Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер  47                                                    25.06.2012 год.                                     Град  Царево

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Царевският районен съд                                                                      граждански състав

на четвърти юни                                                              две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в следния състав:                Председател: Минчо Танев                                                            Секретар: К.Д.

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

гражданско дело номер 132 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от "ЕВН България Електроснабдяване" АД, ЕИК: 123526430, адрес: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, законен представител: С.М.З., ЕГН **********, М.М.М.- Д., пълномощник: юрисконсулт Р.Т. С.-Ч., срещу Й.С.И., ЕГН **********,***, друг адрес ***, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 4719.65 лв. за консумирана електрическа енергия за периода от 01.04.2008 год. до 16.07.2010 год. ведно с дължимата съгласно Общите условия лихва за периода от 26.05.2008 год. до 20.10.2011 год. в размер на 1116.07 лв. или общо задължение в размер на 5835.72 лв. както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 21.10.2011 год. до окончателното изплащане на сумата.

След като извърши проверката на исковата молба, съда намира, че същата е редовна.

С разпореждане от 23.12.2011 год. съдът е разпоредил да се изпрати на ответника препис от исковата молба ведно с приложенията към нея, като му е дал изискуемите от закона указания. При уведомяването на ответника обаче съдът срещна много трудности.  Той не беше намерен на адреса посочен в исковата молба, поради което след изискване на справка за постоянен и настоящ адрес на ответника, на същия беше залепено уведомление по чл. 47 от ГПК, което остана без резултат. В тази връзка, съобщенията на ответника, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК бяха приложени към делото и му беше назначи особен представител- адв. Р.Д., на разноски на ищеца. Особения представител на ответника е получил съобщението, и е представил писмен отговор в срок.

С исковата молба се твърди, че „ЕВН България Електроснабдяване“ АД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение до Районен Съд- Царево за неплатените задължения за консумирана електрическа енергия на ответника, за което е било образуваното частно гражданско дело № 1459/ 2011 г. на РС Царево и по което дело е била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение. Ищеца твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Ищеца заявява, че е снабдявал с електрическа енергия обектът на потребление на ответника Й.С.И.,*** индивидуализиращи се с ИТН 2627725, клиентски номер 1000016441. Според исковата молба, в изпълнение на задълженията си на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката, ищеца е доставил на ответника в периода от 01.04.2008 г. до 16.07.2011 г. електрическа енергия на обща стойност 4719.65 лв. и за изразходваното количество електрическа енергия са издадени съответните фактури. Ищеца заявява, че така осчетоводените суми до момента не са заплатени от ответника. Ищеца ангажира писмени доказателства. Претендира разноски. Прави искане за допускане на икономическа експертиза.

Особения представител на ответника в отговора на исковата молба твърди, че предявеният иск е допустим и частично основателен. Според отговора на исковата молба, задълженията с период за отчитане от 01.04.2008 год. до 30.04.2008 год. с падеж 25.05.2008 год. до 20.08.2008. год. до 17.09.2008 год. с падеж 25.10.2008 год. са погасени по давност на основание чл. 111, б. „в" от ЗЗД. Според отговора на исковата молба, ответника дължи само сумата в размер на 1 795.82 лв.

В съдебно заседание ищеца се представлява от упълномощен представител- адвокат. Счита предявения иск за основателен и доказан и моли съда да го уважи изцяло.

Ответника в съдебно заседание, се представлява от особен представител. Претендира за частично отхвърляне на иска.

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1459/ 2011 г. на Районен съд- Царево, на ищеца в качеството му на кредитор е била издадена заповед № 424/ 25.10.2011 год. за изпълнение на парично задължение за процесните суми– главница в размер на 4719,65 лева, ведно с лихва върху тази сума считано от 26.05.2008 год. до 20.10.2011 год. в размер на 1116,07 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2011 год. до окончателното изплащане, както и сумата от 431,78 лева– разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, ответника е подал възражение, че не дължи сумите. В указания от съда едномесечен срок от съобщението кредиторът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си.

По делото не се спори, че страните са били в договорни отношения, по силата на които ищецът се е задължил да снабдява с електрическа енергия обект на ответника Й.С.И.,*** индивидуализиращи се с ИТН (измервателна точка номер) 2627725, като за ответника е бил открит клиентски номер 1000016441, а ответника от своя страна се задължил да заплаща задълженията, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, одобрени с Решение № ОУ-050 от 01.09.2005 на ДКЕВР, в последствие приети и с Решение № ОУ-013 от 10.05.2008 на ДКЕВР, в сила от 27.06.2008г..

По делото не се оспорва от ответника, че за процесния период 01.04.2008 год. до 16.07.2011 год. ищецът е изпълнил задълженията си по договора като е доставил до обекта на ответника електроенергия на обща стойност 4719,65 лв. за което били издадени следните фактури: СД **********, ФЕ 1001083518, ФЕ 1002601106, ФЕ 1004445057, ФЕ 1005657377, ФЕ 1006871411, ФЕ 1008717551, ФЕ 1009395176, ФЕ 1012200228, ФЕ 1012848622, ФЕ 1015271059, ФЕ 1015561250, ФЕ 1017528535, ФЕ 1019907952, ФЕ 1021074952, ФЕ 1022865690, ФЕ 1024094887, ФЕ 1025735734, ФЕ 1027331988, ФЕ 1028929972, ФЕ 1030389861, ФЕ 1032283684, ФЕ 1033458453, ФЕ 1035091020, ФЕ 1036562496, ФЕ 1038118709, ФЕ 1039147605 и ФЕ 1041204220, от което следва, че в тежест на ответника е възникнало задължението за заплащане на цената за доставената електроенергия. Ответникът чрез особения представител, не оспорва задълженията, но твърди че задълженията с период за отчитане от 01.04.2008 год. до 30.04.2008 год. с падеж 25.05.2008 год. до 20.08.2008 год. 17.09.2008 год. с падеж 25.10.2008 год. са погасени по давност. Отделно от това претендира, че част от вземанията на ищеца са заплатени.

От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът възприема като изготвено компетентно и добросъвестно се установява, че процесните фактури са осчетоводени редовно в счетоводството на ищеца съгласно изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Съгласно заключението на вещото лице, дължимите от ответника суми са както следва: главница общо в размер на 4719, 65 лева и лихви в размер общо на 1116,07 лева, дължими по фактури СД**********, ФЕ1001083518, ФЕ1002601106, ФЕ1004445057, ФЕ1005657377, ФЕ1006871411, ФЕ1008717551, ФЕ1009395176, ФЕ1012200228, ФЕ1012848622, ФЕ1015271059, ФЕ1015561250, ФЕ1017528535, ФЕ1019907952, ФЕ1021074952, ФЕ1022865690, ФЕ1024094887, ФЕ1025735734, ФЕ1027331988, ФЕ1028929972, ФЕ1030389861, ФЕ1032283684, ФЕ1033458453, ФЕ1035091020, ФЕ1036562496, ФЕ1038118709, ФЕ1039147605 и ФЕ1041204220. Вещото лице сочи в съдебно заседание, че в счетоводството на ищеца няма отчетено никакво плащане по процесните фактури.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:

Предявени са в условията на главност и акцесорност, искове с правно основание в чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК и чл. 89 от ЗЗД.

По допустимостта на исковете:

Предявените искове са допустими, тъй като за събирането на посочените в ИМ суми, от ищцовото дружество е подадено до ЦРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.дело № 1459/ 2011 год. на ЦРС и е била издадена против ответника заповед за изпълнение, по която ответникът е подал възражение в законоустановения срок. Поради това, за ищцовото дружество е възникнал правен интерес от предявяване на иск за установяване съществуването на вземането му.

По основателността на исковете:

Исковете са частично основателни, по следните съображения:

На първо място, спорен по делото, с оглед твърденията на ответника е въпроса, има ли частични плащания по процесните фактури и кое задължение, респ. в каква част, е било заплатено от ответника.

В настоящия казус, при лежаща върху ответника доказателствена тежест, същия не е ангажирал никакви достоверни доказателства, които да удостоверят за плащане на дължимите суми за доставената му електроенергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗЗД, задължението се счита за погасено със заверяване на сметката на получателя. По делото липсват каквито и да било доказателства с каква сума е заверена сметката и поради това не може да се приеме за безспорно че задължението е погасено- било то изцяло или частично. Нещо повече, съгласно заявеното от вещото лице, в счетоводството на ищцовото дружество, няма отразено нито пълно, нито частично погасяване на дължимите суми по процесните фактури. При това положение и съобразно нормата на чл. 75, ал. 3 от ЗЗД, според която тежест на този, който твърди извършено плащане е да установи не само нареждането за плащане, но и заверяване на сметката на кредитора със същата сума, в който момент настъпва погасяване на задължението, съдът счита, за недоказано твърдяното от страна на ответника частично погасяване на задължението му към ищеца /в този смисъл и Определение № 45 от 27.01.2009 г. по гр.д. № 4363/ 2008 г. II г.о. на ВКС/.

При това положение, следва да се обсъди направеното възражение на ответната страна, за частично погасяване на вземанията на ищеца по давност. Съдът намира, че действително процесните вземания от които е формирана главницата, имат периодичен характер- представляват ежемесечни периодични плащания- поради което и по смисъла на чл. 111, б. ”в” от ЗЗД, същите се погасяват с кратката, тригодишна давност. Това е така, тъй като периодично на ищцовото дружество се дължат еднородни престации– пари- за които цитираната разпоредба на ЗЗД не поставя изискване да са еднакви по размер.

Тъй като по аргумент от чл. 422 от ГПК, иска на ищцовото дружество за установяване на вземането му по отношение на ответника, се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК– 21.10.2011 год. то погасени по давност се явяват вземанията на ищеца за доставена ел. енергия, възникнали преди 21.10.2008 год. Тоест, това са начислените на ответника суми за периода 01.04.2008 год. до 17.09.2008 год. с падеж на последното задължение 25.10.2008 год. или задължения в общ размер на 721,51 лв. ведно с лихвите за забава върху тези суми, изчислени в заключението на ССчЕ за периода от настъпването на изискуемостта на всяка от тях в размер общо на 272.60 лв. които по изложените по-горе съображения, следва да се приеме, че не се дължат от ответника, тъй като вземанията на ищеца за тях са погасени по давност. По отношение на останалите суми за главница и лихви, претендирани от ищцовото дружество, погасителната давност не е изтекла, тъй като е прекъсната с подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК на 21.10.2011 год.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявените "ЕВН България Електроснабдяване" АД, ЕИК: 123526430, обективно съединени искове с правна квалификация в чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК и чл. 89 от ЗЗД, се явяват основателни и доказани до размера на сумата от 3998,14 лв. представляваща стойността на доставена от ищеца ел. енергия за периода 01.04.2008 год. до 16.07.2010 год. както и за сумата от 843,47 лв. представляваща общия размер обезщетението за забавено плащане на главниците, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК– 21.10.2011 год. до окончателното й изплащане.

Съответно, за разликата над сумата от 3998,14 лв. до пълния предявен размер от 4719,65 лв. главница, както и за разликата над сумата от 843,47 лв. до пълния предявен размер от 1116,07 лв. на обезщетението за забавено плащане на главницата, които вземания са погасени по давност, исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва ответникът да  бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноските по настоящото производство съразмерно с уважената част от иска, в размер на 1162,93 лв.

В частта за разноските, заповедта подлежи на обжалване /чл. 413, ал. 1 от ГПК/ и при липса на данни такова обжалване да е извършено от длъжника в съответния срок, заповедта в тази част е влязла в сила и разноските са дължими в пълен размер.  

По горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.С.И., ЕГН **********, че същият, дължи "ЕВН България Електроснабдяване" АД, ЕИК: 123526430, сумата в размер на 3998,14 лв. /три хиляди деветстотин деветдесет и осем лева и 14 стотинки/ за консумирана електрическа енергия за периода от 01.04.2008 год. до 16.07.2010 год. ведно с дължимата лихва за периода от 26.05.2008 год. до 20.10.2011 год. в размер на 843,47 лв. /осемстотин четиридесет и три лева и 47 стотинки/, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК- 21.10.2011 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над сумата от 3998,14 лв. до пълния предявен размер от 4719,65 лв. главница, както и за разликата над сумата от 843,47 лв. до пълния предявен размер от 1116,07 лв. на обезщетението за забавено плащане на главницата, поради изтекла погасителна давност за вземанията.

ОСЪЖДА Й.С.И., ЕГН **********, да заплати на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, ЕИК: 123526430, сумата от 1162,93 лв. /хиляда сто шестдесет и два лева и 93 стотинки/ за направени по делото разноски.

 

След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 1372/ 2011 год. по описа на ЦРС, като за разноските по настоящото производство да се издаде отделен изпълнителен лист, по настоящото дело.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.

 

        

          

                             

                                         СЪДИЯ: