Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   15                                       15.02.2012 год.                                         Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                                         наказателен състав

на десети февруари                                                             две хиляди и дванадесета година

в публично заседание, в следния състав:                                     Председател: Минчо Танев

Секретар: К.Д.

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД номер 553 по описа на съда за 2011 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод постъпила жалба от А.М.М., ЕГН **********,*** , ул. *** № **, против наказателно постановление № 474/11 от 10.11.2011 год. на Началник РУП-Приморско, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1, чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1, чл. 179, ал. 1, т. 4, чл. 179, ал. 1, т. 3, предл. 1 и чл. 179, ал. 3, т. 2, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени: глоба в размер на 50,00 лв. за нарушение по чл. 137а, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 200,00 лв. за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 100,00 лв. за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 150,00 лв. за нарушение по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 1500,00 лв. за нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и на основание Наредба N І-1959 на МВР на жалбоподателя се отнемат общо 19 контролни точки.

В жалбата се излагат съображения за необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно постановление, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателя твърди, че не е извършил нарушенията за които е санкциониран.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адвокат. Поддържа изложеното в жалбата и счита НП като незаконосъобразно. Моли съда да го отмени изцяло. Ангажира гласни и писмени доказателства.

Ответникът по жалбата, не изпращат представител. Явяват се актосъставителя и свидетелите. По делото се събраха множество писмени доказателства, разпитаха се актосъставителя и свидетелите по акта, който в показанията си описват фактическата обстановка по съставяне на АУАН, както и водения от страна на жалбоподателя свидетел.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.10.2011 г. актосъставителя и свидетелите- служители в сектор ПП- Бургас, спрели за проверка товарен автомобил управляван от жалбоподателя, който автомобил се е водил по документи като автобус. При проверката било установено, че жалбоподателя управлява автомобила без поставен предпазен колан, няма необходимата категория “Д” за управление на автобус, няма винетен стикер, предно стъкло било счупено и конструкцията на автомобила е била изменена от автобус в товарен автомобил за превоз на безалкохолни напитки. Констатираното мотивирало актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение № 474 от 27.10.2011 год. в който акт, като нарушения е описано: „….. по пътя от гр.П. за с.Я.п., управлява автобус….без да използва предпазен колан…няма необходимата категория за управление на автобус…МПС е технически неизправно- нарушена цялост на предно обзорно стъкло, МПС  с изменена конструкция….“. Жалбоподателя присъствал по време на съставяне на акта. АУАН му бил представен лично и получен от него без възражения. Наказващият орган- Началник РУП- Приморско, въз основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение не е описано, а вместо това е посочено бланкетно „съгласно текста на АУАН“. С атакуваното НП, на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1, чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1, чл. 179, ал. 1, т. 4, чл. 179, ал. 1, т. 3, предл. 1 и чл. 179, ал. 3, т. 2, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя са били наложени: глоба в размер на 50,00 лв. за нарушение по чл. 137а, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 200,00 лв. за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 100,00 лв. за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 150,00 лв. за нарушение по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 1500,00 лв. за нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и на основание Наредба N І-1959 на МВР на жалбоподателя се отнемат общо 19 контролни точки.

 Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.   

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служител на ПП-Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник РУП, гр. Приморско, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

В конкретния казус, съда констатира следното: по отношение нарушението по чл. 137а, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП- това нарушение не се оспорва от жалбоподателя и извършването му се доказа безспорно от събраните по делото гласни и писмени доказателства, поради което и съда счита, че за това нарушение правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност по отношение на жалбоподателя и в тази си част НП следва да бъде потвърдено. По отношение на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП- според съда, в тази си част атакуваното НП е неправилно и следва да бъде отменено, по следните мотиви: на първо място в АУАН се твърди, че жалбоподателя управлява автобус и няма свидетелство от съответната категория. Същевременно, пак в АУАН се посочва, че всъщност МПС не е автобус, а товарен камион. Отделно от това, в АУАН не е посочена масата на МПС, за да се разбере каква точно категория СУМПС е необходима за управлението му. Същите пороци са пренесени и в атакуваното НП. По отношение нарушеното по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП- в АУАН е отбелязано, че е нарушена целостта на предното стъкло. В атакуваното НП обаче, бланкетно е отбелязано обаче- движи се с технически неизправно МПС. Такова бланкетно приписване на текста на правната норма обаче, преценено в случая в контекста на другите нарушения които са вменени на жалбоподателя е недопустимо. Така установените от съда процесуални нарушения, не са от категорията нарушения, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Те са съществени и не биха могли да се санират в последващ стадий на административнонаказателното производство. Същите са довели е до невъзможност да се индивидуализира деянието, а оттам и до накърняване правото на защита на посоченото като нарушител лице. Това нарушение е съществено, води до ограничаване правото на защита на нарушителя и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление тази му части. По отношение на нарушението по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП- видно от приложения по делото Изпитателен протокол, както и от показанията на св.П., реда за изменение на конструкцията на МПС е спазен и МПС е преминало всички необходими прегледи и отговаря на всички изисквания на нормативните актове. По отношение на нарушението по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП- видно от приложения по делото винетен стикер и от показанията на св. П., автомобила е бил с платена винетна такса. Самия стикер е бил свален от стъклото, с оглед предстоящата смяна на панорамното стъкло.               

Цитираното до тук, налага отмяна на атакуваното НП, като неправило, незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуален закон, в частта му, в която жалбоподателя е санкциониран за извършени нарушения съставомерни по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и потвърждаване в останалата му част като правилно и законосъобразно.    

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 474/11 от 10.11.2011 год. на Началник РУП- Приморско, В ЧАСТТА МУ, в която на А.М.М., ЕГН ********** са наложени административни наказания на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1, чл. 179, ал. 1, т. 4, чл. 179, ал. 1, т. 3, предл. 1 и чл. 179, ал. 3, т. 2, предл. 1 от ЗДвП: глоба в размер на 200,00 лв. за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 100,00 лв. за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 150,00 лв. за нарушение по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 1500,00 лв. за нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и на основание Наредба N І-1959 на МВР на жалбоподателя се отнемат общо 19 контролни точки.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част като законосъобразно.

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

 

 

СЪДИЯ :