Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 31                                     09.03.2010 год.                                             Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Царевският районен съд                                                                         наказателен състав

на осми март                                                                                   две хиляди и десета година

в публично заседание, в следния състав:                                     Председател: Минчо Танев

Секретар: П.Б.

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД номер 313 по описа на съда за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод постъпила жалба от Д.М.Н., ЕГН ********** ***, против наказателно постановление **/** год. на Началник сектор ПП-КАТ при ОД на МВР- Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и на основание Наредба N І-1959 на МВР му се отнемат общо 7 контролни точки, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП е съставено в нарушение на материалния и процесуални закон, поради което иска от съда да го отмени.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява, лично. Пледира наказателното постановление да бъде отменено. Ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата ОД на МВР- Бургас, не изпращат представител. Явява се актосъставителя.

По делото се събраха множество писмени доказателства, разпитаха се актосъставителя и свидетел воден от жалбоподателя, които в показанията си описват фактическата обстановка по съставяне на АУАН.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На ** год. актосъставителя- ***на РУ на МВР, гр. Приморско, извършвал проверка по скоростта по ВП ІІ- 99. Полицейския автомобил бил позициониран, на км. 45 посока гр. Бургас- гр. Царево. Проверката се извършвала с техническо средство ТР-4, с № 366. Около 09.00 часа, полицейския служител засякъл автомобил, който се движел със скорост над максимално допустимата в участъка. Служителя на МВР засякъл автомобила, със скорост на движение от 93 км. в час, при максимално допустима в участъка- 60 км. в час, въведена с пътен знак „В26”. Полицаят спрял за проверка автомобила- марка „Ф. Т.”, ДКН **. При проверката установили, че автомобила е управляван от жалбоподателя. Засечената скорост от техническото средство била показана на водача. Констатираното нарушение мотивирало актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение № ** от ** год. в който нарушението било описано както следва: „…управлява МПС…..като превишава максимално допустимата скорост. При ограничение от 60 км/ч въведено с пътен знак В26, управлява автомобила със 93 км/ ч……”. Жалбоподателя присъствал по време на съставяне на акта. АУАН му бил представен лично и получен от него с отбелязано възражение. Наказващият орган- Началник сектор ПП-КАТ при ОД на МВР- Бургас, въз основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия както в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и на основание Наредба N І-1959 на МВР му се отнемат общо 7 контролни точки.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля- **, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост. Отчасти и то доколкото са непротиворечиви по отношение на другите доказателства по делото- по отношение времето и мястото на извършване на проверката- съда възприема и показанията на свидетеля Д.. При цененето на показанията на този свидетел, съда отчита обстоятелството, че същия е в близки, приятелски отношения с жалбоподателя и предвид това не кредитира показанията на този свидетел в частта им в който твърди, че управлявания от жалбоподателя автомобил се е движил със скорост от 53- 60 км. В час.  

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РУ на МВР, гр. Царево, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник РУ на МВР, гр. Царево, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Жалбоподателя твърди, че при констатиране на нарушението е използвано негодно техническо средство. Това твърдение е неоснователно- видно от разпита на св. В. техническото средство радар ТР-4 № 366 е преминало проверка за годност в специализирана лаборатория. Жалбоподателя твърди, че пред него е имало други автомобили и е било възможно, радара да е фиксирал скоростта на друг автомобил. Възражението съда намира за неоснователно. Видно от показанията на полицейския служител, при конкретната ситуация и режим на работа на техническото средство, не е било възможно засечената и отчетена на радара скорост да е била на друг автомобил. Твърдението на жалбоподателя, че скоростомера и навигационното устройство в автомобила отчитали други показания, съда не приема като доказателство- посочените уреди не от категорията на устройствата даващи достоверни данни за скоростта на движение на МПС. Във връзка с изложеното и след внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено.

С оглед на гореизложеното, съдът намира че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираните нарушения, са определени в чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, където е посочено, че водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, за превишаване от 31 до 40 км/ч с глоба 100 лв. и един месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Това налага извода, че в конкретния случай, размера на наказанието е определен съгласно нормативно регламентирания такъв.

По отношение на отнетите на жалбоподателя контролни точки, съдът намира, че не следва да обсъжда този въпрос, тъй като по мнение на съда отнемането на контролни точки не е административно наказание по смисъла на чл. 13 от ЗАНН, а представлява налагане на принудителна административна мярка, чиято законосъобразност не подлежи на разглеждане в настоящото производство.

По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.М.Н., ЕГН ********** ***, против наказателно постановление **/** год. на Началник сектор ПП-КАТ при ОД на МВР- Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и на основание Наредба N І-1959 на МВР му се отнемат общо 7 контролни точки, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

 

 

 

 

СЪДИЯ :