Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         7                                      10.02.2010г.                                 гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Царевският районен съд,                                                 граждански състав

На втори февруари,                                                     две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:…Румен Йосифов

Членове:…..................................

Съдебни заседатели:….............

Секретар: К.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

гр.дело № 116 по описа за 2009год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ищци: С.Н.И., ЕГН-********** и И.Н.Н., ЕГН-**********,*** 2, против ответник: Д.И.Д., ЕГН-**********, в качеството му на ЕТ”Мега-ВД-Д.Д.”, ````````, рег. ф.д.№ `````` БОС.

Предявеният иск е с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и с него ищците искат от съда да осъди ответника да заплати на всеки един от тях по 10`000лв., или общо 20`000лв. за двамата, представляващ частичен иск от общо дължимите 102`800лв. – представляващи обезщетение за ползване на 98кв.м. покрита площ и 44кв.м. обслужваща площ от собствения им УПИ ІІІ, кв.71 по плана на гр.П., обл.Бургаска, за периода 01.05.2004г. до 01.03.2009г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане.

С исковата молба се твърди, че ищците са собственици на УПИ ІІІ, кв.71 по плана на гр.П.по сключен с общината договор за замяна от 25.04.2003г. и договор за дарение от 2003г. Ответникът е ползвал процесната площ от този имот, която е експлоатирал като временен търговски обект. До момента на замяната ответникът е бил в договорно правоотношение с общината, като договорът е бил прекратен. С писмо от 2003г. ответникът е бил уведомен за промяна на собствеността върху имота, но не пожелал да сключи договор за наем с ищците, като същевременно продължил ползването на процесната площ от имота без да заплаща за това. В тази връзка ищците му изпратили нотариална покана, на която ответникът не отговорил. Ищците твърдят, че между страните е имало съдебни спорове, като с решение по гр.д.№ 22/2004г. РС-Царево е отхвърлил иск за установяване на нищожност на договора за замяна с който като собственици на имота се легитимират ищците. Общината е завела и гр.д.№ 53/2008г. на РС-Царево с което отново е направила опит да установи нищожност на договора за замяна, но този иск е бил отхвърлен. Твърди се, че ответникът е продължил ползването на имота през претендирания период, поради което се иска плащането на сумата от 20`000лв., като частична претенция върху твърдяната общо дължима сума от 102`480лв. за целия период.

Като писмени доказателства с исковата молба ищците представят: цитираните уведомително писмо, нотариална покана, договор за замяна и договор за доброволна делба, нотариален акт за дарение, както и скица на имота, решенията и определенията по гр.д.№ 53/2008г. и гр.д.№ 22/2004г. По тяхно искане е извършена съдебно-техническа експертиза.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска, считайки го за недопустим и неоснователен. По допустимостта на иска се твърди, че между страни е бил разрешен със сила на присъдено нещо правен спор по гр.д.№ 424/2005г. със същите правно и фактическо основания, но за предходен период от време, като претенцията на ищците е била отхвърлена. По отношение на това оспорване съдът счита, че обстоятелството, че се касае за различни периоди от време води до допустимост на иска, а решенията по гр.д.№ 424/2005г. имат отношение към основателността на настоящия иск. Освен това ответникът счита предявения иск за неоснователен, тъй като спорът за собствеността върху имота е разрешен между настоящите страни по гр.д.№ 239/2003г. с влязло в сила решение на БОС, като е прието, че ищците не са собственици на имота на основание договора за замяна, тъй като същия е нищожен. По отношение на спора по гр.д.№ 53/2008г., ответникът заявява, че е трето неучастващо в производството лице, поради което решението по това дело не го обвързва, а освен това с диспозитива на това решение не е установено правото на собственост на ищците, а е отречено правото на собственост на общината. По отношение на гр.д.№ 22/2004г. счита, че съдилищата не са се произнесли по съществото на спора относно действителността на договора за замяна и по тази причина ищците не могат да се легитимират като собственици на процесния имот. Оспорва твърдението на ищците, че изградената от него в груб строеж постройка е разположена в УПИ ІІІ, кв.71 по плана на гр.П.. Твърди, че видно от представените по делото договор за доброволна делба и скица, в резултат на извършена градоустройствена промяна, от бившия УПИ ІІІ са обособени два нови имота – УПИ ІІІ, поставен в дял на ищците и УПИ ХVІ – в дял на общината, като ползваната от него част се намира изцяло в УПИ ХVІ – собственост на общината, поради което ищците не могат да имат претенции към него. Оспорва иска и по отношение на претендирания размер на обезщетението, в това число и твърдението на ищците, че ползваната от него площ е 98кв.м. покрита площ и 44кв.м. обслужваща площ, като твърди, че ползва 90кв.м. от терена по договор с общината от 1993г. Оспорва като невярна представената с исковата молба скица, в частта й в която е отразено, че изградената от него постройка попада в УПИ ІІІ, кв.71 по плана на гр.П., както и в частта й в която на ръка е добавена площ на постройката „98кв.м.”

С отговора като писмени доказателства ответникът представя решенията по гр.д.№ 239/2003г. и гр.д.№ 424/2005г. на РС-Царево. В съдебно заседание представя писмо до него и трети лица от зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството от 28.10.2009г. и постановление от 13.11.2009г. на Върховна касационна прокуратура.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намери за установено следното:

Ищците се легитимират като собственици на 1473/1830кв.м. в ид.части от процесния УПИ III, кв.71 по плана на гр.П., с договор за замяна, сключен между тях и Община П.от 25.04.2003г.

По делото са представени решенията по гр.д.№ 239/2003г. на РС-Царево, което е образувано по предявен иск от настоящите ищци и техния праводател А.С.Н.(вж. представеното от ищците удостоверение за наследници от което се установява, че същата е майка на настоящите ищци), против ответника ЕТ”Мега-ВД-Д.Д.”, с който на основание чл.108 от ЗС са поискали от съда да го осъди да им предаде владението върху ползваната от него част от УПИ III, кв.71 по плана на гр.П.. Това дело се разгледа на три инстанции и приключи влязло в сила съдебно решение на БОС по гр.д.№ 806/2005г., потвърдено с решение по гр.д.№ 858/2006г. на ВКС, ІVотд., както и след молба за отмяна – с решение по гр.д.№ 209/2008г. на ВКС, 5-членен състав, с които исковата претенция е отхвърлена, като е прието със силата на присъдено нещо в отношенията между страните и по настоящото дело, че ищците не са собственици на 1473/1830кв.м. в ид.части от процесния УПИ III, кв.71 по плана на гр.П..

Заради влезлите в сила решения по гр.д.№ 239/2003г. на РС-Царево, предявен от настоящите ищци иск по гр.д.№ 424/2005г. против ответника ЕТ”Мега-ВД-Д.Д.” със същия предмет и правно основание, но за предходен период – от 01.09.2003г. до 01.05.2004г. е отхвърлен като неоснователен именно с мотива, че спрямо ЕТ”Мега-ВД-Д.Д.” ищците не са собственици на процесния имот. Това решение е потвърдено с решение по гр.д.№ 936/2007г. на БОС.

Другите представени по настоящото дело съдебни решения, не могат да променят установеното със сила на присъдено нещо в отношенията между тях с решенията по гр.д.№ 239/2003г. на РС-Царево, че ищците не са собственици на имота. ЕТ”Мега-ВД-Д.Д.” не е страна по гр.д.№ 53/2008г. на РС-Царево, решението по което е потвърдено с решение по гр.д.№ 84/2009г. на БОС, поради което решението по това дело не го обвързва. Производството по гр.д.№ 22/2004г. на РС-Царево е прекратено от БОС по гр.д.№ 781/2006г., което е потвърдено от ВКС в с решение по гр.д.№ 3268/2007г. и по него няма формирана сила на присъдено нещо, макар настоящите страни да са участвали в него.

Съгласно приетото от съда заключение на вещото лице по извършената по делото съдебно техническа експертиза, стойността на пазарния наем за ползваните от ответника части от имота за претендирания период възлиза в размер на 56`891.00лв.

При така установената фактическа обстановка съдът счита предявения иск за неоснователен, поради което същия следва да бъдат отхвърлен.

Основното твърдение на което ищците обосновават претенцията си за дължимост на исканата сума е, че са собственици на процесния УПИ III, кв.71 по плана на гр.П.. Твърдят, че са придобили правото на собственост върху имота по силата на договора за замяна с Община П.. С влязло в сила съдебно решение между страните по настоящото дело е прието, че този договор е нищожен и ищците не са станали собственици на УПИ III. При това положение, че след като те не притежават дори и идеални части от него, не могат да претендират ползи от ползването му. Това налага отхвърлянето на иска като неоснователен.

Ищците на осн. чл.78, ал.3 от ГПК следва да заплатят на ответника сумата от 300.00лв. за разноски по делото – възнаграждение на представлявалия го адвокат.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р        Е        Ш       И      :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск от С.Н.И., ЕГН-********** и И.Н.Н., ЕГН-**********,*** 2, против Д.И.Д., ЕГН-**********, в качеството му на ЕТ”Мега-ВД-Д.Д.”, ````````, рег. ф.д.№ `````` БОС, с който молят съда да го осъди да заплати на всеки един от тях по 10`000лв., или общо 20`000лв. за двамата, представляващ частичен иск от общо дължимите 102`800лв. – представляващи обезщетение за ползване на 98кв.м. покрита площ и 44кв.м. обслужваща площ от собствения им УПИ ІІІ, кв.71 по плана на гр.П., обл.Бургаска, за периода 01.05.2004г. до 01.03.2009г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане.

ОСЪЖДА С.Н.И., ЕГН-********** и И.Н.Н., ЕГН-********** да заплатят на ЕТ”Мега-ВД-Д.Д.” сумата от 300лв. за разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски окръжен съд.

 

                                                                                                            СЪДИЯ: