Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         35                           22.03.2012г.                             гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Царевският районен съд,                                                               наказателен състав

На четиринадесети март,                         две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:…Румен Йосифов

Членове:......................................

Съдебни заседатели:.................

Секретар: К.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

н.а.х.дело № 546 по описа за 2011год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ЕТ„Галея-Г.И.”***, срещу наказателно постановление № 841 от 15.08.2011г. на директора на ТД на НАП гр.Бургас, упълномощен със заповед № 3ЦУ-28/06.01.2010г. на изпълнителния директор на НАП.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление и незаконосъобразно в частта му досежно размера на наложената санкция, като се иска намаляването й под минимума предвиден в закона.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител, не изразява становище и не ангажира доказателства.

За ответника по жалбата – ТД на НАП гр.Бургас, се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.

По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитани са актосъставителя Д.П. и свидетеля по акта В.К..

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 31.07.2011г. актосъставителят Д.П., инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас, заедно със свой колега, посетили търговки обект – магазин за пакетирани стоки „Галея“, находящ се в с.Резово, общ.Царево, стопанисван от жалбоподателя ЕТ„Галея-Г.И.”. При извършената проверка установили, че разчетната касова наличност от фискалното устройство е в размер на 222,50лв., а фактическата наличност на паричните средства възлиза на 152,15лв. При направената проверка в книгата за дневни финансови отчети за 2011г. се установило, че не е отбелязана промяната на касовата наличност, като получената разлика е в размер на 70,35лв. Горното било констатирано в протокола за извършената проверка № 20469 от 31.07.201г., който освен от проверяващите е подписан и от търговеца Г.И.. С протокола търговецът бил задължен да се яви в сградата на НАП в гр.Бургас на 02.08.2011г. за приключване на документалната проверка.

На указания в протокола ден – 02.08.2011г. била приключена и документалната проверка и за това нарушение срещу жалбоподателя, като търговец упражняващ дейност в обекта, бил съставен и акт за установяване на административно нарушение, а в последствие и обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.33, ал.2 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр. чл.185, ал.2,  на осн. чл.185, ал.1 от ЗДДС, му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя и свидетелите.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намери от правна страна следното:

Приема се, че жалбата е подадена в срок, тъй като ТД на НАП-Бургас не предостави  данни кога обжалваното постановление е връчено на жалбоподателя. Освен това жалбата е подадена от надлежно лице посочено като нарушител, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, същата обаче се явява неоснователна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В конкретния случай въпросът за вината не трябва да бъде изследван, тъй като извършителят е правно образование – едноличен търговец, което носи отговорност по чл.83, ал.1 от ЗАНН не може да има субективно психическо отношение към извършеното.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното.  (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус съдът съобрази следното:

От събраните по делото доказателства – протокол за извършена проверка, показанията на актосъставителя и свидетеля се установи, че в момента на проверката има разлика между касовата наличност и оправдаващите я документи, изходящи от фискалното устройство. Пред вид това се създава съмнение, че разликата се дължи на умишлено некоректно водена счетоводна отчетност и на извършени продажби, които не са били отчетени чрез касовия апарат, още повече, че при извършена контролна покупка не е била издадена фискална касова бележка. В контекста на горното следва да се приеме, че с установената разлика е осъществен състава на административно нарушение по чл.33, ал.2 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр. чл.185, ал.2,  вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС

Осъщественото административно нарушение точно е описано в акта и наказателното постановление и законосъобразно е квалифицирано под съответната правна норма. То не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, тъй като с нарушения от този тип се прикриват обороти от търговците и пряко се ощетява бюджета.

Поисканото от жалбоподателя намаляване размера на наложената санкция под минималния предвиден в закона размер е недопустимо съгласно чл.27, ал.5 ЗАНН.

Ето защо наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

 

ОСТАВЯ без уважение жалбата на ЕТ„Галея-Г.И.”***, срещу наказателно постановление № 841 от 15.08.2011г. на директора на ТД на НАП гр.Бургас, с което за нарушение на чл.33, ал.2 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр. чл.185, ал.2,  на осн. чл.185, ал.1 от ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: