Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         52                                 17.06.2010г.                                   гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Царевският районен съд,                                             граждански състав

На осми юни,                                                  две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:…Румен Йосифов

Членове:…..................................

Съдебни заседатели:….............

Секретар: Н.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

гр.дело № 147 по описа за 2009год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ищци: С.Н.И., ЕГН-********** и И.Н.Н., ЕГН-**********,*** 2, против ответник: А.И.Д., ЕГН-**********, в качеството й на ЕТ”Мириус-А.Д.”***.

Предявеният иск е с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и с него ищците искат от съда да осъди ответника да заплати на всеки един от тях по 10`000,00лв., или общо 20`000,00лв. за двамата, представляващ частичен иск от общо дължимите 111`200,00лв., представляващи обезщетение за ползването на 147кв.м. от собствения им УПИ ІІІ, кв.71 по плана на гр.Приморско, обл.Бургаска, за периода 02.01.2005г. до 11.01.2008г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане.

С исковата молба се твърди, че ищците са сключили с общината договор за замяна от 25.04.2003г., на основание на който и във връзка с извършени в последствие делба и дарение твърдят, че са собственици на процесния УПИ ІІІ в кв.71 по плана на гр.Приморско. В този имот се твърди, че ответникът е ползвал 147кв.м. в който е изградил временен търговски обект, който е ползвал до момента на сключване на договора за замята по силата на наемно правоотношение с общината. След като ищците са придобили имота ответникът не е пожелал да влезе с тях в наемно правоотношение, а е ползвал имота през процесния период въпреки, че е бил поканен от тях с нотариална покана. По  тази причина ищците заявяват, че са водили пред съда с ответника дело за заплащане на обезщетение за ползването на имота им в периода 01.05.2005г. до 01.01.2005г., а владението им е било възстановено в резултат на водени други дела с протокол на съдебния изпълнител от 11.01.2008г.

Ищците представят като писмени доказателства в подкрепа на иска – договор за замяна от 25.04.2003г., сключен между тях и Община Приморско, съгласно който са придобили 1473/1830кв.м. в ид.части от УПИ III, кв.71 по плана на гр.Приморско; нотариален акт за дарение №63, т.VІІ, рег.№ 4686, д.№ 1164/2003г., с който тяхната майка им е дарила своите части от имота; договор за доброволна делба на процесния имот сключен между ищците и общината; скица на имота, за която в съдебно заседание единият от ищците сам признава, че е направил дописване на площта която е била ползвана от ответницата; нотариална покана до ответника, връчена му на 21.08.2003г., с която са го уведомили, че ползва техни 70кв.м. от този имот и са го поканили да им заплаща по 6лв. на кв.метър месечно за ползването, а ако откаже да им заплаща са заявили желание да освободи и да им предаде имота; уведомително писмо, връчено на ответника с обратна разписка на 01.08.2009г. за настоящата претенция. Представено е писмо от Община Приморско до ответника от 13.08.2003г., с което е уведомен за сключения договор за замяна с ищците. Представят и протокол по изп.д.№ 44/2007г. за предаване владението на имота от ответника на ищците, образувано по силата на издаден в тяхна полза изпълнителен лист след успешно проведено от тях съдебно производство по иск с правно основание чл.108 от ЗС. Ищците представят също съдебни решения – по гр.д.№ 53/2008г., по иск по 108 ЗС, но от общината против тях в което настоящия ответник не е участвал, по гр.д.№ 22/2004г. Представят също изпълнителен лист от 01.06.2009г., издаден по гр.д.№ 416/2005г. на РС-Царево. След указание на съда ищците представиха също решение по гр.д.416/2005г. на РС-Царево на всички инстанции, както и решенията по гр.д.235/2003г. на РС-Царево и гр.д.№ 925/2006г. на ВКС, ІV отд., с които е уважен предявен от ищците ревандикационен иск за процесния имот. По искане на ищците е извършена съдебно-икономическа експертиза за изчисляване на наемната пазарна цена за ползването на имота за претендирания период.

В отговора на исковата молба ответникът ЕТ”Мириус-А.Д.” посочва, че оспорва иска и моли за неговото отхвърляне, като твърди, че ищците не собственици на процесния имот, като се позовава на представени решения на БОС по гр.д.№ 806/2005г. и № 794/2005г. Твърди, че договорът за замяна от 25.04.2003г. е нищожен по силата на цитираните съдебни решения. Заявява, че силата на присъдено нещо на решението по гр.д.№ 53/2008г. не го засяга, защото не е бил страна това производство, а освен това по него не е установено правото на собственост на ищците, а е отречено правото на собственост на общината. По отношение на гр.д.№ 22/2004г., счита че производството по него е приключило без произнасяне по съществото на иска относно действителността на договора за замяна. Оспорва иска по отношение размера на претендираното от ищците обезщетение, като твърди че е ползвала от процесния имот само 83кв.м., а освен това претендираната парична сума не съответства на реалните пазарни условия и на установените нормативни цени за ползване на закрита площ /търговски обекти/, съгласно чл.26 от Наредбата за определяне на местните такси и администриране на цените на услугите на общината, съгласно която размерът на наема и обезщетението се определя на 0,20лв./кв.м. застроена и прилежаща площ.

Като писмени доказателства ответникът представя представя договора си за наем с общината и анекс към него, удостоверение от общината за площта на имота, писмо до него и още четири лица от зам.министъра на РРБ, постановление на ВКП и съдебни решения, по които обаче страни са други лица.

 

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намери за установено следното:

Ищците се легитимират като собственици на 1473/1830кв.м. в ид.части от процесния УПИ III, кв.71 по плана на гр.Приморско, с договор за замяна, сключен между тях и Община Приморско от 25.04.2003г. С нотариален акт № 63, т.VІІ, рег.№ 4686, д.№ 1164/2003г., на 24.11.2003г. А.Н.е дарила на двамата ищци своите части от този имот. В последствие на 04.11.2005г., И.Н. и С.И. са сключили договор за доброволна делба с общината за имота, като са придобили в изключителна собственост УПИ ІІІ, кв.71, който явно след промяна на ПУП е с по-малка площ от първоначалната си площ при замяната, а Община Приморско е придобила съседния УПИ ХVІ, кв.71.

Видно от представените решения по гр.д.№ 235/2003г. на РС-Царево, същото е образувано по предявен иск от настоящите ищци против ответника ЕТ”Мириус-А.Д.”, с който на основание чл.108 и 109 от ЗС са поискали от съда да го осъди да им предаде владението върху ползваната от него част от УПИ III, кв.71 по плана на гр.Приморско и да премахне постройката си в имота. Това дело е разгледано на три инстанции и е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което исковата претенция е уважена (вж. представеното решение № 710/01.08.2007г. по гр.д.№ 925/2006г. на ВКС, ІV-б отд.), като ЕТ”Мириус-А.Д.” е осъдена да предаде на ищците владението на ползваната от нея част от имота на ищците, представляваща 1473/1830кв.м. в ид.части от УПИ III, кв.71 по плана на гр.Приморско, както и да премахне изградената от нея в имота едноетажна временна постройка, представляваща търговски обект. Това решение е изпълнено принудително на крайната дата на периода за който се претендира обезщетението – 11.01.2008г., видно от представения протокол по изп.д.№ 44/2007г. на съдебния изпълнител при РС-Царево.

Видно от представения договор на наем от 9.01.1993г., до сключването на договора за замяна ответницата е била в договорни отношения с общината и е ползвала 70кв.м. от имота, където не е спорно, че е изградила временен търговски обект. С нотариална покана, връчена на 21.08.2003г. ответницата е била поканена от ищците да освободи имота или да им заплаща месечен наем, но тя не е сторила това.

С решение № 25/21.02.2008г. по гр.д.№ 416/2005г. на РС-Царево,  потвърдено с решение на БОС по гр.д.№ 397/2008г. е бил уважен иск предявен от същите ищците против ЕТ”Мириус-А.Д.” за ползването на процесния имот, но за предходен период – от 01.09.2003г. до 01.05.2004г., като обезщетението е присъдено в размер общо на 15`000лв. за претендирания период.

Съгласно основното заключение на вещото лице по извършената в хода на делото съдебно-техническа експертиза, пазарния наем за процесния период възлиза на 112`242лв. Вещото лице е дало в допълнителното заключение стойността на наема за процесния имот, изчислен съобразно определените от общината наемни цени в Наредбата за администриране на мастните данъци, която възлиза в размер на 8`727лв.

Предвид значителното разминаване на стойностите посочени от вещото лице, съдът счете, че следва да се съобрази с вече съществуващата сила на присъдено нещо на решението по гр.д.№ 416/2005г. на РС-Царево и определения по него размер на обезщетението. Касае се за близки периоди от време, през които не са настъпвали сериозни икономически промени и инфлационни процеси. С влязло в сила решение между страните е прието, че за ползването на същия имот ответницата дължи на ищците сумата от 15`000лв. за периода от 01.09.2003г. до 01.05.2004г., т.е. месечното обезщетение възлиза на 1`875лв. Следователно обезщетението за претендирани период от 36 месеца възлиза на 67`500лв.

 

При така установената фактическа обстановка съдът счита предявения иск за частично основателен.

От представените доказателства се установи, че ищците И.Н. и С.И., след направената замяна с общината и дарението от Анастасия Николова, са собственици на процесния имот. В тази връзка И.Н. и С.И. са били лишени от ответника от правото да ползват частта от имота, която е била застроена с търговския обект на ответницата за процесния период – 02.01.2005г. до 11.01.2008г., която се е обогатила неоснователно за сметка на И.Н. и С.И. с определения от съда размер – 67`500лв. Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен в претендираните размери – по 10`000лв. за И.Н. и С.И., представляващ частичен иск от общо дължимите 67`500лв., като за остатъка от претендираните общо дължими 111`200,00лв. претенцията е неоснователна.

Ответникът на осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да заплати на ищците съразмерно сумата от 800.00лв. за разноски по делото.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

 

Р        Е        Ш       И      :

 

ОСЪЖДА А.И.Д., ЕГН-**********, в качеството й на ЕТ”Мириус-А.Д.”***, да заплати на И.Н.Н., ЕГН-********** и С.Н.И., ЕГН-**********,*** 2, общо сумата от 20`000,00лв., (разпределени на двамата по равно), представляващ частичен иск от общо дължимите 67`500лв., представляващи обезщетение за ползването на 147кв.м. от собствения им УПИ ІІІ, кв.71 по плана на гр.Приморско, обл.Бургаска, за периода 02.01.2005г. до 11.01.2008г., ведно със законната лихва от 23.12.2009г. до окончателното плащане, както и сумата от 800,00лв. за разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията за остатъка до претендираните като общо дължими 111`200,00лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски окръжен съд.

 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: