Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         66                           26.03.2012г.                           гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Царевският районен съд,                                                                   наказателен състав

На петнадесети март,                                    две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:…Румен Йосифов

Членове:......................................

Съдебни заседатели:.................

Секретар: Н.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

н.а.х.дело № 518 по описа за 2011год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ЕТ„Голям Дервент-71-Т.И.“***, срещу наказателно постановление № 02-0201959 от 30.09.2011г. на директора на дирекция „Инспекция по труда”-Бургас.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като наказващият орган неправилно е приложил материалния закон. Оспорват се установените с постановлението факти, иска се преквалификация на нарушението като маловажен случай и намаляване размера на наложената санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, чрез който като се признава наличието на безвиновно административно нарушение, се поддържа жалбата във втората й част.

 За ответника по жалбата се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани бяха актосъставителят П.Е., свидетелите по акта В.В. и Д.Р., както и свидетеля разпитан по искане на жалбоподателя – М.Б.

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 26.05.2012г. в около 14.30 часа, актосъставителят Е., съвместно със св. В., служители на Инспекцията по труда, посетили търговски обект – бирария „Морски вълни“, находящ се в центъра на гр.Приморско, стопанисван от „Голям Дервент-71-Т.И.“ и извършили проверка за спазване на трудовото законодателство. Впоследствие жалбоподателят бил призован да представи необходими документи за документална проверка, свързана с трудовите правоотношения на работещите в обекта. При нея установили, че лицето В.Х.В. е било допуснато до работа като работник-кухня в обекта, преди да му бъде предоставено копия от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Това мотивирало актосъставителя за издаде акт за установяване на административно нарушение. Актът е предявен на представител на нарушителя за подпис, който го подписал в деня на издаването му.

Наказващият орган въз основа на акта издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по следния начин: жалбоподателят е допуснал до работа като работник-кухня В.Х.В., без да й е предоставено копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Наказващият орган го квалифицирал по чл.63, ал.2, вр. ал.1 от КТ и на осн. чл.414, ал.3 от КТ наложил административно наказание – имуществена санкция в размер на 1800лв.

Наказателното постановление било изпратено чрез писмо с обратна разписка на жалбоподателя, като е получено от него на 31.10.2012г., а жалбата била подадена в съда на 07.11.2012г., т.е. в срока за обжалване.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя и свидетеля.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежно лице, посочено като нарушител, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е едноличен търговец – правно образование, което не може да има собствено психическо отношение към деянието.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното.  (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус съдът съобрази следното: От събраните по делото доказателствата се установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е спазил изискването на чл.63, ал.2, вр. ал.1 от КТ да не допуска до работа работника докато не му предостави копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Нарушението е от категорията на тези, които могат да бъдат отстранени веднага след установяването им. Това е било сторено от жалбоподателя след проверката с подаване на уведомлението в ТД на НАП на 26.05.2011г. в 19.07 часа, което води съда до извода, че жалбоподателят макар формално да е осъществил признаците на предвиденото в КТ административно нарушение, налице са били предпоставките за квалифицирането му като маловажно по смисъла на  чл.415в КТ, съответно за налагане на наказание по реда на тази норма, а не по чл.414, ал.3 от КТ. Съгласно цитирания по-благоприятен режим – нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни последици за работници или служители, се наказва с глоба или имуществена санкция от 100 до 300лв. по отношение на работодателя. За приложимостта на тази разпоредба е необходимо нарушението да е налице, т.е. да са изпълнени всички признаци от обективна и субективна страна, същото да е надлежно установено по реда на КТ, да е отстранимо и от него да не са произлезли вредни последици.

В случая жалбоподателят в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда от компетентните за това органи и в изискуемата форма. В същото време нарушението е отстранено веднага след установяването му. Не са ангажирани доказателства, за работниците и служителите на жалбоподателя да са произтекли каквито и да било вредни последици от нарушението.

Въз основа на изложеното дотук и съобразно задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. на ВАС, съдът следва да преквалифицира нарушението, за което била ангажирана отговорността на жалбоподателя от основния състав в „маловажно” такова по смисъла на чл.415в от КТ, респ. да бъде определено наказанието в границите заложени от тази правна норма, което заради установените при проверката няколко нарушения от този тип, следва да бъде в размер от 300лв.

Междувременно със ЗИДКТ обн. ДВ бр.7/2012г., чл.415в от КТ беше изменен, като се създаде нова ал.2, която постановява, че нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ не са маловажни. Безспорно в случая, старата редакция на чл.415в от КТ се явява по-благоприятна за нарушителя, поради което на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН следва да бъде приложена именно тя. Освен това със създаването на новата ал.2 на чл.415в от КТ, законодателят е потвърдил установеното в цитираното тълкувателно решение на ВАС, че до приемането на тази нова алинея е считал, че нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ могат да бъдат маловажни в предвидените от закона случаи.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0201959 от 30.09.2011г. на директора на дирекция „Инспекция по труда”-Бургас, с което на ЕТ„Голям Дервент-71-Т.И.“***, на основание чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800.00 лева, за нарушение по чл.63, ал.2, вр. ал.1 от КТ, в частта му досежно размера на имуществената санкция, като на основание чл.415в, ал.3 КТ, за това нарушение НАЛАГА на ЕТ„Голям Дервент-71-Т.И.“ административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300.00 лв. /триста лева/.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: