Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 19                                       04.03.2010 год.                                           Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                                        наказателен състав

на двадесет и втори февруари                                                      две хиляди и десета година

в публично заседание, в следния състав:                                     Председател: М.Т.

Секретар: К.Д.

 

като разгледа докладваното от съдия М.Т.

НАХД номер 302 по описа на съда за 2010 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по постъпила жалба от „А.В.”, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.В.Г. - управител, срещу наказателно постановление №**/ 15.12.2009 год. на Директора на РИОСВ, с което на основание чл. 35, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000,00 лева, за нарушение на чл. 11, ал. 5 от ЗЧАВ и § 32 от ПЗР към ЗИД на ЗЧАВ.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй като е издадено от некомпетентен орган, в противоречие с материалния и процесуалния закон. Алтернативно се иска намаляне на размера на наложената санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят не представлява. Не взема становище по жалбата.

За ответника по жалбата, се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.

По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитани са актосъставителя Р.Ш. и свидетелите по съставянето на акта З.С. и С.Н..

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 20.07.2009 год. актосъставителят Ш., съвместно със служители на Община П., извършили проверка на площадка за производство на дървени въглища, стопанисвана от жалбоподателя и находяща се в околността на гр. П.. При извършената проверка, се установило, че на площадката са били изградени общо 8 бр. гнезда за производство на дървени въглища по открит способ, от 80 куб. м. като към момента на проверката 4 от тях горели, а останалите били в процес на почистване и зареждане и изваждане на готова продукция, както и 68 бр. гнезда от 20 куб. м. от които горели 20 бр. Установеното при проверката било документирано в съставен Констативен протокол №***2009 год. Констатираните нарушения, мотивирали актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение № **/ 03.11.2009 год. в който нарушението е описано по следния начин: „..на 20.07.2009 год. на площадка за производство на дървени въглища в местността „П.к.” в землището на гр. П., се извършва производство на дървени въглища по открит способ с неорганизирано изпускане на емисии на димни газове. На площадката има общо 8 бр. гнезда за производство на дървени въглища по открит способ, от 80 куб. м. като към момента на проверката 4 от тях горят, а останалите са в процес на почистване и зареждане и изваждане на готова продукция, както и 68 бр. гнезда от 20 куб. м. от които горят 20 бр. ……”. Актът бил съставен в отсъствието на представител на жалбоподателя и връчен чрез общ. С.. Въз основа на съставения акт, наказващия орган- Директорът на РИОСВ, издал атакуваното наказателно постановление в което нарушението е описано по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 11, ал. 5 от ЗЧАВ и е санкционирано по чл. 35, ал. 2 от с.з.

Горната фактическа обстановка се съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите.

 

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РИОСВ, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на РИОСВ т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Безспорно се установи по делото, че жалбоподателя в качеството си на търговец, произвежда по открит способ дървени въглища, с неорганизирано изпускане на емисии на димни газове. Това не се оспорва и от представителя на жалбоподателя. Предвид това, съда намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗЧАВ, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

Жалбоподателя, пледира за допуснати нарушения на установената в ЗАНН процедура. Съда намира тези възражения за неоснователни. Видно от събраните по делото доказателства, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в изискуемия срок. Посочените в тях фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.

Досежно останалите възражения на жалбоподателя- че не са измерени вредните емисии и не е преценено въздействието им- съда намира същото за неоснователно. Нормата на чл. 11, ал. 5 от ЗЧАВ, забранява изпускането на неорганизирани емисии на вредни вещества в атмосферния въздух при производството на дървени въглища по открит способ. Видно от събраните по делото доказателства, жалбоподателя произвежда дървени въглища по открит способ, при който не е възможно изпускането на вредни емисии да е организирано, тъй като при този способ няма комини и вредните емисии се изпускат неорганизирано.

Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 35, ал. 2 от ЗЧАВ, където е посочено, че лице, което наруши забраната по чл. 11, ал. 5, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. Това налага извода, че в конкретния случай, размера на наказанието е определен в границите на нормативно- определения размер, но според съда при индивидуализирането му, административно- наказващият орган не го е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съдът счита, че административно- наказващия орган неправилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което е наложил наказанието в максималния законоустановен размер. Последните основания обуславят намаляване на размера на така наложената санкция, като прекалено голяма, с оглед тежестта на извършеното нарушение, като според съда, липсата на отегчаващи вината обстоятелства следва да бъде отчетена и наказанието следва да бъде в средния законоустановен размер, като точния размер на наказанието да бъде „имуществена санкция” в размер на 2500.00 лева.

Цитираното до тук, налага изменяне на обжалваното наказателно постановление, в частта му относно размера на санкцията и потвърждаване в останалата му част.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №**/ 15.12.2009 год. на Директора на РИОСВ, с което на основание чл. 35, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух на „А.В.” ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.В.Г.- управител е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000,00 лева, за нарушение на чл. 11, ал. 5 от ЗЧАВ и § 32 от ПЗР към ЗИД на ЗЧАВ, в частта му досежно размерите на определеното административно наказание, като за извършеното нарушение  НАЛАГА на „А.В” наказание както следва: „имуществена санкция” в размер на 2500,00 лв. (две хиляди и петстотин лева) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: