Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№: 146                                     16.10.2012 год.                          Град Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд,                                             наказателен състав

На втори октомври                                   две хиляди и дванадесета година

В публично заседание, в следния състав:         Председател: Минчо Танев

Секретар: Н.С.

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 394 по описа на съда за 2012 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод постъпила жалба от Л.А.М., ЕГН **********,***, против наказателно постановление № 109 от 19.05.2012 год. на Директор на РДГ- Бургас, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 275, ал. 1, т. 2 и чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 900,00 лв. за нарушение на чл. 213, т. 1 от Закона за горите.

В жалбата се излагат съображения за необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно постановление, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Навежда се твърдението, че жалбоподателя не е извършил нарушението, за което е санкциониран. Жалбоподателя моли съда да отмени изцяло атакуваното НП, алтернативно да намали размера на наложената санкция.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично. Поддържа изложеното в жалбата и счита НП като незаконосъобразно. Моли съда да го отмени изцяло.

Ответникът по жалбата, се представлява от юрисконсулт. Пледира се за потвърждаване на атакуваното НП. Явяват се актосъставителя и свидетелите по акта.

По делото се събраха множество писмени доказателства, разпитаха се актосъставителя и свидетели.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.03.2012 г. актосъставителя и свидетелите по акта- служители на РДГ- Бургас- били на работа в района на ДГС- Ропотамо. Около 11.00 часа, на пътя, видели товарен автомобил, да претоварва дърва на друг- по-голям- товарен автомобил. На място установили жалбоподателя, който съвместно с други лица претоварвал дървата от единия на другия автомобил. При извършената проверка, служителите видели, че превозваните на товарния автомобил и претоварвани в момента дърва нямат марки, шофьора на автомобила им казал, че няма и превозен билет. Констатираното нарушение, мотивирало актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение № 0001555/ 19.03.2012 год. в който описал нарушението както следва: „…товари 6 кубични метра дърва за огрев…без контролна, горска марка…“. Наказващият орган- Директор на Директор на РДГ- Бургас, въз основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 213, т. 1 от Закона за горите, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 275, ал. 1, т. 2 и чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 900,00 лв.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите- служители на РДГ, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е частично неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служител на РДГ- Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на РДГ- Бургас, надлежно упълномощен, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

В конкретния казус, съда констатира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка.

Не се спори по делото, че жалбоподателя е натоварил на товарен автомобил и впоследствие претоварвал на друг товарен автомобил 6 кубични метра дървен материал, немаркиран с контролна, горска марка. Безспорно е също така, че към момента на товаренето, жалбоподателя не е имал превозен билет за въпросните дърва. Видно от приложения по делото превозен билет, то същия е издаден с час 15.30 часа, т.е. много време след извършване на проверката.

При това положение, за съда се налага безспорен извод, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

При внимателен прочит на АУАН и атакуваното НП, съда констатира, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.

Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 261, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, където е постановено, се наказва с глоба от 50 до 3000 лв. ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Това налага извода, че в конкретния случай, размера на наказанието е определен в границите на нормативно- определения размер, но според съда при индивидуализирането му, административно- наказващият орган не го е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съдът счита, че административно- наказващия орган неправилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което е наложил наказанието в един размер, значително надвишаващ минималния законоустановен такъв, предвиден в санкционната норма. Последните основания обуславят намаляване на размера на така наложената санкция, като прекалено голяма, с оглед тежестта на извършеното нарушение, като според съда, липсата на отегчаващи вината обстоятелства следва да бъде отчетена, поради което и наказанието следва да бъде в размер близък до минималния такъв, като точния размер на наказанието да бъде както следва: „глоба” в размер на 150,00 лв.

Цитираното до тук, налага изменяне на обжалваното наказателно постановление, в частта му относно размера на санкцията и потвърждаване в останалата му част.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 109 от 19.05.2012 год. на Директор на РДГ- Бургас, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 275, ал. 1, т. 2 и чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, на Л.А.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 900,00 лв. за нарушение на чл. 213, т. 1 от Закона за горите, в частта му досежно размерите на определеното административно наказание, като за извършеното нарушение НАЛАГА на Л.А.М., ЕГН **********, наказание „глоба” в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева).

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част като законосъобразно.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

 

 

СЪДИЯ :