Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         86                            04.05.2012г.                            гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Царевският районен съд,                                                               наказателен състав

На двадесет и пети април,                                    две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:…Румен Йосифов

Членове:......................................

Съдебни заседатели:.................

Секретар: Н.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

н.а.х.дело № 345 по описа за 2012год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Л.С.Д., ЕГН-**********,*** 7, против наказателно постановление № 11010030/24.01.2012г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на основание чл.32, ал.1 от ЗДФИ й е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е материално и процесуално незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено. Твърди се, че липсва осъществен състав на административно нарушение, нарушено е правото й на защита, а наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Изпраща писмено становище с което поддържа жалбата си на изложени основания.

Административно наказващият орган АДФИ-гр.София се представлява от юрисконсулт Р.К., който оспорва жалбата.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитан е актосъставителят М.А..

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Актосъставителят А., държавен финансов инспектор в АДФИ, извършила финансова инспекция във връзка с възлагането на обществени поръчки от Община Приморско по заповед на директора на инспекцията. При извършената проверка А. констатирала, че жалбоподателят Д. като кмет на общината, на 26.05.2010г. е нарушила чл.5, ал.2 от Закона за общинския дълг, като при наличие на законова забрана е подписала договор за банков кредит №1/26.05.2010г., със срок на погасяване на кредита – след изтичане на бюджетната година през която е ползван.

Това мотивирало актосъставителя да издаде акт за установяване на административно нарушение № 11010030/10.01.2012г., който е предявен за подпис на жалбоподателя в деня на издаването му, удостоверено по надлежния ред.

Въз основа така съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, в което деянието е описано по същия начин както в акта и е квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.2 от ЗОД, поради което и на основание чл.32, ал.1 ЗДФИ, наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 500лв.

Изложената фактическа обстановка, съдът установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания актосъставител. 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок (вж. клеймото на плика с който е изпратена жалбата), съдържа всички необходими реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно.

В конкретния казус, съдът съобрази следното:   

При издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които накърняват правото на защита на жалбоподателя. В производствата от административно-наказателен характер трябва да се установи дали съставения акт съдържа императивно определените в закона реквизити, дали наказателното постановление е издадено при спазване на разпоредбите за съдържание и форма и дали съществува единство между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Това са процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. В случая е налице съществено нарушаване на императивна правна норма, а именно на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, изискваща в наказателното постановление да бъдат конкретно посочени законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Това процесуално нарушение са изразява в неуточняването на конкретната нарушена хипотеза на чл.32, ал.1 ЗДФИ от общо седем възможности, което осуетява и възможността на съда да провери правилността на атакувания акт.

Освен това разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗДФИ, по която административно-наказващият орган е санкционирал извършеното нарушение по чл.5, ал.2 от ЗОД, предвижда административно-наказателна отговорност за виновни длъжностни лица, упражняващи инспекционна дейност по ЗДФИ, както и лицата, които работят по граждански договори за управление и контрол. Следователно чл.32, ал.1 ЗДФИ се отнася до неправомерна дейност на самите контролни органи, но не и за нарушения извършени от проверяваните от тях лица. Кметът на общината, в каквото качество е наказана жалбоподателят Д., не е нито инспектор, нито работи по граждански договор за управление и контрол. Той е орган на изпълнителната власт в общината и се избира пряко от населението, съгласно чл.38 от ЗМСМА, поради което не може да бъде субект на отговорност по чл.32, ал.1 ЗДФИ.

При това положение съдът намира, че деянието на жалбоподателя не е квалифицирано от наказващия орган под съответния състав на административно нарушение, което наред с обстоятелството, че в наказателното постановление не са описани точно нарушените правни норми, съгл. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, води съда до извода, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И

 

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11010030/24.01.2012г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на Л.С.Д., ЕГН-********** ***, на основание чл.32, ал.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: