Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         216                        04.01.2012г.                           гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Царевският районен съд,                                                        наказателен състав

На двадесет и първи декември,                  две хиляди и единадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:…Румен Йосифов

Членове:......................................

Съдебни заседатели:.................

Секретар: Н.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

н.а.х.дело № 458 по описа за 2011год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е образувано на основание чл.118б, ал.2 ЗУО и чл.59 и сл. ЗАНН,  по жалба на „Чистота 98“  ООД, ЕИК 102163214, гр.Ц., ул.***, вх.*, ет.*, ап.*, срещу наказателно постановление № 44 от 22.08.2011г. на директора на РИОСВ-Бургас, с което на основание чл.104а, ал. 1 от Закон за управление на отпадъците /ЗУО/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10`000,00 лева, за нарушение на чл.15, ал.2 ЗУО, вр. § 5, ал.6 от ПЗР на Наредба № 8 от 24.08.2004г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй като не е налице осъществен състав на нарушение.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.

За ответника по жалбата, се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.

По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитани бяха актосъставителя Т.К. и свидетеля М.Р..

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 22.06.2011г. актосъставителят К. и свидетеля М.Р., двете служители на РИОСВ-Бургас, получили протокол от общинската администрация в П., придружен със снимков материал, че в депото за отпадъци, находящо се в гр.К., местност ***, постъпват отпадъци от населените места в О. Ц.. В тази връзка посетили депото на отпадъци на 28.06.2011г. и извършили проверка на място, но не констатирали в него да влизат сметопочистващи машини, които да разтоварват отпадъци. На основание съставения протокол от 22.06.2011г. от служители на Община П., актосъставителят К. съставила акт за установяване на административно нарушение против „Чистота 98“ ООД, която била оператор на депото за отпадъци в гр.К., м.**, за това, че депото приема отпадъци след издадената заповед за преустановяване на неговата експлоатация. Като състав на нарушението в акта е посочено, че жалбоподателят „… на 22.06.2011г. като оператор на депо в гр.К., е допуснал в него да влязат и разтоварят битови отпадъци сметовозни коли на О. Ц., в нарушение на издадена от директора на РИОСВ-Бургас заповед № РД 49 от 25.05.2011г. за преустановяване експлоатацията на депото”.

Наказващият орган на 22.08.2011г. издал обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано по същия начин както в акта, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.15, ал.2 от ЗУО, вр. § 5, ал. 6 от ПЗР на Наредба № 8 от 24.08.2004г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, наложил на основание чл.104а, ал.1 от ЗУО на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10`000,00 лева

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите.

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, видно от обратната разписка с която е връчена жалбата – на 26.08.2011г. и входящия индекс на жалбата – 02.09.2011г., от надлежно лице посочено като нарушител, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

Със заповед № РД-49/25.05.2011г. на директора на РИОСВ-Бургас е била наложена принудителна административна мярка – спиране експлоатацията на Депо за неопасни отпадъци– гр.К., с оператор „Чистота 98” ЕООД. Тази заповед е била оспорена пред Бургаски дминистративен съд, като по жалбата е било образувано административно дело № 1213/2011г., по което е било постановено определение № 1309/2011г., с което допуснатото предварително изпълнение на заповедта е било спряно. Цитираното определение е било потвърдено и от Върховния административен съд с определение № 12733/2011г. постановено по адм.д.№ 11848/2011г. От това, предвид разпоредбата на чл.166, ал.1 АПК следва, че към датата на съставяне на акта, посочената заповед не е била годен изпълняем административен акт. Видно от акта за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление, административното нарушение, за което е наложена санкция се изразява именно в продължаване на дейността по обработка на отпадъци на депото, чиято експлоатация е спряна с цитираната вече заповед. Всичко изложено до тук води до извода, че към 22.06.2011г. изпълнението на заповед № РД-49/25.05.2011г. все още е било спряно по силата на закона. Ето защо, извършвайки на 22.06.2011г. дейност по депониране на отпадъци, дружеството–оператор на депото, не би могло да извърши описаното в наказателното постановление нарушение, тъй като към тази дата за него не е съществувало валидно и изпълняемо разпореждане за спиране на експлоатацията на обекта /така Решение № 613 от 04.06.2010г. на БАС, по КНАД № 709/ 2010г./. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.60, ал.6 АПК предвиждаща, че при отмяна на предварителното изпълнение, административният орган е длъжен да възстанови положението, съществувало преди изпълнението, от което следва извода, че отмяната на предварителното изпълнение има обратно действие и засяга обществените отношения действали от момента на допускането на предварителното изпълнение до момента на отмяната му.

Водим от горното и на основание чл.118б, ал.2 ЗУО и чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 44 от 22.08.2011г. на директора на РИОСВ-Бургас против „Чистота 98“ ООД, ЕИК 102163214, гр.Ц., ул.***, вх.*, ет.*, ап.*, с което нарушение на чл.15, ал.2 от ЗУО, вр. § 5, ал. 6 от ПЗР на Наредба № 8 от 24.08.2004г., е наложена на основание чл.104а, ал.1 от ЗУО имуществена санкция в размер на 10`000,00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бургаски административен съд.

 

 

СЪДИЯ: