Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         48                           23.03.2012г.                           гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Царевският районен съд,                                                                   наказателен състав

На петнадесети март,                                    две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:…Румен Йосифов

Членове:......................................

Съдебни заседатели:.................

Секретар: Н.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

н.а.х.дело № 337 по описа за 2012год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Оникс - Хотели“ЕООД, ЕИК-102930836, гр.Бургас, ул.Оборище №65, ет.3, срещу наказателно постановление № 16-1601457 от 04.01.2012г. на изпълнителния директор на ИА„Главна инспекция по труда”-София.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като наказващият орган неправилно е приложил материалния закон. Като не се оспорват установените с постановлението факти, се иска преквалификация на нарушението по чл.415в КТ и намаляване на санкцията до размера от 300лв.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител, не ангажира доказателства и не прави искания.

 За ответника по жалбата се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани бяха актосъставителят И.Б. и свидетелите по акта Ц.М. и Б.К..

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 20.07.2011г., актосъставителят Б., съвместно със св.М. и К., всички служители на Инспекцията по труда, посетили търговски обект – хотел „Оникс”, находящ се в гр.Китен на ул.Първия май №1, стопанисван от „Оникс - Хотели“ЕООД и извършили проверка за спазване на трудовото законодателство. След проверката оставили призовка за представителя на дружеството-жалбоподател, на 22.07.2001г. да представи графици за работното време на работещите в обекта. На указания ден се явил пълномощник на управителя на дружеството, който представил изисканите графици, от които се установило, че на осем работещи в хотела лица не е била осигурена междудневна почивка в размер на не по-малко от 12 часа за периода от 06.07.2011г. до 19.07.2011г.

Констатираното нарушение мотивирало актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя за това, че допуснал осъществяването му. Актът бил предявен на пълномощника на нарушителя за подпис, който го подписал като изложил писмени възражения, че веднага е отстранил нарушението. В подкрепа на това били представени нови графици на работното време, видно от които след проверката на работещите в обекта е била осигурена нужната междудневна почивка.

Административно-наказващият орган не приел възраженията на нарушителя и въз основа съставения акт издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия начин както в акта. Нарушението е квалифицирано по чл.152 от КТ и на осн. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500лв.

Наказателното постановление било изпратено чрез писмо с обратна разписка на жалбоподателя, като е получено от него на 11.01.2012г., а жалбата била подадена чрез пощенски оператор на 16.01.2012г., т.е. в срока за обжалване.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя и свидетелите.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежно лице, посочено като нарушител, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е юридическо лице – правно образование, което не може да има собствено психическо отношение към деянието.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното.  (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус съдът съобрази следното: От събраните по делото доказателствата се установява по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател не е спазило изискването на чл.152 от КТ да осигури междудневна почивка на работещите в размер на не по-малко от 12 часа. Нарушението е от категорията на тези, които могат да бъдат отстранени веднага след установяването им, доколкото отстраняването на нарушението може да бъде извършено с изработването на нов график за работното време, с който осигурена нужната междудневна почивка. Това е било сторено от жалбоподателя, което води съда до извода, че жалбоподателят макар формално да е осъществил признаците на предвиденото в КТ административно нарушение, налице са били предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на  чл.415в КТ, съответно за налагане на наказание по реда на тази норма, а не по чл.414, ал.1 от КТ. Съгласно цитирания по-благоприятен режим – нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни последици за работници или служители, се наказва с глоба или имуществена санкция от 100 до 300лв. по отношение на работодателя. За приложимостта на тази разпоредба е необходимо нарушението да е налице, т.е. да са изпълнени всички признаци от обективна и субективна страна, същото да е надлежно установено по реда на КТ, да е отстранимо и от него да не са произлезли вредни последици.

В случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда от компетентните за това органи и в изискуемата форма. В същото време се установява, че нарушението е отстранено веднага след установяването му – изработени са нови графици за работното време и нарушението повече не е повторено. Не са ангажирани доказателства, за работниците и служителите на жалбоподателя да са произтекли каквито и да било вредни последици от нарушението.

Въз основа на изложеното дотук и съобразно задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. на ВАС, съдът следва да преквалифицира нарушението, за което била ангажирана отговорността на жалбоподателя от основния състав в „маловажно” такова по смисъла на чл.415в от КТ, респ. да бъде определено наказанието в границите заложени от тази правна норма, което с оглед искането в жалбата, следва да бъде в размер от 300лв.

Извършеното изменение на чл.415в от КТ и приемането на новата ал.2 в ДВ бр.7/2012г., не засяга нарушенията от характера на настоящото, което е в подкрепа на тезата, че процесното нарушение е допустимо да бъде квалифицирано като маловажно по чл.415в, ал.1 от КТ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 16-1601457 от 04.01.2012г. на изпълнителния директор на ИА„Главна инспекция по труда”-София, с което на „Оникс - Хотели“ЕООД, ЕИК-102930836, гр.Бургас, ул.Оборище №65, ет.3, на основание чл.414, ал.1 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева, за нарушение по чл.152 от КТ, в частта му досежно размера на имуществената санкция, като на основание чл.415в, ал.1 КТ, за това нарушение НАЛАГА на „Оникс - Хотели“ЕООД административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300.00 лв. /триста лева/.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: