Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   97                                      02.12.2010 год.                                                  Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                                    наказателен състав

на шестнадесети ноември                                                        две хиляди и десета година

в публично заседание, в следния състав:                               Председател: М. Т.

Секретар: К.Д.

 

като разгледа докладваното от съдия М. Т.

НАХД номер 376 по описа на съда за 2010 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р.Н.Г., ЕГН **********,***, срещу наказателно постановление №***от *** г. на началника на РУП-Царево.

С жалбата се изразява несъгласие с обжалваното наказателно постановление и се иска от съда то да бъде отменено като незаконосъобразно. Алтернативно се иска намаляване на размера на наложената санкция към минимума предвиден в закона. Жалбоподателят оспорва, че е допуснал нарушение на нощната тишина, а полицейското предупреждение не било конкретизирано.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник. Ангажира гласни доказателства. Защитника пледира, за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата- началник на РУП-Царево, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитани са актосъставителя, свидетеля по акта и водения от страна на жалбоподателя свидетел.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

През летния туристически сезон на 2010 г. жалбоподателят Р.Г. бил ***на питейно заведение „***” находящо се на открито на плажа в гр. Ахтопол. По този повод на *** г. в 18.30 часа, той бил писмено предупреден от полицейски служител на основание чл. 56 от ЗМВР, да не допуска нарушения на Наредбата за опазване на обществения ред и околната среда на територията в Община Царево и Закона за защита от шума в околната среда.

Жалбоподателят не изпълнявал полицейското разпореждане и всяка вечер в РУП-Царево постъпвали сигнали за нарушаване на нощната тишина от заведението, включително и на ***г. около 02.25 часа, когато след подаден сигнал полицейски служители установили, че заведението работи, като музиката в него е пусната. В тази връзка жалбоподателят бил поканен в полицейското управление където по-късно му бил съставен акт за установяване на административно нарушение. В него като състав на административното нарушение било описано, че жалбоподателят като длъжностно лице, не е изпълнил полицейско разпореждане, дадено му с предупредителен протокол от *** г. Актът бил предявен за подпис на нарушителя и подписан от него без възражения.

В последствие, на *** г. било издадено обжалваното наказателно постановление от началника на РУП-Царево, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 55, ал. 4 от ЗМВР- описано както в акта, на основание чл. 270, ал. 1 от същия закон било наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служител на МВР, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник на РУП- Царево, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

В конкретния казус съдът констатира при извършената от него проверка на доказателствата, че има извършено деяние, което да представлява административно нарушение. Чл. 14, ал. 6 от Наредбата за опазване на обществения ред и околната среда на територията на Община Царево (съгласно публикувания текст на тази наредба в официалната интернет страница на общината www.tzarevo.net), за чието изпълнение е предупреден жалбоподателя, посочва че не се допуска озвучаването на открити площи на заведения за хранене и развлечения, разположени в жилищни зони и курорти за времето между 23.00 и 7.00 часа. Отделно от нея, нормативният акт с по висша сила– Закона за защита от шума в околната среда, предвижда в своя чл. 16а, ал. 2 същата забрана, която може да се квалифицирана като нарушение по чл. 33 от този закон.

 Трябва да се има предвид, че Г. първоначално е бил предупреден от полицейските служители да спазва цитираните наредба и закон и да не допуска извършването на административни нарушения, следователно е можел да коригира поведението си и да я спазва занапред, още повече, че жалбоподателят работи като ***на заведение и занятието му го задължава да познава по-добре от обикновените граждани правните норми уреждащи работата на питейните заведения, включително е тези от местно значение.

Законът за МВР в своите чл. 55 и 56 е дал правомощие на полицейските служители да дават задължителни разпореждания и предупреждения до лицата, когато това е необходимо при изпълнение на функциите им, както и при обосновано предположение за нарушение на обществения ред. В настоящия протокол за полицейско предупреждение ясно е посочено, че жалбоподателят е бил предупреден да не нарушава определените часове за нощна тишина от посочените нормативни актове и въпреки това той продължил да върши това, т.е. да нарушава обществения ред, като е допускал в управляваното от него заведение да се пуска музика след 23.00 часа.

При това положение съдът приема, че жалбоподателят Г. е извършил посоченото в акта и наказателното постановление административно нарушение, а именно– не е изпълнил полицейско разпореждане да не допуска нарушения на Наредбата за опазване на обществения ред на Община Царево и Закона за защита от шума в околната среда, като не пуска в заведението музика след 23.00 часа.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен в изискуемия срок в съответствие със законовите процедури. Наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити. Наложеното наказание е под средния размер, предвиден в закона за такова нарушение. Административно-наказващият орган е взел предвид в какво се изразява тежестта на нарушението – с него се нарушава спокойствието и почивката на голяма група граждани и гости на гр. Ахтопол и Община Царево и подбудите за неговото извършване – да се задоволят значително по-малка група клиенти на заведението и съответно да се извлече печалба от това в нарушение на определеното време на нощната тишина, взел е предвид смекчаващите вината обстоятелства, а именно, че жалбоподателят не е собственик, а служител на заведението. В тази връзка той правилно е определил размера на наложената санкция.

Ето защо наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И

 

ОСТАВЯ без уважение жалбата на Р.Н.Г., ЕГН **********, ПРОТИВ наказателно постановление №***от *** г. на началника на РУП-Царево, с което за нарушение по чл. 270, ал. 1 от ЗМВР му е наложена глоба в размер на 200,00 лв. (двеста лева) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление като законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ :