Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№: 195                                       10.12.2012 год.                           Град Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд,                                       наказателен състав

На двадесет и девети ноември                две хиляди и дванадесета година

В публично заседание, в следния състав:         Председател: Минчо Танев

Секретар: К.Д.

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 490 по описа на съда за 2012 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод постъпила жалба от „ПРБ БГ“ ЕООД, ЕИК 200339084, седалище и адрес на управление в гр. Приморско, ул. „Козлодуй“ № 10, представлявано от П.Б.- управител, против Наказателно постановление, № К 1147-0087354 от 13.06.2011 год. на Директор Дирекция Контрол, НАП Бургас, с което на основание чл. 180, ал. 1 от Закон за данък върху добавенaта стойност на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 700,00 лева, за нарушение на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което жалбоподателя иска от съда то да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен представител- адвокат. Пледира за отмяна на атакуваното НП. Ангажира писмени доказателства.

Ответникът по жалбата- ТД на НАП се представляват от юрисконсулт. Представителя на наказващия орган оспорва жалбата, иска от съда наказателното постановление да бъде потвърдено. Явява се актосъставителя по акта.

По делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се актосъставителя.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На дружеството жалбоподател, „ПРБ БГ” била извършена ревизия, в която актосъставителя участвала като член на екипа. В хода на ревизията били установени нарушения, за което бил съставен акт за нарушение, бил издаден ревизионен доклад и ревизионен акт, в който същите тези нарушения били упоменати.Едно от нарушенията, било, че дружеството не е начислило ДДС в размер на 700,00 лв. което представлява неначислено ДДС от дружеството, което ДДС е следвало да бъде начислено и внесено от дружеството. Ревизията е приключила с ревизионен доклад от 20.12.2010 г. Констатираното нарушение били отбелязани, а по късно бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 0087354, в който АУАН като дати са изписани две- 12.01.2011 год. и 12.01.2012 год. Представител на жалбоподателя присъствал по време на съставяне на акта. АУАН му бил представен лично и приет срещу подпис. Наказващият орган- Директор на ТД на НАП, въз основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия както и в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 180, ал. 1 от Закон за данък върху добавенaта, на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 700,00 лева.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля- служител на НАП, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви вътрешно и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на ТД на НП, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на ТД на НАП, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

При прочит на атакуваното НП и АУАН, по повод на който е било издадено същото, съда констатира, че при установяване на нарушението и при издаване на атакуваното наказателното постановление, административно- наказващият орган е допуснал съществено нарушение на установената в ЗАНН процедура, състоящо се в несъответствие на посочените в АУАН и последствие пренесени в НП дати на съставяне на АУАН. Така, на първо място в АУАН са посочени две дати- 12.01.2011 год. и 12.01.2012 год. Тук следва да се посочи, че в съдебно заседание, актосъставителя посочи като дата на съставяне на АУАН, датата 12.01.2012 год. В този случай обаче, явно се явява антидатирано атакуваното НП- видно от същото то е съставено на 13.06.2011 год. т.е. месеци преди да е съставен АУАН.

Така установените от съда процесуални нарушения, не са от категорията нарушения, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Те са съществени и не биха могли да се санират в последващ стадий на административнонаказателното производство. Същите са довели до невъзможност да се индивидуализира деянието, а оттам и до накърняване правото на защита на посоченото като нарушител лице. Това нарушение е съществено, води до ограничаване правото на защита на нарушителя и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

По изложените съображения, съдът счита, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление.

С оглед на горното е безпредметно да се обсъжда спора по същество, тъй като това не е в състояние да доведе до други изводи, по отношение на законосъобразността на атакуваното наказателно постановление.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление, № К 1147-0087354 от 13.06.2011 год. на Директор Дирекция Контрол, НАП Бургас, с което на основание чл. 180, ал. 1 от Закон за данък върху добавенaта стойност на „ПРБ БГ“ ЕООД, ЕИК 200339084 е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 700,00 лева, за нарушение на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ :