Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         48                                03.05.2010г.                                    гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Царевският районен съд,                                               наказателен състав

На тридесети април,                                        две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:…Румен Йосифов

Членове:......................................

Съдебни заседатели:.................

Секретар: Н.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

н.а.х.дело № 318 по описа за 2010год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.С.Д. ***, ЕГН-**********, чрез пълномощника му адв.Г.К.от АК-Бургас, срещу наказателно постановление № 3 от 29.01.2010г. на директора на Държавно ловно стопанство „Ропотамо” (съкр. ДЛС-Ропотамо).

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй като за същото деяние срещу жалбоподателя е образувано наказателно производство за престъпление по чл.237, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Освен това в акта въз основа на който е издадено обжалваното постановление не са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – дали жалбоподателят е пренасял сам убития елен или е бил с други лица. Твърди се също, че жалбоподателят не е извършил посоченото в акта и постановлението административно нарушение и последното не е доказано по безспорен начин.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и иска цялостна отмяна на наказателното постановление. Значително се доразвиват доводите за това, като се твърди, че са налице противоречия в показанията на установителя на нарушението и не е налице визирания състав на административно нарушение.

За ответника – ДЛС-Ропотамо, се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.

 По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани са актосъставителя Д.М., свидетеля по акта М.Н., както и доведените от жалбоподателя свидетели Г. Г. и К. Д..

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 15.11.2009г. актосъставителят Д.М. и св.М.Н., двамата ловни надзиратели при СЛР”Лебед”-Бургас, извършвали проверка в района на сдружението и след като със служебния си автомобил посетили землищата на няколко села, към 15.00 часа пристигнали в местността Селихляр, намираща се в землището на гр.Приморско. Спрели автомобила и навлезли в гората, като след около 10-15 минути чули първо викове на гоначи, а в последствие и четири изстрела от ловно оръжие. Малко по-късно двамата проверяващи видели на около 100-150 метра от тях от гората да излизат трима души, като с тях се движело и куче. Актосъставителят взел автомобила и потеглил с него към мястото от където се чули изстрелите, а св.Н. минал направо през гората пеш в същата посока с цел да пресрещне трите лица които са видели преди това. Двамата се движели в една и съща посока на разстояние 50-60м. един от друг, като в един момент св.Н. видял седем човека носещи ловни пушки, като петима от тях (между които бил и жалбоподателят), пренасяли убит елен. Св.Н. приближил до лицата, легитимирал се и им заповядал да оставят оръжията на място, както и пренасяното от тях животно. След това Н. уведомил по телефона актосъставителя, който пристигнал на местопроизшествието след 2-3 минути и също установил, че убитото животно е елен. От ноздрите на животното течала кръв, а тялото му било още топло. Д.М. заповядал на всички лица на местопроизшествието да останат на място, след което отишъл и довел тримата ловци, които преди това двамата проверяващи видели. Актосъставителят изискал от ловците да му представят писменото си разрешително за групов лов, което те сторили. От него се установява, че същото е за лов на дива свиня, а не на елен и е издадено за дата 15.11.2009г. за общо дванадесет лица, един от които е жалбоподателят. Разрешителното не е попълнено на втората си страница, поради което не може да се приеме версията на св.Г. и Д. и двамата част от ловната група, че към момента в който били заловени да пренасят дивеча, ловният излет бил завършен. След това двамата проверяващи уведомили за инцидента органите на Полицията, от където незабавно бил изпратен разследващ екип, който започнал работа по случая.

Актосъставителят се съобразил с хода на полицейското разследване и на 30.12.2009г. извикал всички заловени с пренасяния дивеч ловци, включително и жалбоподателя в сградата на ДЛС-Ропотамо и в качеството си на ловен надзирател при СЛР”Лебед”-Бургас, издал срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, който е подписан от св.М.Н., свидетел-очевидец на нарушението. Нарушението било описано по следния начин: На 15.11.2009г. на територията на ДЛС-Ропотамо, землището на гр.Приморско, местност Селихляр, отдел 517А в около 15.30 часа, жалбоподателят пренасял един брой убит благороден елен (мъжки), без да притежава писмено разрешително за лов на благороден елен. Актът е предявен на нарушителя и той е написал възражения по него като се е подписал, след което е отказал да положи подписа си под пълния текст на акта, което е надлежно удостоверено с подписа на един свидетел. Жалбоподателят изложил в срок и допълнителни писмени обяснения.

 Въз основа на така съставения акт, директорът на ДЛС-Ропотамо е издал атакуваното наказателно постановление № 5 от 29.01.2010г., с което е наложил на жалбоподателя на основание чл.85 от ЗЛОД глоба в размер на 400лв., на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД го лишил от право на ловуване за срок от три години, а на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД отнел в полза на държавата оръжието на жалбоподателя – ловен автомат, марка „Байкал”, кал.12, сер.№ МР1530415338643. Нарушението в наказателното постановление е описано по същия начин както и в акта.

Със своя заповед № РД 09-832/29.10.2000г министърът на земеделието и храните, на основание чл.96, ал.1 от ЗЛОД е упълномощил директорите на държавните ловни стопанства да издават наказателни постановления по този закон. Следователно наказващият орган е надлежно оправомощен да издаде обжалваното наказателно постановление.

Доведените за разпит от жалбоподателя свидетели са част от ловната група, която през този ден е имала разрешително за лов на друг вид дивеч в района, поради което не може да се приеме тезата на защитата, че единият от тях е незаонтересован. Ловците от една група е характерно да имат общи интереси по отношение на лова. Тези двама свидетели изцяло подкрепят защитната теза на жалбоподателя, залегнала още във възражението му срещу акта и доразвита в жалбата, че ловците от групата само са намерили убития елен, но не са го пренасяли. Съдът обаче няма основания да не кредитира показанията на проверяващите органи актосъставителя Д.М., свидетеля М.Н.. Техните показания са от съществено значение и допринасят за изясняването на фактическата обстановка по делото, досежно събитията непосредствено предшестващи и последващи извършването на деянието, установяват отделни елементи от състава на нарушението – времето за неговото осъществяване, мястото, начина по който е извършено, предмета и неговото авторство. Показанията им са логични, последователни, кореспондират по между си и взаимно се допълват. Възражението на защитата, че съществуват противоречия между показанията на св.Н. дадени пред разследващия полицай и тези дадени пред съда, съдът счете за неснователно. И в двата случая М.Н. описва случая по един и същи начин, но разпитът му пред разследващия полицай не е подробен и при него не са уточнени всички детайли, което е сторено пред съда и участието на жалбоподателя при пренасянето на убития елен е установено по несъмнен начин.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Приема се, че жалбата е подадена в срок и от надлежно лице посочено като нарушител, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество обаче, същата се явява неоснователна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.

В конкретния казус съдът съобрази следното:

От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е пренасял убит дивеч – елен, без писмено разрешително за лов на елен. Свидетелят Н. лично е видял жалбоподателя да носи убитото животно. Актосъставителят също го е заварил на местопроизшествието. Обстоятелството, че жалбоподателят е носел животното заедно с още четири лица, т.е. е извършил деянието в условията на съучастие, като съизвършител, не променя правната квалификация, тъй като в състава на административното нарушение не е включен като квалифициращия признак съучастието.

При това положение съдът приема, че жалбоподателят е извършил посоченото в акта и наказателното постановление административно нарушение.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен в изискуемия срок и е надлежно подписан от съставителя и свидетеля. Отказът на нарушителя да го подпише е установен по надлежния ред. Наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити. Обстоятелството, че срещу жалбоподателя има образувано и наказателно производство за престъпление по чл.237, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, не може да доведе до незаконосъобразност на издаденото срещу него постановление по настоящото административно-наказателно производство за нарушение по чл.85 от ЗЛОД, тъй като се касае за две различни деяния – престъплението е убиване или улавяне без надлежно разрешение на едър дивеч, а административното нарушение – пренасяне на намерен убит дивеч, което не включва във своя състав убиването на този дивеч (при улавянето няма мъртъв дивеч). Наложените наказания са в размерите, предвидени в закона за такова нарушение.

В горния ред на правните съждения съдът трябва да счете наказателното постановление за правилно и законосъобразно, поради което то следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на осн. чл.96, ал.2 от ЗЛОД и чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОСТАВЯ без уважение жалбата на Д.С.Д. ***, ЕГН-**********, срещу наказателно постановление № 3 от 29.01.2010г. на директора на Държавно ловно стопанство „Ропотамо” и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление изцяло като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: