М О Т И В И

към

Присъда № 47/ 02.11.2010 год. по НОХД № 105/ 2010 год.

 

 

Производството по делото е образувано по повод обвинителния акт на Районна прокуратура, гр. Царево, против Т.Е.Т., със следното обвинение: в периода м. юли 2009 год. до м. септември 2009 год. и от месец март 2010 год. до м. август 2010 год. в ***, след като е осъден да издържа своите низходящи- *** Е.Т.Т., род. на *** год. и Т.Т.Т., род. на *** год. съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 9 месечни вноски в размер на 990.00 лв.

Престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание, подсъдимият направи пълно самопризнание на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрази съгласие за установяването на тези факти и обстоятелства да не се събират доказателства. Във връзка с това и с оглед съгласието на страните, съдът проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл. 370 и сл. от НПК.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и счита същото за доказано по безспорен начин. Пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание на основание чл. 55 от НК, а именно наказание „пробация”.

Защитникът на подсъдимият също пледира за налагане на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като моли съда да наложи наказанието в минимален размер.

При последната си дума подсъдимият изказва съжаление за извършеното от него престъпно деяние, разкайва се и моли за наказание в минимален размер.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

С Решение № *** год. постановено по гр. д. № *** год. на Районен съд- Царево, подсъдимия Т.Е.Т. е бил осъден да заплаща на децата си- Е.Т.Т., род. на *** год. месечна издръжка в размер на 60 лв. и на детето Т.Т.Т., род. на *** год. месечна издръжка в размер на 50 лв. чрез ***- св. Т.К.М., считано от *** год. до настъпването на законни причини, за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

В периода от м. юли 2009 год. до м. септември 2009 год. подсъдимия Т. преустановил пращане на издръжка на двете си малолетни деца.

От м. октомври 2009 год. до м. февруари 2010 год. подсъдимият и св. М. отново заживели на семейни начала, като по време на съвместното им съжителство се родило през *** год. и трето дете.

През м. февруари 2010 год. отново се разделили и от м. март 2010 год. до м. август 2010 год. подсъдимия Т. отново преустановил плащането на издръжка.

Към настоящият момент преустановил плащането на дължима издръжка в размер на 9 месечни вноски, в размер на 990.00 лв.

Подсъдимият е ***

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства: от материалите събрани по досъдебното производство и приобщени по реда на НПК към делото, както и от обясненията на подсъдимия дадени пред съда.

Авторството на деянията от страна на подсъдимият се доказва все с преки доказателства- обясненията и самопризнанието на подсъдимия, както и подробните показания на свидетелите, които са безпротиворечиви вътрешно и по между си, като обстоятелствата посочени от тези свидетели съвпадат напълно с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което и съда ги кредитира изцяло.

Правна квалификация:

При така установената фактическа обстановка, съдът намери за безспорно установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за които прокуратурата му е повдигнала обвинение, а именно за това, че в периода м. юли 2009 год. до м. септември 2009 год. и от месец март 2010 год. до м. август 2010 год. в ***, след като е осъден да издържа своите низходящи- *** Е.Т.Т., род. на *** год. и Т.Т.Т., род. на *** год. съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 9 месечни вноски в размер на 990.00 лв.

От обективна страна и подсъдимият е извършил действия /волеви акт/, като не е заплащал /дейност извършена с човешки усилия/ издръжка на детето си.

Субективният елемент на престъплението се обективира в изпълнителните деяния на престъпната проява, в предшестващите и последващите същата събития и действия от страна на подсъдимия и намира израз в депозираните обяснения на подсъдимия и свидетелски показания по делото, както и приложения писмен доказателствен материал, връзките и противоречията между тях.

Съгласно изложените по- горе доводи, в хода на съдебното следствие се установи, че подсъдимият е имал представа, че противозаконно не е заплащал издръжка на детето си. Горното обосновава извода на съда, че престъпното деяние е обмислено от страна на подсъдимия, т.е. деянието е извършено от него при форма на вината пряк умисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК.

В тази връзка, съда счита, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по следния състав на престъпление: чл. 183, ал. 1 от НК.

Определяне на наказанието:

За извършеното от подсъдимият престъпление, закона предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация, както и обществено порицание.

Съобразно принципа за индивидуализация на наказанието съда отчете степента на обществената опасност на дееца и деянието. Тази на деянието не е завишена тъй като не се касае за извършено тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Съдът като прецени обществената опасност на дееца, счита, че се касае за личност с невисока степен на обществена опасност, с оглед обстоятелството, че той признава вината си и е на лице тежко материално положение- същия е с нередовни доходи. След анализ на посочените индивидуализиращи отговорността обстоятелства и съгласно императивното изискване на чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК, съдът е на становище, че за извършеното престъпление на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „пробация” тъй като съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК, при алтернативно предвидени наказания за конкретен вид престъпление съдът следва да наложи по-лекото от тях, което в случая се явява наказанието “пробация” като на подсъдимия следва да бъдат определени следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес  за срок от една година; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, както не следва да се наложи кумулативно предвиденото в чл. 183, ал. 4 от НК наказание обществено порицание. Съдът счете, предвид критичното отношение на подсъдимия към извършеното от него, че едно по-тежко наказание не би съдействало за поправянето и превъзпитанието му и не би го мотивирало да спазва законите на страната. Съда счита, че едно по- леко наказание ще въздейства поправително и превъзпитаващо на подсъдимия, ще го мотивира към съобразяване с правните норми и морални принципи, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

          Граждански иск: по делото беше предявен и граждански иск за сумата от 990.00 лева от представителя на претърпелите имуществени вреди лица. Съда счита, че същия следва да се остави без разглеждане, предвид обстоятелството, че пострадалите вече имат изпълнителен титул с който да реализират правата си- Решение № *** год. постановено по гр. д. № *** на Районен съд- Царево.

 

          По горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

               СЪДИЯ: