Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         18                         12.03.2012г.                           гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Царевският районен съд,                                                            наказателен състав

На петнадесети февруари,                  две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:…Румен Йосифов

Членове:..................................

Съдебни заседатели:...............

Секретар: Н.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

н.а.х.дело № 301 по описа за 2011год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Съдебното производство е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания и е образувано по жалба на ЕТ„Тони-С.П.”***, ЕИК-102882206, срещу наказателно постановление № 25018 от 23.11.2011г. на директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД“Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, оправомощен от председателя на същата комисия.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Правят се твърдения, че при издаването на постановлението и акта за установяване на административно нарушение са допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. Твърди се също, че наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Иска се цялостната му отмяна като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание ЕТ„Тони-С.П.” се представлява от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Твърди, че жалбоподателят е изпълнил своите задължения по закон да представи документите които е притежавал за извършената доставка на процесните запалки – дал е на проверяващите органи фактурата и касовата бележка издадени му от доставчика. Алтернативно се твърди, че ако е налице формално осъществен състав на нарушението, то следва да се квалифицира като маловажен случай.

Ответникът по жалбата изразява писмено становище, че същата е неоснователна. Не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани са актосъставителя М.Ш. и свидетеля по акта М.Г..

 

Царевският районен съд съобразявайки доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено следното:

На 02.08.2011г. актосъставителят Ш.,***, съвместно със свой колега, посетили търговски обект – магазин за пластмасови изделия, находящ се гр.Приморско на ул.Трети март №78, стопанисван от ЕТ„Тони-С.П.” и установили, че в обекта се предлагат за продажба опасни стоки – запалки с дължина около 16 см., за еднократна употреба, които били общо 7бр. в търговския обект. Търговецът представил като документ за произход на стоката, фактура от 07.08.2011г., съгласно която е закупил общо 15бр. запалки – 1 кашон, от ЕТ“Зара-Стефан Димитров“-София. Представен бил и фискален касов бон за плащане в брой при покупката. След извършена насрещна проверка от КЗП-София се установило, че на адреса на ЕТ“Зара-Стефан Димитров“, посочен в фактурата и касовия бон, се намира счетоводна фирма, която не извършва търговски дейност.

Като счел, че ЕТ„Тони-С.П.” е осъществил състав на административно нарушение, актосъставителят издал акт за установяването му с № 25018/20.10.2011г. против жалбоподателя за това, че представените от него документи – фактурата от 07.08.2011г. и касовия бон, не позволяват да се проследи произхода на стоката. Актът бил надлежно връчен в деня на издаването срещу подпис на нарушителя. В него той посочил, че има възражения.

В качеството си на наказващ орган, на 23.11.2011г. директорът на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД“Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, оправомощен от председателя на същата комисия със заповед № 942/04.10.2011г. като счел, че е налице осъществен състав на административно нарушение, невъзможност от представените документи да се проследи произхода на стоката, квалифицирано като нарушение на чл.77, ал.3, т.2 ЗЗП, на основание чл.216 от същия закон, наложил имуществена санкция в размер на 1000лв. Постановлението е връчено надлежно по пощата на жалбоподателя срещу подпис на 19.12.2011г., видно от обратната разписка.

Така установената фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, разпита на актосъставителя и свидетеля.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, видно от представената обратна разписка за връчването на постановлението и входящия индекс на жалбата – 23.12.2011г., поради което се явява допустима

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.

В конкретния казус съдът съобрази следното:

Установи се по делото, че по време на проверката в търговския обект стопанисван от жалбоподателя, се предлагали за продажба 7 броя опасни запалки, чиято продажба е била забранена със Заповед №1045/05.11.2011г. на председателя на КЗП, публ. ДВ бр.97/10.12.2010г. Установи се също, че жалбоподателят е закупил същите (наред с още 8бр. с които се е разпоредил, или общо 15бр). запалки от ЕТ“Зара-Стефан Димитров“ с редовни документи – фактура от 07.08.2011г. и приложен към нея фискален бон за извършено плащане в брой на сумата от 30лв., каквато е общата стойност на всички закупени запалки (по 2лв. за брой). В тази фактура и фискален бон се съдържат изискуемите от закона идентификационни признаци на доставчика – неговите точни наименование ЕТ“Зара-Стефан Димитров“, единен идентификационен код – ЕИК-831342878. Посочени са също седалище и адрес на управление, който е неточен, съгласно посочения такъв в търговския регистър, но тази неточност не може да бъде вменена в отговорност на жалбоподателя, защото при покупката на запалките доставчикът му е предоставил документи с всички реквизити, чието издаване е свързано с контрол от данъчните органи – фискалният бон се издава от регистрирани в НАП касови апарати с фискална памет, т.е. отговорност на държавните органи (в случая НАП), е касовият бон да съдържа достоверна информация и тази отговорност не може да бъде дерогирана на купувача на стоката (в случая жалбоподателя). При това положение жалбоподателят не е имал възможност да установи при покупката на запалките, че на адреса посочен във фактурата и касовия бон не се помещава представителство на доставчика на запалките, а счетоводна къща. За това не може да му бъде вменено в отговорност осъществяването на нарушение по чл.77, ал.3, т.2 ЗЗП. Той е изпълнил задълженията които са му вменени от законодателя – изискал е при покупката доставчикът на запалките да му издаде фактура и касова бележка и при проверката от контролните органи им е представил същите. Това, че доставчикът не е намерен на адреса посочен във фактурата и касовия бон, не може да бъде вменено в отговорност на жалбоподателя, защото по общо правило никой не може да носи отговорност за чужди действия или бездействия. Проверяващите органи от КЗП са уведомили за проверката ТД на НАП-Бургас с оглед осъществени данъчни нарушение от страна на жалбоподателя, но не са установили нередовност на издадения касов бон от ЕТ“Зара-Стефан Димитров“.

В контекста на изложеното се налага извода, че не е налице осъществен състав на административно нарушение по чл.77, ал.3, т.2 ЗЗП от страна на жалбоподателя за това, че не води и не предоставя документи, необходими за проследяване произхода на стоките. Той е водил и е представил такива за процесните запалки – редовно издадени фактура и касов бон. Обстоятелството, че доставчикът на запалките не е било намерен на адреса посочен в тези документи, не може да бъде вменено в отговорност на жалбоподателя. Следва да се има предвид, че нарушението по чл.77, ал.3, т.2 ЗЗП е различно от това по чл.77, ал.1 ЗЗП – продажбата на опасните запалки, за което се установи в хода на съдебното следствие, че е издаден друг акт за установяване на административно нарушение против жалбоподателя на 15.08.2011г. Всичко това налага отмяна на настоящото наказателно постановление като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно наказателно постановление № 25018 от 23.11.2011г. на директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД“Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, оправомощен от председателя на същата комисия, против ЕТ„Тони-С.П.”***, ЕИК-102882206, с което за нарушение по чл.77, ал.3, т.2 ЗЗП, на основание чл.216 ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бургаски административен съд.

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: