М О Т И В И

към

Присъда № 21/ 03.07.2012 год. по НОХД № 21/ 2012 год.

 

 

Производството по делото е образувано по повод обвинителния акт на Районна прокуратура, гр. Царево, против М.А.Б., със следното обвинение: за това, че на 26.06.2011 год. в гр. П., обл. Б., ***, комплекс *** бунгало №***, отнел от владението на Е.И.Д. движими вещи- 1 бр. мобилен телефон марка "Нокия" модел С5 на стойност 308,44 лева, ведно със СИМ карта на „Глобул" на стойност 6,00 лева, собственост на Е.И.Д., от владението на Д.П.С. движими вещи- 1 бр. мобилен телефон марка "Нокия" модел 2700 Класик на стойност 147,14 лева, ведно със СИМ карта на „Глобул" на стойност 6,00 лева, 2 бр. кутии цигари марка "Давидов" на стойност 10,60 лева и сумата от 15,00 лева собственост на Д.П.С. и от владението на Д.А.А. движими вещи- 1 бр. мобилен телефон марка "Нокия" модел 1208 на стойност 49,17 лева, ведно със СИМ карта на „М-тел" на стойност 0,00 лева, собственост на Д.А.А., всичко на обща стойност 542,35 лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание, подсъдимия направи пълно самопризнание на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрази съгласие за установяването на тези факти и обстоятелства да не се събират доказателства. Във връзка с това и с оглед съгласието на страните, съдът проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл. 370 и сл. от НПК.

В хода на процеса, прокурора поддържа обвинението, което счита, че е доказано по несъмнен начин. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК.

Защитникът на подсъдимия пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК в минимален размер.

Подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото обвинение и изказва съжаление при последната си дума. Моли съда за минимално наказание.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На 25.06.2011 год. свидетелките Е.И.Д., Д.П.С. и Д.А.А. пристигнали на почивка в гр. П. и се настанили в бунгало №*** в къмпинг *** в к-с ***. Вечерта на 25.06.2011 год. излезли от бунгалото, като около 24.00 ч. свидетелките Е.И.Д. и Д.П.С. се прибрали в бунгалото и легнали да спят като не заключили входната врата на бунгалото т.к. св. А. останала на заведение със свои приятели и трябвало да се прибере по късно.

Св. С. оставила на нощното шкафче до леглото мобилният си телефон, портмонето си в което се намирали и лични документи. Св. Д. оставила на нощното шкафче до леглото си мобилният си телефон. На нощно шкафче до леглото на св. А. бил оставен мобилният и телефон.

В около 01-02 часа на 26.06.2011 год. св. Д. дочула шум в стаята и решила, че се е прибрала приятелката им св. А. и отново заспала. В около 04.00 ч. Д. се събудила и видяла, че липсва мобилният и телефон. Веднага събудила св. С. и поискала от нея да позвъни на мобилният и номер. Тогава св. С. установила, че и нейния мобилен телефон го няма, както и, че от вещите и липсват 2 бр. кутии цигари марка "Давидов" и сумата от 15,00 лева. Св. С. събудила свои познати от съседното бунгало и позвънила на своя мобилен номер, но телефона бил изключен. По късно установили, че липсва и мобилния телефон на св. А..

След изискани справки от мобилните оператори било установено, че мобилен телефон марка "Нокия" модел „2700 Класик" с ИМЕЙ 353780048928329 е активиран с карта собственост на св. А.А.М.. Св. М. бил призован в РПУ- Приморско и при проведената беседа заявил, че е закупил телефона за сумата от 50.00 лева от св. И.С.Ч. *** с когото живеели на една улица и който бил известен с името ***.

В РПУ- Приморско бил призован и И.С.Ч. /***/, който при поведената беседа заявил, че телефона му е бил даден от подсъдимия М.А.Б. който в квартала бил известен с името ***.

Било установено, че мобилен телефон марка "Нокия", модел С5 с ИМЕЙ 35484704770174-9 е активиран със СИМ карта № 0894085690 на св. С.В.К.. Призована в РПУ- Приморско св. К. заявила, че СИМ картата е била ползвана от сестрата на мъжа и поставена в телефон който сестрата на мъжа и закупила от ***/М.А.Б./. В последствие телефона бил продаден на К.С.М..

В хода на разследването е било установено, че на 26.06.2011 год. подсъдимия М. Андреев Б. /***/ наел такси от гр. Бургас и заедно със св. И.С.Ч. /***/ и Т.И.Ж. /***/ отишли в ММЦ- гр. Приморско. Подсъдимия Б. /***/ им казал, че отиват да се видят с момичета. На отбивка на главния път подсъдимия Б. /***/ казал на шофьора да спре и да го изчака. От автомобила слязъл подсъдимия Б. и св. Т.И.Ж. /***/. Св. Ч. останал с шофьора в таксито. Подсъдимия Б. и св. Ж. минали през гората и стигнали до в бунгало № *** в къмпинг *** в к-с *** в около 02.00 ч. Подсъдимия Б. заявил, че ще влезе в някое от бунгалата и влязъл в бунгало № *** откъдето извършил кражба на посочените по горе вещи. По същото време св. Ж. бил наблизо като по негови обяснения отказал да участва в кражбата. След като излязъл от бунгалото двамата отишли при таксито и е него тръгнали за гр. Бургас. В таксито подсъдимия Б. показал на св. Ж. три телефона марка Нокия и му заявил, че след като ги продаде ще му даде някой лев. В гр. Бургас подсъдимия дал на св. И.С.Ч. /***/ мобилният телефон марка "Нокия" модел „2700 Класик" който бил със Сим карта на „Глобул" и с ИМЕЙ 353780048928329, който в последствие го продал на св. М..

С протокол за доброволно предаване от 01.08.2011 год. св. К.С.М. доброволно предал мобилен телефон марка "Нокия", модел С5 с ИМЕЙ 35484704770174-9. Мобилният телефон е бил възстановен на собственика му.

С протокол за доброволно предаване от 09.08.2011 год. св. А.А.М. доброволно предал мобилен телефон марка "Нокия", модел „2700 Класик" с ИМЕЙ 353780048928320. Мобилният телефон е бил възстановен на собственика му.

Подсъдимия М.А.Б. е ***.

Гореизложената фактическа обстановка, съобразно чл. 373, ал. 3 от НПК, съда приема за безспорно установена, като същата се потвърждава от направените от подсъдимия самопризнания, както и от доказателствата по ДП № 15-116/ 2011 год. по описа на РУП, гр. Приморско, които ги подкрепят.

Правна квалификация.

При така установената фактическа обстановка, съдът намери за безспорно установено, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на следното престъпление: за това, че на 26.06.2011 год. в гр.П., обл.Б., ***, комплекс *** бунгало № ***, отнел от владението на Е.И.Д. движими вещи- 1 бр. мобилен телефон марка "Нокия" модел С5 на стойност 308,44 лева, ведно със СИМ карта на „Глобул" на стойност 6,00 лева, собственост на Е.И.Д., от владението на Д.П.С. движими вещи- 1 бр. мобилен телефон марка "Нокия" модел 2700 Класик на стойност 147,14 лева, ведно със СИМ карта на „Глобул" на стойност 6,00 лева, 2 бр. кутии цигари марка "Давидов" на стойност 10,60 лева и сумата от 15,00 лева собственост на Д.П.С. и от владението на Д.А.А. движими вещи- 1 бр. мобилен телефон марка "Нокия" модел 1208 на стойност 49,17 лева, ведно със СИМ карта на „М-тел" на стойност 0,00 лева, собственост на Д.А.А., всичко на обща стойност 542,35 лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна, подсъдимия е осъществил всички признаци на престъплението кражба по смисъла на чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като отнемайки вещите и отнасяйки я със себе си, той е извършил действия /волеви акт/, по прекратяване владението на собственика върху същите и установяване на свое такова /дейност изискваща човешко усилие/, т.е. безспорно е налице противозаконна промяна на фактическата власт върху предмета на посегателство, която е настъпила в следствие действията на подсъдимия, при липсата на съгласие от страна на собственика.

От субективна страна, подсъдимия е действал с пряк умисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК. Същият е съзнавал, че лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Разбирал е общественоопасният и противоправния характер на извършеното деяние, но е целял противоправното си облагодетелстване.

Мотив:

Като мотив за извършване на престъплението, следва да се посочи незачитането на установения правов ред от страна на подсъдимия и стремежа му към престъпно облагодетелстване.

В тази връзка съда счита, че подсъдимия следва да носи наказателна отговорност по следния състав на престъпление:

Престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Определяне на наказанието:

Съдът, като се съобрази с разпоредбите на НК, извърши преценка на основните фактори които оказват влияние при определянето на наказанието за подсъдимия. Обществената опасност на деянието съдът намира за висока- става въпрос за кражба от туристи и то докато същите са спели в бунгалото, т.е. извършена с голямо хладнокръвие от страна на подсъдимия, каквито кражби са изключително разпространени в страната и в частност в настоящия съдебен район. Обществената опасност на подсъдимия от друга страна, съдът отчете като ниска- същия се счита за неосъждан.

При определяне на вида и размера на наказанието, на първо място съдът отчете наличието на няколко смекчаващи вината обстоятелства- подсъдимия се счита за неосъждан, тежкото му семейно и материално състояние, доброто му процесуално поведение. Тези смекчаващи вината обстоятелства обаче, не са нито изключителни по своята същност, нито многобройни, за да мотивират съда при определяне на наказанието на подсъдимия да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. При определяне на наказанието, съдът не отчете като смекчаващо вината обстоятелство признанието от страна на подсъдимия, тъй като то е отчетено с приложението на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК. От друга страна, съдът отчете наличието на утежняващо вината на подсъдимия обстоятелство- специфичния начин за извършване на кражбата- с демонстрирано изключително спокойствие и хладнокръвие, което говори за едно явно пренебрежение към личността и собствеността.

Предвид изложеното и съобразявайки с целите на наказанието по чл. 36 от НК, съдът прецени, че наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия трябва да бъде в размер на девет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, да бъде намалено с една трета, до размера от шест месеца лишаване от свобода и изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от три години. Съдът счита, че тази мяра на наказателната репресия и вида и размера на наложеното наказание, съответства на тежестта на извършеното общественоопасно деяние от подсъдимия, както по вид, така и по размер. Според, съда така определеното наказание ще въздейства поправително и превъзпитаващо на подсъдимия, ще го мотивира към съобразяване с правните норми и морални принципи, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително както върху него, върху другите членове на обществото.

Накрая, предвид осъдителната присъда, съдът възложи в тежест на подсъдимия, направените по делото разноски.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                 

 

 

СЪДИЯ: