Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              31                                           12.03.2012 год.                                  Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Царевският районен съд                                                             наказателен състав

на осми март                                                       две хиляди и дванадесета година

в публично заседание, в следния състав:                   Председател: Минчо Танев

Секретар: Н.С.

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД номер 544 по описа за 2011 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебното производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания и е образувано по жалба на ЕТ ***, гр.Б.***, ЕИК-***, срещу наказателно постановление № 25036 от 21.11.2011 г. на директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД“Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, оправомощен от председателя на същата комисия.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Правят се твърдения, че при издаването на постановлението и акта за установяване на административно нарушение са допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. Твърди се също, че наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Иска се цялостната му отмяна като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание ЕТ *** се представлява от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Твърди, че жалбоподателят е изпълнил своите задължения по закон по отношение на процесните запалки. Алтернативно се твърди, че ако е налице формално осъществен състав на нарушението, то следва да се квалифицира като маловажен случай.

Ответникът по жалбата не изпраща представител в съдебно заседание.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани са актосъставителя и свидетеля по акта.

Царевският районен съд, като съобрази събраните доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено следното:

На 02.08.2011 г. актосъставителят С.Я. и свидетеля Й.Д.,***, посетили търговски обект– сергия за сувенири, находяща се в Морската градина на гр.П., стопанисвана от ЕТ *** и установили, че в обекта се предлагат за продажба запалки с необичаен външен вид, дължина около 16 см. за еднократна употреба, заредени с газ и с бутон за генериране на пламък, без обезопасяващ механизъм. Обявената продажна цена на запалките била 2 лв. за брой, върху тях имало надписи Primorsko или Bulgaria, а от другата им страна имало надпис на латински бар код 693128300068. Били без етикет на български език с попълнени реквизити. В долната им част имало поставен бутон и фенерче. Запалките били общо 29 броя и всичките били иззети по време на проверката с протокол за вземане на проби № 115380/ 02.08.2011 г.

По време на проверката контролните органи съставили констативен протокол № 115380/ 02.08.2011 г. в които посочили, че иззетите запалки били доказано опасни и забранени за продажба със Заповед № 1045/ 05.11.2011 г. на председателя на КЗП, обн. ДВ, бр. 97/ 10.02.2010 г. (б.а. стр.68 и 69), като същите не отговарят на изискванията на БДС ЕN ISO 9994:06/ А1:2009, въз основа на протокол от изпитвателен център „Глобал тест”. Проверяващите посочили също, че в проверявания обект имало касов апарат, който работел, имало регистър за рекламации, както и информация за работно време. С констативния протокол на търговеца било наредено да се яви лично или на изпрати представител на 08.08.2011 г. в КЗП РД-Бургас и да представи удостоверение за собствената си правосубектност от Агенцията по вписванията и документи за произход на иззетите запалки.

Жалбоподателят изпълнил указанията, като представил фактура и касова бележка, издадени на 06.08.2011 г. съгласно които той е закупил 30 бр. големи запалки от „Тим групс 2007” ЕООД, ЕИК-175215669. (чл. 113, ал. 4 ЗДДС предвижда, че срокът за издаване на фактури е 5-дневен). Я.С.Д., в качеството й на ЕТ *** подала и собственоръчно написана декларация до контролните органи, в която посочила, че запалките са били общо 30 бр. но една е била продадена на клиент преди проверката. Фактурата за запалките била издадена на 06.08.2011 г. защото в деня на доставката на стоките компютърът на доставчика бил развален. Д. заявила също, че не знаела за обнародваната в ДВ заповед на председателя на КЗП за забрана продажбата на тези запалки, но същите са се продавали свободно в складове, магазини, сергии и от дистрибутори. Търговецът-настоящ жалбоподател изразил съгласие иззетите от него запалки да бъдат унищожени по надлежния ред.

За проверката на документите контролните органи издали протокол № 57536/ 08.08.2011 г. в който за едното от констатираните нарушения било дадено задължително предписание за спазване на чл. 9, ал. 2 от ЗЗП и посочване на изискуемата от закона информация за стоките на български език. За другото установено нарушение– непредставяне на документ необходим за проследяване на произхода на запалките, бил издаден акт за установяване на административно нарушение № 25036/ 26.09.2011 г. против жалбоподателя, който му бил надлежно връчен в деня на издаването срещу подпис. В законовия срок постъпило писмено възражение от ЕТ *** с което се оспорват констатациите на жалбоподателя.

На 17.08.2011 г. служителите на КЗП РД-Бургас уведомили горестоящия административен орган в София за проверката. На 03.09.2011 г. бил получен отговор от гл. директор в ГД “Контрол на пазара” в КЗП-София, че съгласно извършена полицейска проверка в предходен период от служители на 09 РПУ на МВР- София, управителят на „Тим групс 2007” ЕООД, ЕИК-175215669– Н.С.Д. живеел в гр.С., кв.Ф.. През 2002 г. той дал личната си карта за изготвяне на трудов договор на трето лице и при беседата с полицейските органи заявил, че няма фирма, работи като зидар и никога не се е занимавал с друга дейност. На 06.10.2011г. ЕТ *** била поканена от служителите на КЗП РД-Бургас да се яви в 3-дн. срок в дирекцията за да бъде организирано незабавно и ефективно изтегляне на запалките от пазара, наредено със заповед на председателя на КЗП № 877/ 19.09.2011 г. С протокол № 617/ 07.10.2011 г. на жалбоподателя била връчена тази заповед и му били дадени указания за извърши конкретни действия до 12.10.2011 г. Търговецът публикувал обява за връщане на продадената една запалка в местен вестник на 11.10.2011 г. Последвали и още две публикации, но съгласно подадените две декларации от Я.С.Д., никой не се обадил на посочения телефон.

В качеството си на наказващ орган, на 21.11.2011 г. директорът на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД “Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, оправомощен от председателя на същата комисия със заповед № 942/ 04.10.2011 г. като счел, че е налице осъществен състав на административно нарушение, издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за това, че не представя документи необходими за проследяване произхода на стоките, квалифицирано като нарушение на чл. 77, ал. 3, т. 2 ЗЗП, на основание чл. 216 от същия закон, наложил имуществена санкция в размер на 1000лв. Постановлението е връчено надлежно по пощата на жалбоподателя срещу подпис, видно от обратната разписка.

Така установената фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, разпита на актосъставителя и свидетеля.

По отношение обстоятелството – дали намерените и иззетите от търговския обект на жалбоподателя запалки, са били от типа на забранените за продажба със Заповед № 1045/ 05.11.2011 г. на председателя на КЗП, съдът кредитира заявеното от актосъставителя С.Я. и свидетеля Й.Д. в съдебно заседание, че отивайки на проверка в обекта, те са били запознати с това как изглеждат забранените за продажба запалки, установявали са наличие на такива в много търговски обекти, т.е. добре ги познават и оглеждайки предлаганите от жалбоподателя запалки, преценили, че те са от същия вид.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на КЗП РД-Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД “Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

В конкретния казус съдът съобрази следното:

Установи се по делото, че по време на проверката в търговския обект стопанисван от жалбоподателя, се предлагали за продажба 29 броя опасни запалки, чиято продажба е била забранена със Заповед № 1045/ 05.11.2011 г. на председателя на КЗП, публ. ДВ бр. 97/ 10.12.2010 г.  Установи се също, че жалбоподателят е закупил същите запалки от „Тим групс 2007” ЕООД, ЕИК-175215669 с редовни документи – фактура и приложен към нея фискален бон за извършено плащане в брой на всички закупени запалки. В тази фактура и фискален бон се съдържат изискуемите от закона идентификационни признаци на доставчика– неговите точни наименование и ЕИК. Посочени са също седалище и адрес на управление, който е точен, съгласно посочения такъв в търговския регистър, т.е. при покупката на запалките доставчикът му е предоставил документи с всички реквизити, чието издаване е свързано с контрол от данъчните органи – фискалният бон се издава от регистрирани в НАП касови апарати с фискална памет, т.е. отговорност на държавните органи (в случая НАП), е касовият бон да съдържа достоверна информация и тази отговорност не може да бъде дерогирана на купувача на стоката (в случая жалбоподателя). При това положение жалбоподателят не е имал възможност да установи при покупката на запалките, че на адреса посочен във фактурата и касовия бон не се помещава представителство на доставчика на запалките, а счетоводна къща. За това не може да му бъде вменено в отговорност осъществяването на нарушение по чл. 77, ал. 3, т. 2 от ЗЗП. Той е изпълнил задълженията които са му вменени от законодателя– изискал е при покупката доставчикът на запалките да му издаде фактура и касова бележка и при проверката от контролните органи им е представил същите. Това, че доставчикът не е намерен на адреса посочен във фактурата и касовия бон, не може да бъде вменено в отговорност на жалбоподателя, защото по общо правило никой не може да носи отговорност за чужди действия или бездействия. Проверяващите органи от КЗП са уведомили за проверката ТД на НАП-Бургас с оглед осъществени данъчни нарушение от страна на жалбоподателя, но не са установили нередовност на издадения касов бон.

В контекста на изложеното се налага извода, че не е налице осъществен състав на административно нарушение по чл. 77, ал. 3, т. 2 от ЗЗП от страна на жалбоподателя за това, че не води и не предоставя документи, необходими за проследяване произхода на стоките. Той е водил и е представил такива за процесните запалки– редовно издадени фактура и касов бон. Обстоятелството, че доставчикът на запалките не е било намерен на адреса посочен в тези документи, не може да бъде вменено в отговорност на жалбоподателя. Следва да се има предвид, че нарушението по чл. 77, ал. 3, т. 2 от ЗЗП е различно от това по чл. 77, ал. 1 от ЗЗП – продажбата на опасните запалки, за което се установи в хода на съдебното следствие, че е издаден друг акт за установяване на административно нарушение против жалбоподателя. Всичко това налага отмяна на настоящото наказателно постановление като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  

 

ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно наказателно постановление № 25036 от 21.11.2011 г. на директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД “Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, против ЕТ ***, гр. Б.***, ЕИК-***, с което за нарушение по чл. 77, ал. 3, т. 2 от ЗЗП, на основание чл. 216 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Бургаски административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ :