налага изменяне на обжалваното наказателно постановление, в частта му относно размера на санкцията и потвърждаване в останалата му част.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №**/** год. на Директора на РИОСВ- гр. Бургас, с което на основание чл. 35, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) на „С.” **, ЕИК ** със седалище и адрес на управление ** представлявано от В.М.П. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000,00 лева, за нарушение на чл. 11, ал. 5 от ЗЧАВ и § 32 от ПЗР към ЗИД на ЗЧАВ, в частта му досежно размерите на определеното административно наказание, като за извършеното нарушение  НАЛАГА на С.” *** наказание както следва: „имуществена санкция” в размер на 2500,00 лв. (две хиляди и петстотин лева) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: