О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№:                                     08.11.2010г.                       гр.Царево,

 

Царевският районен съд,                                                 граждански състав

На осми ноември,                                              две хиляди и десета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател:…Румен Йосифов

Секретар: Н.С.

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

гр.дело № 59 по описа за 2010год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ищци: А.И.Д., ЕГН-********** ***, В.В.Ч., ЕГН-********** *** и Д.И.Д., ЕГН-********** ***.

Ответници са И.Н.Н., ЕГН-**********, С.Н.И., ЕГН-**********,***.

Предявените обективно и субективно съединени искове са два, с правно основание чл.26, ал.1, предл.ІІ, ал.2, предл.І и ІV от ЗЗД и чл.124, ал.1от ГПК и тях се иска от съда:

1.Да прогласи абсолютната недействителност /нищожност/ поради заобикаляне на закона, невъзможен предмет и липса на основание, на сключения между ответниците договор от 25.04.2003г., вписан на 06.08.2003г., т.I, № 225, вх.рег.№ 1435, к.п.37, 1321, 1382, 1383, за замяна на 1000кв.м. ид.ч. от имот с пл.№ 162, кв.43 и 635кв.м. ид.ч. от имот с пл.№ 315, кв.11, двата по плана на гр.Приморско срещу 1473/1830кв.м. ид.ч. от УПИ III, кв.71 по плана на гр.Приморско, понастоящем обособени в самостоятелно УПИ ІІІ, кв.71, представляващо имот с идентификатор 58356.506.419 с площ от 1424кв.м. по кадастралната карта на града и последващите разпоредителни сделки със този имот, материализирани в договор за дарение, извършено с нотариален акт № 69, т.VІІ, рег.№ 4686, н.д.№ 1164/2003г. и договор за доброволна делба от 04.10.2005г., вписан в т.ІІІ, №3, рег.№ 2729, № 1382 и 1383.

2.Да приеме за установено, че ответниците физически лица не са собственици на 1473/1830кв.м. ид.ч. от УПИ III, кв.71 по плана на гр.Приморско, понастоящем обособени в самостоятелно УПИ ІІІ, кв.71, представляващо имот с идентификатор 58356.506.419 с площ от 1424кв.м. по кадастралната карта на града.

Ответниците са представили в срок писмени отговори.

С исковата молба се твърди, че ищците са притежавали масивни стопански постройки /търговски обекти/, изградени по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ (отм.) върху процесния имот. На 25.04.2003г. с атакувания договор за замяна Община Приморско е прехвърлила на ответниците физически лица (и на майка им А.С.Н., която обаче впоследствие им е прехвърлила своята част с атакувания договор за дарение) правото на собственост върху 1473/1830кв.м. ид.ч. от УПИ III в кв.71, а е получила от тях 1000кв.м. ид.ч. от имот с пл.№ 162 в кв.43 и 635кв.м. ид.ч. от имот с пл.№ 315 в кв.11. На основание на тези договори и атакувания договор за доброволна делба ответниците физически лица се легитимират като собственици на процесния имот и изразяват претенции към ищците за заплащане на обезщетения за държането на имота от датата на сключване на договора за замяна до момента на освобождаването на терена и премахване на постройките на ищците. По повод на тези претенции са образувани множество граждански дела, част от които са приключили, като съдебно признати по тях парични вземания са вече обект на принудителни изпълнения по образувани срещу ищците изпълнителни производства. Ищците признават също, че срещу тях ответниците физически лица са предявили и искове по чл.108 и 109 от ЗС, по които са били постановени взаимно противоречащи си съдебни решения от ВКС – срещу първите двама ищци исковете са били уважени, а срещу третия ищец отхвърлени. Тази противоречива съдебна практика на различните състави на ВКС е станала основание за постановяването на ТР на ОСГК на ВКС №4 от 07.07.2010г., в което е прието, че замяната на имот публична общинска собственост, престиран от лице различно от общината, е нищожна поради невъзможен предмет. Ищците считат, че атакуваният договор за замяна е нищожен освен заради наличието на невъзможен предмет на основанията посочени в тълкувателното решение на ВКС и заради сключването му поради заобикаляне на закона – чл.10б от ЗСПЗЗ, и като сключен без основание.

Ответниците физически лица – И.Н. и С.И., считат предявените искове за недопустими. Заявяват, че между страните вече е било водено такова дело – гр.д.№22/2004г. на РС-Царево, производството по което е било прекратено поради недопустимост на иска, постановено от БОС и потвърдено от ВКС. Общината също е водила такова дело – гр.д.№ 53/2008г., по което също е прието със сила на присъдено нещо, че договорът за замяна е валиден и ответниците физически лица са собственици на процесния имот. Според И.Н. и С.И. издаването на посоченото тълкувателно решение от ВКС не е ново основание за предявяването на същия иск.

Ответникът Община Приморско, счита предявения срещу нея иск за допустим и основателен и в тази връзка заявява, че признава исковете.

 

По допустимостта на исковете съдът намери следното:

Съгласно твърденията на страните, а и видно от представените по делото съдебни решения, ищците на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ (отм.) са построили стопански постройки /търговски обекти/ в УПИ-III, кв.71 по плана на гр.Приморско. Поискали са от Общински съвет Приморско по реда на §.17, ал.2 от ЗУТ да им бъде предоставен траен градоустройствен статут за тези обекти, но с протоколно решение № 151/27.06.2001г. това им е било отказано. Ищците са обжалвали този отказ, но с решения № I-312 от 07.11.2003г. по адм.д.№424/2003г. на БОС и №3444 от 19.04.2004г. по адм.д.№ 1304/2004г. на ВАС, жалбите им са отхвърлени (вж. решение от 28.02.2007г. по гр.д.№ 781/2006г. на БОС, постановено в хода на обжалването по гр.д.№ 22/2004г.). Междувременно с атакувания договор за замяна от 25.04.2003г. Община Приморско е прехвърлила на ответниците физически лица правото на собственост върху 1473/1830кв.м. ид.ч. от УПИ III в кв.71, а е получила от тях 1000кв.м. ид.ч. от имот с пл.№ 162 в кв.43 и 635кв.м. ид.ч. от имот с пл.№ 315 в кв.11. В последствие И.Н. и С.И. са придобили по дарение от своята майка А.С.Н. с нотариален акт № 69, т.VІІ, рег.№ 4686, н.д.№ 1164/2003г. и нейните части от имота, а с договор за доброволна делба от 04.10.2005г., вписан в т.ІІІ, №3, рег.№ 2729, № 1382 и 1383, те са си уредили отношенията с общината във връзка със собствеността, като са станали пълноправни собственици на новия УПИ ІІІ, кв.71, представляващо имот, който по сега действащата кадастрална карта на Приморско е с идентификатор 58356.506.419 с площ от 1424кв.м.

Не е спорно между страните, че този факт е установен с влезли в сила съдебни решения за първите двама ищци и е отречен на третия ищец. Никоя от страните не представи тези съдебни решения, но съда тъй като е длъжен да следи за допустимостта на исковете служебно, извърши служебна справка в своето деловодство от която установи, че между страните са водени гр.д.№ № 235/2003г. , 238/2003г. и 239/2003г. По първите от тях, касаещи първите двама ищци, искът срещу ответниците физически лица и тяхната майка е отхвърлен с влезли в сила решения на ВКС (в момента преписи от тези решения не могат да бъдат приложени, защото делата са отново във ВКС по молби за отмяна от настоящите ищци), а по третото дело е прието за установено от ВКС, че ответниците физически лица и тяхната майка не са били собственици на процесния имот и искът срещу Д.Д. в качеството му едноличен търговец е бил отхвърлен. Именно в това се състои противоречивата практика на ВКС, констатирана в ТР на ОСГК на ВКС №4 от 07.07.2010г.

В последствие ищците са завели дело срещу ответниците физически лица, при участието на общината като трето лице - гр.д.22/2004г. Искът по настоящото дело фактически преповтаря този иск. Производството е било прекратено от БОС с влязло в сила определение, поради недопустимост на иска.

По отношение на Община Приморско тя освен, че е участвала като трето лице в делата по предявените ревандикационни претенции и по гр.д.22/2004г., е предявила и своя самостоятелна искова претенция срещу ответниците физически лица. В производството по гр.д.53/2008г. с влязло в сила решение е отхвърлена ревандикационна претенция на общината против ответниците физически лица.

Последвало е образуването на множество дела (част от решенията по тях са представени по настоящото дела) от настоящите ответници физически лица против настоящите ищци за заплащане на обезщетения за ползването на процесните имоти за периода от сключване на договора за замяна до въвода във владение на ответниците физически лица по силата уважените ревандикационни претенции.

Последният съществен фактически състав е издаването на ТР на ОСГК на ВКС №4 от 07.07.2010г., видно от мотивите към което, процесният договор за замяна би следвало да се счита за нищожен, така както ВКС е приел в гр.д.№ 239/2003г. досежно ищеца Д.Д., а не както обратно е прието в делата на другите двама ищци гр.д.№ 235/2003г. и гр.д.№ 238/2003г.

 

В този ред на фактическата обстановка, от съществено значение за преценката по допустимостта на настоящите искове е да се установи кои имат приоритет – дали влезлите в сила съдебни решения по конкретен казус (в случая по ревандикационните претенции, по гр.д.53/2008г. и гр.д.№22/2004г.), или издаденото след тях тълкувателно решение.

Силата на съдебните решения е уредена в чл.298 и 299 ГПК, а приложението на тълкувателните решения в чл.130, ал.2 ЗСВ. В случая на първо място следва да се посочи, че ГПК е специален закон по отношение на ЗСВ – първият е процесуален само в гражданското съдопроизводство, а вторият е общо устройствен за съдилища, прокуратури, следствие и т.н. Освен това тълкувателни решения се издават не само с оглед гражданското съдопроизводство, но и за наказателното такова, т.е. имат доста по-разширен обхват. И на последно място тук, но на първо по значение – съгласно волята на законодателя, влезлите в сила съдебни решения има за цел да уредят правните спорове, а тълкувателните решения разпростират своето действие върху висящите и бъдещите съдебни производства с цел недопускане на противоречива практика, т.е. те имат значение за прилагане на правото занапред, но не могат да станат повод за пререшаване на разрешени спорове със сила на присъдено нещо. В тази връзка наличието на последващо тълкувателно решение не може да бъде основание за незачитане на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение по конкретен правен спор.

Във връзка с изложеното настоящият съд счита, че силата на съдебните актове по ревандикационните претенции, по гр.д.53/2008г. и гр.д.№22/2004г. не се дерогира с приемането на цитираното тълкувателно решение от ВКС и точно тази сила прави недопустими настоящите искове, което налага прекратяване производството по тях.

Освен това следва да се отбележи, че ищците нямат и валиден правен интерес от предявяването на настоящите искове. И двата иска са установителни, поради което предявяването им съгласно чл.124, ал.1 ГПК задължително е свързано с правен интерес у ищеца.

Досежно втория иск – правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост винаги е у собственика на имота, т.е. за да се предяви валидно такъв иск, ищецът трябва да твърди, че той е собственик на процесния имот или е носител на вещно право върху него. Настоящите ищци по никакъв начин не претендират права върху процесния имот, следователно вещният им иск е недопустим. Същото се отнася и за втория иск – след като ищците нямат собственически претенции върху имота, а вече нямат и никакви права върху него, те няма и правен интерес от прогласяване на договора за замяна за нищожен.

В контекста на изложеното до тук, производството по делото следва да бъде прекратено на осн. чл.299 ГПК заради наличието на сила на присъдено нещо по настоящия спор и поради липсата на правен интерес у ищците от предявяването на исковете, поради което съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

           

ПРЕКРАТЯВА производството гр.д.№ 59/2010г. по описа на Царевски районен съд заради недопустимост на предявените искове и липсата на правен интерес от предявяването им.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаски окръжен съд.

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: