Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   53                                         18.06.2012 год.                                        Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                                          граждански състав

на четвърти юни                                                                   две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в следния състав:                      Председател: Минчо Танев                                                            Секретар: К.Д.

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

гражданско дело № 40 по описа на съда за 2012 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ищец С.И.Л.,***, ЕГН **********, против Кмета на кметство К., община П., с която се иска от съда, да постанови решение, с което да признае уволнението на ищеца, извършено със заповед № 08 от 29.02.2012 год. на Кмета на кметство К. за незаконно и като такова да го отмени; да възстанови ищеца на предишната работа *** в кметство К.; да осъди кметство К. да заплати на ищеца парично обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението в размера, предвиден в чл. 225 от КТ, ведно със законната лихва върху това обезщетение от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане, както и да присъди на ищеца направените в хода на производството съдебно-деловодни разноски.

Предвид предмета на иска, на основание чл. 310, т. 1 от ГПК, производството по делото се проведе по реда на бързото производство.

С разпореждане от 09.03.2012 год. съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

Ответника е получил съобщението на 15.03.2012 год. и е депозиран писмен отговор.

С исковата молба се твърди, че със заповед № 08 от 29.02.2012 год. кмета на кметство К. едностранно е прекратил трудовото правоотношение на ищцата с кметство К., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 326, ал.2 от Кодекса на труда- поради намаляване обема на работа- считано от 04.03.2012 год. Ищцата твърди, че не са били налице предвидените в Кодекса на труда процесуални и материалноправни предпоставки за прекратяване на трудовото й правоотношение на това основание, тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е било налице намаляване на обема на работа по смисъла на КТ в дейност „други икономически дейности“ в кметството. Отделно от това, според ищцата при прекратяване на трудовото правоотношение не е бил извършен подбор- така както повелява КТ- поради което същата счита на това основание уволнението си за незаконно. С исковата молба са представени писмени доказателства. Иска се да бъде допусната експертиза. Ищеца претендира направените по делото разноски. 

В отговора на исковата молба, ответника твърди на първо място, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата не е в нарушение на чл. 329, ал. 1 от КТ, тъй като според цитираната разпоредба, при намаляване обема на работа, работодателят има право на подбор а не задължение за извършване на подбор, още повече, че в конкретния случай ищцата е била единствена служителка,което обуславя липса на възможност за извършване на подбор. На следващо място според ответника, намаляването на обема на работа в дейност „други икономически дейности“ в Кметство К. е било безспорен факт, поради икономическа криза и затруднено финансово положение на общините като цяло. Ответника ангажира гласни и писмени доказателства, както и експертиза. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ищеца се представлява от упълномощен представител- адвокат. Пледира за уважаване на иска.

В съдебно заседание, ответника се представлява от упълномощен представител- адвокат. Пледира за отхвърляне на иска.

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените по делото трудов договор № 54/ 23.05.2001 год. и допълнителни споразумения към него, ищцата е работила в Кметство К., като е била назначена на длъжност ***.

Видно от приложеното по делото предизвестие № 42/ 01.02.2012 г. за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с кметство К. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 326, ал. 2 от КТ- поради намаляване на обема на работа в дейност други икономически дейности- е, че същото е било връчено на ищцата на 02.02.2012 год. при условията на отказ. Съгласно представената Заповед № 08 от 29.02.2012 год. кмета на кметство К.- в качеството си на работодател- е прекратил едностранно трудовото правоотношение с ищцата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 04.03.2012 год. Видно от отбелязването върху самата заповед, същата е била връчена лично на ищцата на 02.03.2012 год.

Съгласно заключението на вещото лице М.З., по допуснатата и изслушана по делото експертиза, броят на постъпилите заявления в кметство К., касаещи дейността на отдел *** за 2011 година- годината, предхождаща прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата- е с 37 бр. повече от броя на същите заявления за 2010 год. Съгласно същото заключение, обемът на работа в същия отдел за 2011 год. се е увеличил с 280 бр. декларации, свързани с ЗМДТ.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:

Според изложеното в исковата молба съда счита, че са предявени в условията на главност и акцесорност искове с правно основание в чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ; чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от правно легитимирано лице, имащо интерес от тяхното предявяване, в законоустановения срок, поради което и се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете:

Исковете са основателни по следните съображения:

Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че ищцата е работила на длъжност *** в кметство К., като трудовото и правоотношение е прекратено със Заповед № 08 от 29.02.2012 год. кмета на кметство К., на посочено в заповедта основание в чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 04.03.2012 год. като заповедта е била връчена лично на ищцата на 02.03.2012 год.

Не се спори между страните също така, а и в съдебно заседание- предвид направеното от процесуалния представител на ответника признание на факт /отразено още в отговора на исковата молба/, с определение, в открито съдебно заседание на 02.05.2012 год. съдът прие на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, че ответникът призна твърдяното в исковата молба обстоятелство, че преди прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата, подбор не е извършван.

Според разпоредбата на чл. 329 от КТ, при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.

В тази връзка, съдът съобрази задължителното тълкуване на чл. 329 от КТ, дадено с тълкувателно решение № 3 от 2012 год. по тълкувателно дело № 3 от същата година на ОСНК където е казано, че „при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване обема на работа, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, съответно работници и служители на длъжности в намаления обем работа задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение".

Предвид горното, за съда се налага извода, че когато извършването на подбор е задължително за работодателя, но такъв не е направен, както безспорно е в настоящия казус, то уволнението се явява незаконосъобразно и атакуваната заповед следва да бъде отменена, дори и само на това основание.

С оглед изложеното, съда немери, че предявения иск с правно основание в чл. 34, ал. 1, т. 1 от КТ- за признаване на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 08 от 29.02.2012 год. на кмета на кметство К. за незаконно и отмяната й- е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

С оглед уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и акцесорната претенция, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ- да бъде възстановена ищцата на предишната й работа- *** в кметство К.

Предвид уважаването на първите два иска и с оглед обстоятелството, че ищцата е била без работа в периода от прекратяването на трудовото й правоотношение и до настоящия момент, следва да бъде уважена и претенцията с правно основание в чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ в размера, предвиден в чл. 225, ал. 1 от КТ.

Обезщетението по чл. 225 от КТ се определя на базата на последното месечно брутно трудово възнаграждение, получено на длъжността, за която е прекратено трудовото правоотношение, а когато трудовото правоотношение е прекратено преди да е отработен пълен работен месец, намира приложение разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно посочената разпоредба, когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ се определя, като полученото среднодневно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. Съобразно приетото заключение по назначената съдебно- счетоводна експертиза,  размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата е 472,00 лева. Предвид обстоятелството, че до датата на постановяване на решението не е изминал период от шест месеца, съдът уважава претенцията до размера от 1640,80 лева /за три месеца- от 04.03.2012 год. до 04.06.2012 год. по  472,00 лева- 1416,00 лева и за 10 дни до 18.06.2012 год. по 22,48 лева- 224,80 лева/. Обезщетението се дължи заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 09.03.2012 г. до окончателното изплащане на задължението.

С оглед уважаването на ищцовата претенция и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, предвид направеното от ищеца искане, ответника следва да заплати на ищеца и направените разноски, които за настоящата инстанция са в размер на 653,00 лева, съгласно приложения по делото списък по чл. 80 от ГПК.

На основание чл. 359 от КТ, производството по трудови спорове е безплатно за работниците и служителите, но при уважаване на предявените от тях искове, държавната такса и разноските по производството се заплащат от работодателя. В тази връзка, ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Царево сумата от общо 165,63 лева-  100,00 лева ДТ по двата обективно съединени иска по чл. 414, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ и 65,63 лева ДТ по иска с правно основание в чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на С.И.Л., ЕГН ********** и отменя Заповед № 08 от 29.02.2012 год. на Кмета на кметство К. с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, считано от 04.03.2012 год. като незаконосъобразна.

ВЪЗСТАНОВЯВА С.И.Л., ЕГН ********** на длъжността *** в кметство К.

ОСЪЖДА кметство К. да заплати на С.И.Л., ЕГН **********, обезщетение поради незаконно уволнение и оставането й без работа за времето от 04.03.2012 год. до 18.06.2012 год. в размер на 1640,80 лв. /хиляда шестстотин и четиридесет лева и 80 стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 09.03.2012 год. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА кметство К. да заплати на С.И.Л., ЕГН ********** сумата от 653,00 лв. /шестстотин петдесет и три лева/ за направени разноски по производството.

ОСЪЖДА кметство Китен да заплати по сметка на РС- Царево, в полза на държавата, сумата от 165,63 лв. /сто шестдесет и пет лева и 63 стотинки/ държавна такса по производството.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване считано от днес, пред Бургаски окръжен съд.

 

        

 

СЪДИЯ: