Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 23                                       04.03.2010 год.                                           Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                                        наказателен състав

на двадесет и шести февруари                                                     две хиляди и десета година

в публично заседание, в следния състав:                                     Председател: Минчо Танев

Секретар: П.Б.

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД номер 308 по описа на съда за 2010 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано по постъпила жалба от Г.А.А., ЕГН **********,***- адв. Е. М., срещу наказателно постановление №**/** год. на директора на РИОСВ- гр. Бургас, с което на основание чл. 166, т. 3, вр. чл. 165, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 лева, за нарушение на чл. 153, ал. 3 и ал. 4 от ЗООС.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй като е издадено от некомпетентен орган, в наказателното постановление не са посочени точно нарушените правни норми и не е налице осъществен състав на административно нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник. Процесуалния представител пледира, наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

За ответника по жалбата, се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.

По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитани са актосъставителя М. Н. и свидетелите Ц.В. и Д.И..

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На ** год. актосъставителят Н., съвместно с колежките си - всички ***Б., извършили проверка на имот № ** находящ се в местността "С.", землището на **. За този имот имало издадено съгласувателно писмо от Министерството на околната среда и водите, относно съгласуването на поставяне на подвижни фургони в частен имот. Констатирано било, че към момента на проверката имота бил ограден и в него имало изградена водоснабдителна система с около 10 бр. чешми за захранване на намиращите се в имота три каравани и една палатка. Констатирано било още, че в имота са изградени два броя външни умивалника, като отпадните води от умивалниците се отвеждали с тръби в почвата. В имота били изградени на две места тоалетни и душове. Установено било, че всички изградени чешми, тоалетни и душове при експлоатация си изпускат отпадните води, които се отвеждат в почвата. За установеното при проверката бил съставен констативен протокол в присъствието на жалбоподателя. Констатираните нарушения, мотивирали актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение № **/** год. в който нарушението било описано по следния начин „…в имот **, м. „С.", землище на **, в противоречие на т. 1 от съгласувателно писмо изх. № **/** год. на МОСВ „фургоните да не се водоснабдяват и дейността да не е свързана с изпускане на отпадни води”…. в горецитирания имот е изградена водоснабдителна система с около 10 броя места за фургони /каравани/ и тръби до тях за отвеждане на формирани отпадни води. Изградени са две места за, тоалетни и душове, свързани с формиране и изпускане на отпадни води. АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя, получен и подписан лично от него. Въз основа на съставения акт, наказващия орган- Директорът на РИОСВ- гр. Бургас, след като не взел предвид възражението на нарушителя, издал атакуваното наказателно постановление в което нарушението е описано по същия като в АУАН начин. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 153, ал. 3 и ал. 4 от ЗООС и е санкционирано по чл. 166, т. 3, вр. чл. 165, ал. 1 от с.з.

По делото са представени заповеди 0№ **/** год. **/** год. на МОСВ с която са оправомощени директорите на РИОСВ да издават наказателни постановления по ЗООС. Представена е и заповед № **/** год. на директора на РИОСВ- Бургас, с която актосъставителя е оправомощена да издава актове за установяване на административни нарушения по тази норма.

Горната фактическа обстановка се съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от *** на Б., а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на РИОСВ- Бургас, всички надлежно оправомощени, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Съда намира изложените от жалбоподателя в жалбата и от процесуалния му представител в съдебно заседание възражения против НП за неоснователни по следните причини: Установи се безспорно по делото, че жалбоподателя е изградил в посочения имот водоснабдителна система, бани и тоалетни и изпуска отпадни води в почвата в противоречие с на т. 1 от съгласувателно писмо изх. № **/** год. на МОСВ. По отношение твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила: съда намира същите за неоснователни- видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в тях фактически обстоятелства бяха безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение, което позволява на нарушителя да разбере в извършването на какво точно административно нарушение е обвинен. С оглед на гореизложеното, съдът намира че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение, което нарушение е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него. Размера на наказанието е определен в границите на нормативно определения такъв, като според съда при индивидуализирането му, административно- наказващият орган го е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съдът счита, че административно- наказващия орган правилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието, поради което е наложил наказание в минималния, нормативно определен за нарушението размер.

Ето защо наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И 

 

ОСТАВЯ без уважение жалбата на Г.А.А., ЕГН **********,***- адв. Е. М., срещу наказателно постановление № **/** год. на директора на РИОСВ- гр. Бургас, с което на основание чл. 166, т. 3, вр. Чл. 165, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 лева, за нарушение на чл. 153, ал. 3 и ал. 4 от ЗООС и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: