Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№: 187                                       28.11.2012 год.                       Град Царево               

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд,                                   наказателен състав

На двадесети ноември                         две хиляди и дванадесета година

В публично заседание, в следния състав:     Председател: Минчо Танев

Секретар: К.Д.

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 420по описа на съда за 2012 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод постъпила жалба от М.И.Б., ЕГН **********,***, срещу Наказателно постановление № 217/12 от 25.06.2012 год. на Началника на РУП- Царево, с което на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ.

В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Изтъкват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административно наказателното производство, в хода на което е издадено обжалваното наказателно постановление, както и противоречие на същото с материалния закон. Поради изложените причини, се иска от съда да  отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и чрез упълномощен представител- адвокат. Пледира се наказателното постановление да бъде отменено.

Ответникът по жалбата, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани са актосъставителят и свидетелите по установяване на нарушението.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.05.2012 год. по подаден сигнал, св. Г.-***, съвместно със свои колеги, спрял и извършили проверка на товарен автомобил марка „Камаз“ управляван от Й.Й.. Била извършена проверка на автомобила, при която се установило, че за същия няма валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“. За констатираното нарушение, били изготвени докладни записки, които били изпратени в РУП- Царево и предадени на актосъставителя. Констатираното нарушение мотивирало актосъставителя, да състави акт за установяване на административно нарушение № 217 от 31.05.2012 год. в който било описано извършеното нарушение както следва „….като собственик притежава автомобил….който е без сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност”……”. Посочено в АУАН е, че нарушението е съставомерно по чл. 264 от КЗ. АУАН бил връчен на жалбоподателя лично и приет без възражения. Наказващият орган- Началника на РУП- Царево, въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по следния начин: „….като водач.. управлява МПС без да е сключил застраховка гражданска отговорност… „. В същото НП обаче, като състав на нарушение е посочено „…. притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБългария…..но не е сключил договор за застраховка „гражданска отговорност…..”. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ, поради което и на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400,00 лв.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели. 

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда констатира следното:     

При установяване на нарушението и при издаване на атакуваното наказателното постановление, административно- наказващият орган е допуснал съществено нарушение на установената в ЗАНН процедура, състоящо се в противоречие между описанието на нарушението в АУАН и в наказателното постановление. В акта за установяване на административно нарушение, на жалбоподателя е вменено нарушение затова, че управлява автомобила без валидно сключена застраховка „гражданска отговорност” а в атакуваното наказателно постановление е ангажирана отговорността му за това, че едновременно управлява и притежава МПС, което е регистрирано в РБългария без сключена такава застраховка.

Съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което изискване е въздигнато от закона в задължителен реквизит. Същото условие предвижда и чл. 57, т. 5 от ЗАНН за наказателното постановление. В конкретния случай липсва идентичност между деянието, обективирано в акта и възпроизведения в наказателното постановление състав на административно нарушение. Нещо повече- налице е пълно разминаване между посоченото в АУАН и в атакуваното НП. При издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съобразно която, следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В НП липсва каквато и да било фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Налице е едно бланкетно обвинение. На практика, са преписани правните норми, без да са приведени към хипотезите на тези правни норми, установените в обективната действителност факти. Правната норма обаче поначало посочва общо признаците на състава на административното нарушение, а чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които, като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. За действителната фактическа обстановка съдът може да направи предположение след запознаване със събраните доказателства и издадения АУАН. Без да е налице обаче такава в НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването му административно-наказващият орган е недопустимо. Преписването на част от правните норми на чл. 259, ал. 1, т. 1 и чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ не означава, че в НП има фактическа обстановка. Такава в конкретния случай липсва, тъй като в нея не са изложени конкретните факти и обстоятелства, констатирани от наказващия орган. Така установените от съда процесуални нарушения, не са от категорията нарушения, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Те са съществени и не биха могли да се санират в последващ стадий на административнонаказателното производство. Същите са довели е до невъзможност да се индивидуализира деянието, а оттам и до накърняване правото на защита на посоченото като нарушител лице. Това нарушение е съществено, води до ограничаване правото на защита на нарушителя и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

По изложените съображения, съдът счита, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление.

С оглед на горното е безпредметно да се обсъжда спора по същество, тъй като това не е в състояние да доведе до други изводи, по отношение на законосъобразността на атакуваното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 217/12 от 25.06.2012 год. на Началника на РУП- Царево, с което на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането на М.И.Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

 

 

 

СЪДИЯ :