Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№: 151                                    09.10.2012 год.                       Град Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд,                                         наказателен състав

На втори октомври                               две хиляди и дванадесета година

В публично заседание, в следния състав:     Председател: Минчо Танев

Секретар: Н.С.

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 439 по описа на съда за 2012 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод постъпила жалба от И.Ц.К., ЕГН ********** ***, против наказателно постановление 97/12 от 14.06.2012 год. на Началник РУП- Приморско, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4, чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1, чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 и чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административни наказания „глоба“ общо в размер на 230.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца, за извършени нарушения по чл. 103, предл. 2, чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 1, чл. 100, ал. 1, т. 2, предл. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП е съставено в нарушение на материалния и процесуални закон, поради което иска от съда да го отмени. Твърди, че не е извършил нарушението за което е санкциониран. Изгражда защитни версии, че не е управлявал автомобила.  

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява, лично. Пледира наказателното постановление да бъде отменено.

Ответникът по жалбата РУП- Приморско, не изпращат представител, не вземат становище по случая. Явяват се актосъставителя и свидетелите по установяване на нарушението.

По делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се актосъставителя и свидетелите, които в показанията си описват фактическата обстановка по съставяне на АУАН.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.06.2012 год. св. И., съвместно с колегата си св. Б. били на работа, нощна смяна от 19.00 до 07.00 часа. Полицейските служители получили сигнал, че водач на микробус, жълт на цвят, който е заредил на бензиностанция в гр. К. вероятно управлява МПС след употреба на алкохол. Полицейските служители потеглили с автомобила си към КПП на главния път и видели въпросния микробус, който минал покрай тях. Полицаите потеглили след микробуса, като му подали звуков и светлинен сигнал за да спре. Въпреки подадения от полицаите сигнали, водача не преустановил движението си, а се отправил в посока към гр. П., където е изградено КПП на гр. П., пред бившия ресторант „**”. Чак там, микробусът спрял, и полицаите видели водача- жалбоподател в настоящото производство- да слиза от МПС. Полицаите видели, как при слизането си от микробуса жалбоподателя хвърлил ключовете под микробуса. На въпроса защо не е спрял на подадените му сигнали, жалбоподателя заявил, че не е управлявал микробуса, а е управлявал някой друг. При проверката, полицейските служители не установили друго лица да се намира в микробуса, както и в близост до него. След това, бил повикан актосъставителя М.- мл. автоконтрольор  към РУП- Приморско, който поискал на жалбоподателя документи, както и поискал да му извърши проба за алкохол с техническо средство. Жалбоподателя не представил на полицейските служители никакви документи, както и отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство. Отказал и да даде кръв за анализ на наличие на алкохол. Констатираните нарушения мотивирали актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение № 258 от 23.07.2010 год. в който описал подробно констатираните нарушения. Жалбоподателя отказал да получи АУАН, което е удостоверено по съответни ред- с подписите на свидетели. Наказващият орган- Началник РУП- Приморско, въз основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия както в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 103, предл. 2, чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 1, чл. 100, ал. 1, т. 2, предл. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4, чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1, чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 и чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба“ общо в размер на 230.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите- полицейски служители, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РУП- Приморско, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник РУП- Приморско, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Жалбоподателя твърди, че не той, а някакво друго лице е управлявал автомобила. Това му твърдение, съда намира за неоснователно и недоказано, изразено единствено и само за бъде избягната наказателна отговорност за извършените нарушения. Видно от показанията на полицейските служители, същите са видели жалбоподателя да управлява автомобила. Движили са се непрекъснато зад него докато са го преследвали към гр. П.. Видели са именно жалбоподателя да излиза от преследването МПС и да хвърля ключовете от него на земята, под автомобила. На мястото на произшествието е бил единствено жалбоподателя- нямало е други хора както в автомобила, така и в близост до него, т.е. няма начин друго лице да е управлявало автомобила и да не е било видяно от полицаите.

Във връзка с изложеното и след внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено.

С оглед на гореизложеното, съдът намира че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по ЗДвП, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

Размера на наказанията е определен съгласно нормативно регламентирания такъв, като при индивидуализирането им, административно наказващия орган ги е съобразил с разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН.

По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.Ц.К., ЕГН ********** ***, против наказателно постановление 97/12 от 14.06.2012 год. на Началник РУП- Приморско, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4, чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1, чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 и чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административни наказания „глоба“ общо в размер на 230.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца, за извършени нарушения по чл. 103, предл. 2, чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 1, чл. 100, ал. 1, т. 2, предл. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗДвП и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

 

 

 

 

СЪДИЯ :