Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№: 73                               04.04.2012г.                               гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Царевският районен съд,                                                               наказателен състав

На двадесет и девети март,                     две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:…Румен Йосифов

Членове:…....................................

Съдебни заседатели:…...............

Секретар: Н.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

Н.А.Х.дело № 350 по описа за 2012год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Съдебното производство е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания и е образувано по жалба на В.Щ.М., ЕГН-********** ***, срещу наказателно постановление №487/11 от 03.01.2012г. на началника на РУМВР-Приморско.

С жалбата се изразява несъгласие с констатациите по наказателното постановление. Твърди се, че не е налице осъществен състав на административно нарушение и се иска отмяна на постановлението.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Пледира за отмяна на наказателното постановление, а алтернативно иска намаляване размера на наложената санкция.

Административно наказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

По делото бяха събрани писмени доказателства, разпитани бяха актосъставителят Н.Г. и свидетелят по акта М.С..

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 03.12.2011г. около 08.15 часа жалбоподателят В.М. управлявал собствения си лек автомобил марка „Форд Фиеста” с ДКН ``````, от гр.Приморско за с.Ясна поляна. Извършвайки маневра ляв завой, не се убедил, че няма да създаде опасност за участника в движението, които се движел след него и извършвал маневра изпреварване с лек автомобил марка „Опел Корса“ ДКН ``````, поради което допуснал пътнотранспортно произшествие с изпреварващия го. За това актосъставителят Н.Г. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, в който описал фактическия състав с посочване, че представлява нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта без възражения.

На 02.01.2012г. началникът на РУМВР-Приморско издал обжалваното наказателно постановление, с което квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение по чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП и му наложил глоба в размер на 200лв. и му отнел девет контролни точки по Наредба I-139 на МВР.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 02.02.2012г., а жалбата е подадена на 09.02.2012г., т.е. в законовия срок за обжалване.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя и свидетеля. В съдебно заседание св.С. заявява, че са издадени актове за установяване на административно нарушение и срещу двамата участници в пътно транспортното произшествие, но по-голям принос за настъпването му има водачът на лекия автомобил „Опел Корса“.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежно лице посочено като нарушител, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл.16 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното.  (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус съдът съобрази следното:

От събраните по делото доказателства се установи, че безспорно е налице административно нарушение на чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП от ЗДвП от страна на жалбоподателя. Самия той не отрекъл при съставянето на акта, че е нарушил правилата за движение заради което е възникнало пътнотранспортното произшествие, подписвайки акта без възражения. Съдът изцяло кредитира показанията на полицейските служители Г. и С., тъй като същите допринасят за изясняването на фактическата обстановка по делото, досежно събитията непосредствено предшестващи и последващи извършването на деянието, установяват отделни елементи от състава на нарушението – времето за неговото осъществяване, мястото, начина по който е извършено, предмета и неговото авторство. Показанията им са логични, последователни, кореспондират по между си и взаимно се допълват. При това положение съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото в акта и наказателното постановление административно нарушение.

Осъщественото административно нарушение е точно описано в акта и наказателното постановление и законосъобразно е квалифицирано под съответната правна норма. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен в изискуемия срок и е надлежно подписан от съставителя, свидетеля и нарушителя. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал деянието, законосъобразно е определил вида на наказанието, но не е съобразил неговия размер с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат липсата на данни за други нарушения и заявеното от св.С., че по-голям принос за настъпването на произшествието има другия водач. При определяне размера на наказанието наказващият орган приел, че нарушението е извършено при изключителен превес на отегчаващите вината обстоятелства, като наложил наказанието в рамките на предвидения от закона максимален размер – за нарушението по чл.179, ал.2 ЗДвП се предвижда глоба от 100 до 200 лв. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице, а смекчаващите са две, от което следва, че наказанието трябва да е в размер на минимума предвиден в закона, а именно глоба от 100 лв.

Предвид изложеното до тук, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в изложената насока, а в останалата си част следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ИЗМЕНЯ  наказателно постановление №487/11 от 03.01.2012г. на началника на РУМВР-Приморско против В.Щ.М., ЕГН-********** ***, в частта му с която на осн. чл.179, ал.3, т.1, предл.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200лв., като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 100лв. (сто лева).

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бургаски административен съд.

 

 

 

                                                                           СЪДИЯ: