М О Т И В И

към Присъда № 17/ 14.05.2012 год. по НОХД № 14/ 2012 год.

 

 

Производството по делото е образувано по повод обвинителен акт на Районна прокуратура, гр. Царево, против обвиняемите И.Я.И., А.Х.Т. и И.А.М., със следното обвинение:

На 14.12.2011 год. в гр.П., обл.Б., от база *** в съучастие като извършители след предварителен сговор, чрез използване на техническо средство- ключ и моторно превозно средство- лек автомобил марка "Форд" модел "Ескорт" с рег. №***, собственост на А.П.В., отнели от владението и собственост на св. Н.В.Р. движими вещи- 7 бр. метални решетки за пещ на стойност 192.50 лева и от владението на св. Б.Г.М. движими вещи- 1 бр. метален шлюз на стойност 6,90 лева и 1 бр.метална тръба 1,5 метра, 2 цола на стойност 3,51 лева, собственост на "Кабем 77" ЕООД гр. София, представлявано от св. Б.Г.М., всичко на обща стойност 202,91 лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай, извършено е в условията на повторност от А.Х.Т. и И.А.М., като последният макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 предл. първо и второ, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК за А.Х.Т.,

Престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. първо и второ и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за И.Я.И.,

Престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. първо и второ, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за И.А.М..

В съдебно заседание прокурорът подържа изцяло обвинението, което счита че е доказано по несъмнен начин. Не поддържа направеното изменение на обвинението, в частта му, по отношение на обвинението на А.Т., за извършено престъпление в условията на опасен рецидив. Пледира на подсъдимия А.Х.Т. да бъде наложено наказание, за престъпление извършено в условията на повторност, а именно, наказание в размер на две години лишаване от свобода, на подсъдимия И.Я.И. наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за срок от три години и на подсъдимия И.А.М., наказание шест месеца лишаване от свобода.

      Подсъдимите признават вината си по повдигнатото им обвинение, дават обяснения пред съда. При последната си дума, молят съда за минимални наказания.

Защитника на подсъдимите, пледира деянието да бъде преквалифицирано като маловажен случай. Моли съда, да наложи на подсъдимите минимални наказания.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните в хода на делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Св. Н.В.Р. стопанисвал база за отглеждане и добив на блатно кокиче, находяща се в гр.П., обл.Б. В същата база било изградено помещение, което се ползвало за сушилня на кокичетата. Изградената база била оградена с ограда и би поставен портал, който се заключвал. Пазач на обекта бил св. А.Х.М.. Същия разполагал с ключ за металния портал от базата.

На 14.12.2011 год. подсъдимият А.Т. и непълнолетния му син подсъдимия И. ***, където се срещнали с подсъдимия И.Я.И.. Същия ден, когато се срещнали, подсъдимия И.Я.И., предложил на другите двама подсъдими,  да отидат до база *** гр.П. и да извършат кражба на железа, които да продадат за отпадъци. Подсъдимият И.Я.И. познавал добре базата, тъй като преди време бил работил в същата при св. Н.Р.. Същия знаел, че портала се заключва, както и че ключа се държи от пазача на базата- св. А.Х.М..

На 14.12.2011 год. около 13.00- 14.00 часа тримата подсъдими отишли с лек автомобил марка "Форд" модел "Ескорт" с рег. №***, собственост на А.П.В. и ползван от подсъдимия А.Х.Т. при св. А.М. ***. Там поискали ключа за портала на базата от св. А.Х.М., като му обяснили, че желаят да отидат на риболов. Подсъдимият И. обяснил на св. М., че му е необходим ключа за портала, тъй като, за да се стигне до мястото където искали да риболуват разстоянието било голямо, а през базата пътя бил по-кратък. Подсъдимите казали на свидетеля, че искат да минат по кратък път, тъй като подсъдимия И. трудно се придвижвал, поради обстоятелството, че бил с гипсиран крак. Св. А.Х.М. се съгласил и дал ключа от портала на подсъдимия И.Я.И.. След това, тримата подсъдими потеглили с лекия автомобил към база *** в гр.П., а св. М. ***. Когато подсъдимите пристигнали в базата, И.И. отключил портала и заедно с подсъдимия Т. и синът му подсъдимия М. влезли в базата. Тримата се качили до втория етаж от постройката /сушилня/ и от пещта в сушилнята откраднали 7 бр. метални решетки за пещ, които решетки натоварили в автомобила. Докато пренасяли металните решетки, подсъдимите видели в близост до помпената станция, находяща се в местността, в която се отглеждат кокичетата, метален шлюз /савак/- приспособление за спиране на вода от напоителен канал и метална тръба, които също решили да откраднат. Подсъдимият М. прескочил оградата и взел посочените вещи, които вещи заедно с останалите двама подсъдими натоварили в автомобила. Металния шлюз и металната тръба били собственост на "Кабем 77" ЕООД, гр. София, представлявано от св. Б.Г.М., наемател на местността за отглеждане на блатно кокиче *** гр.П.

Около 15.30-16.00 часа, св. М. отишъл в база *** където на място заварил тримата подсъдимия да товарят автомобила. Св. М. видял в багажника на автомобила, натоварени металния шлюз и други железа и попитал подсъдимите от къде са взели вещите. Подсъдимите обяснили, че са ги намерили в съседния имот до този, стопанисван от св. Н.Р..  Подсъдимият И. върнал ключа от портала на св. М. и тримата подсъдими потеглили с автомобила посока гр.Б., с намерение да продадат откраднатите вещи за вторични суровини.

Около 16.30 часа на 14.12.2011 год. по пътя на входа на с.А. св.К.К. и св. Я.С.-*** спрели за проверка лекия автомобил с който пътували подсъдимите, и който бил управляван от подсъдимия И.И.. При извършената проверка на автомобила, служителите на СУП, гр. Бургас установили, че в автомобила се пренасят метални предмети- 7 бр. метални решетки за пещ, метален шлюз и метална тръба. Полицейските служители извършили справка за лицата, пътуващи в автомобила и установили, че същите са криминално проявени. Полицаите поискали обяснение от къде подсъдимите притежават пренасяните в автомобила метални предмети. Подсъдимите не могли да дадат смислени обяснения от къде са вещите, но обяснили, че са ги взели от бунгало при блатните кокичета в гр.П.. След това, тримата подсъдими били задържани и отведени в РУП, гр.П. В полицейското управление, подсъдимите заявили, че железата са ги взели със знанието и съгласието на св. Р., но при проведен телефонен разговор със св. Р., полицаите установили, че същия не е давал никакви вещи от базата, на никого.

След това, въпреки че подсъдимите били задържани от полицията, а откраднатите вещи били намерени от полицейски служители при проверка на автомобила с който са се придвижвали, в момент в който подсъдимите ги транспортирали за да ги отчуждят /а не за да ги върнат на собствениците им/, незнайно защо, вместо да изземат откраднатите вещи с протокол за изземване, полицаите /вече в РУП- Приморско/ съставили протокол за доброволно предаване от 14.02.2011 год. в който описали, че подсъдимия И.Я.И. доброволно предал на служител в РУП, гр. П. откраднатите вещи. В последствие, откраднатите вещи били възстановени на собствениците им с разписки от 30.01.2012 год.

Подсъдимият И.Я.И. е ***

Подсъдимият И.А.М. е *** осъждан с присъда по НОХД № 39/ 2011 год. по описа на PC, гр. Царево, влязла в законна сила на 20.07.2011 год. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години.

Подсъдимият А.Х.Т. *** осъждан многократно, както следва:

С присъда по НОХД № 386/ 1987 год. на PC- гр. Бургас, влязла в законна сила на 28.07.1987 год. е осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 63 от НК на ЛОС за срок от 1 година, на основание чл. 66 НК отложено за срок от 3 години.

С присъда по НОХД № 441/ 1988 год. на PC- гр. Бургас, влязла в законна сила на 01.09.1988 год. е осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 63 от НК на ЛОС за срок от 1 година, като е приведена в изпълнение присъда по НОХД 386/ 1987 год. на РС- Бургас.

С присъда по НОХД № 59/ 1997 год. на PC- гр. Омуртаг, влязла в законна сила на 30.12.1997 год. е осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 63 от НК на ЛОС за срок от 1 година при първоначален общ режим.

С решение по НАХД № 10/ 2002 год. на PC- гр. Царево, влязло в сила на 21.02.2002 год. за деяние по чл. 343в, ал. 2 от НК, на основание чл. 78а от НК, му е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева.

Със споразумение по НОХД № 54/ 2004 год. на PC- Царево, влязло в законна сила на 31.08.2004 год. е осъден за престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК на ЛОС за срок от 3 месеца, като на основание чл. 66 от НК, е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години.

С присъда по НОХД № 41/ 2006 год. на PC- Царево, влязла в законна сила на 18.08.2006 год. е осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. първо и второ, т. 5 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК на ЛОС за срок от 3 месеца, както и за престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като му е наложено наказание „пробация". На основание чл. 23 от НК е наложено най- тежкото от двете наказания- 3 месеца ЛОС при първоначален общ режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието 3 месеца ЛОС, наложено по НОХД № 54/ 2004 год. на PC- Царево, което е определено да се изтърпи при първоначален общ режим.

Подсъдимият А.Т. е изтърпял наказанието лишаване от свобода в размер на 3 месеца, наложено по НОХД № 54/ 2004 год. на PC- Царево на 26.11.2006 год.

Подсъдимият А.Т. е изтърпял наказанието лишаване от свобода в размер на 3 месеца, наложено по НОХД № 41/ 2006 год. на PC- Царево на 23.02.2007 год.

Със   споразумение по НОХД № 139/ 2008 год. на PC- гр. Царево, влязло в законна сила на 28.11.2008 год. е осъден за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „пробация" за срок от една година и два месеца с налагане на пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 от НК, както и за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „пробация" за срок от една година и два месеца с налагане на пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК. На основание чл. 23, ал.1 от НК е определено общо наказание в размер на най- тежкото- пробация за срок от една година и два месеца с наложени пробационни мерки но чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 от НК.

Със споразумение по НОХД № 126/ 2008 год. на PC- гр. Царево, влязло в законна сила на 02.12.2008 год. е осъден за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „пробация" за срок от една година и шест месеца с налагане на пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 от НК, както и за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „пробация" за срок от две години с налагане на пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо наказание в размер на най-тежкото- пробация за срок от две години с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 от НК.

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо наказание измежду наказанията по НОХД № 139/ 2008 год.на ЦРС и НОХД № 126/ 2008 год. на ЦPC в размер на най-тежкото, а именно „пробация" за срок от две години при условията на чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 от НК.

Горната фактическа обстановка, съда прие за безспорно установена от събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите К.Г., Я.С. и А.М., дадени непосредствено пред съда, както и показанията на свидетелите Н.Р. и Б.М., прочетени по реда на чл. 281 от НПК. Същите са логични, последователни, кореспондират с другите събрани по делото доказателства, както вътрешно и по между си и взаимно се допълват. Допринасят за изясняването на фактическата обстановка по делото, досежно събитията установяващи извършването на деянието. Изясняват всички отделни елементи на деянието- времето на неговото осъществяване, мястото, начина по който е извършено, предмета и неговото авторство. Дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост. Така от цитираните показания, безспорно се установява собствеността на процесните железа, техния вид и количество, мястото на което са се намирали преди престъпното посегателство, механизма на извършване на престъплението, начина и мястото на установяване на деянието и неговите извършители. Съда цени и показанията на св. А.Й.- майка на непълнолетния подсъдим И.М.. От същите, съда установи имотното и семейното положение на непълнолетния подсъдим. Отчасти и то доколкото са непротиворечиви по отношение на другите доказателства по делото, съда възприема и обясненията на подсъдимите, конкретно в частта им досежно мястото и начина на извършване на деянието, вида и количеството на отнетите вещи, средствата, които са били използвани за извършване на деянието.

При постановяване на присъдата си, съдът взе предвид и приетите писмени доказателства- свидетелства за съдимост, справки, протокол за разпознаване на лица, разписка и др.

От приетата по делото и неоспорена от страните икономическа експертиза, съдът установи и стойността на отнетите вещи.

От представеното по делото свидетелство за съдимост, се установи и наличието на квалифициращото обстоятелство, а именно че деянието е извършено от подсъдимите А.Т. и И.М. в условията на повторност.

Правна квалификация:

При така приетата от съда фактическа обстановка, която се доказа безпротиворечиво от събраните по делото гласни и писмени доказателства съда намери, че И.Я.И., А.Х.Т. и И.А.М., на 14.12.2011 год. в гр.П., обл.Б., от база *** в съучастие като извършители след предварителен сговор, чрез използване на техническо средство- ключ и моторно превозно средство- лек автомобил марка "Форд" модел "Ескорт" с рег. №***, собственост на А.П.В., отнели от владението и собственост на св. Н.В.Р. движими вещи- 7 бр. метални решетки за пещ на стойност 192.50 лева и от владението на св. Б.Г.М. движими вещи- 1 бр. метален шлюз на стойност 6,90 лева и 1 бр.метална тръба 1,5 метра, 2 цола на стойност 3,51 лева, собственост на "Кабем 77" ЕООД гр. София, представлявано от св. Б.Г.М., всичко на обща стойност 202,91 лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай, извършено е в условията на повторност от А.Х.Т. и И.А.М., като последният макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

От обективна страна подсъдимите са осъществили всички признаци на престъплението кражба по смисъла на чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като вземайки вещите и отнасяйки ги със себе си са извършили действия /волеви акт/, по прекратяване владението на собственика върху същите и установяване на свое такова /дейност изискваща човешко усилие/, т.е. безспорно е налице противозаконна промяна на фактическата власт върху предмета на посегателство, която е настъпила в следствие действията на подсъдимите, при липсата на съгласие от страна на собственика. Налице е и квалифициращия признак на деянието, като такова по т. 4, предл. първо и второ на чл. 195 от НК- за проникване в базата на св. Р. подсъдимите са използвали техническо средство- ключ, а за транспортиране на отнетите вещи- МПС, л.а. марка „Форд“. Обективно, подсъдимите А.Х.Т. и И.А.М. са извършили престъплението в условията на повторност, тъй като са извършили деянието след като са били осъдени: подсъдимия И.М. с присъда по НОХД № 39/ 2011 год. по описа на PC, гр. Царево, влязла в законна сила на 20.07.2011 год. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години, а подсъдимия А.Х.Т., с присъда по НОХД № 41/ 2006 год. на PC- Царево, влязла в законна сила на 18.08.2006 год. е осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. първо и второ, т. 5 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК на ЛОС за срок от 3 месеца, както и за престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като му е наложено наказание „пробация". На основание чл. 23 от НК е наложено най- тежкото от двете наказания- 3 месеца ЛОС при първоначален общ режим. Престъпната деятелност на този подсъдим не следва да се квалифицира като такава по смисъла на чл. 29 от НК, тъй като видно от представените по делото справки, подсъдимият А.Т. е изтърпял наказанието лишаване от свобода в размер на 3 месеца, наложено по НОХД № 54/ 2004 год. на PC- Царево на 26.11.2006 год. и е изтърпял наказанието лишаване от свобода в размер на 3 месеца, наложено по НОХД № 41/ 2006 год. на PC- Царево на 23.02.2007 год. При това положение, деянието осъществява признаците на престъпление извършено в условията на повторност, по смисъла на чл. 28 от НК, а не в условията на опасен рецидив, тъй като по едното от изтърпените наказания е изтекъл предвидени в чл. 30 от НК срок.

От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК. Съзнавали са, че лишават от фактическа власт върху вещите техните собственици, предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и са целели именно това. Разбирали са общественоопасният и противоправния характер на извършеното деяние, но са целели противоправното си облагодетелстване

Тук следва, съда да обсъди и направеното от страна на защита искане, деянието извършено от подсъдимите, да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. При положение, че фактите по делото не са спорни, предмет на преценка е наличието на маловажен случай. От събраните по делото доказателства категорично може да се приеме, че деянието не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Действително, стойността на предмета на престъплението е в по- ниска от минималния размер на месечната работна заплата в страната към момента на извършване на престъплението, но паричният еквивалент на отнетото не е единственият критерий, по който се преценя тежестта на извършеното. Още повече, че в легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" размер или стойност на предмета на деянието въобще не е предвиден като определящ показател при квалификацията, а като такива са посочени вредни последици и степен на обществена опасност, които се преценят в съвкупност. В настоящия казус, от една страна безспорно е налице от обективна страна извършване на кражбата чрез използване на техническо средство- ключ и МПС. Това означава, че е налице обществена опасност в по- висока степен от обикновените случаи на кражба, след като има два самостоятелни квалифициращи елемента на деянието, съответно по т. 4 предл. първо и второ от ал. 1 на чл. 195 от НК. Следователно, по тези критерий, предвиден от законодателя, няма маловажност, след като обществените отношения, регулиращи собствеността, са засегнати и нарушени в една по- голяма степен. Отделно от това, като изключва поначало съществуването на маловажни случаи на кражба, улеснена през моторно превозно средство (по аргумент за обратно не само в посочените вече точки 5 и 7, но и в алинея 3 от чл. 195 НК, която препраща само към точки 2 и 6 на алинея 1), законодателят изобщо изключва маловажните случаи за това престъпление, т.е. и когато за кражбата има "предварителен сговор" /какъвто е настоящия случай/ или е "повторна". По тези мотиви, тезата на защитата, обоснована единствено на факта за ниската стойност на вредите, която следвало да доведе до промяна в квалификацията относно маловажността, не може да бъде споделена. Обстоятелствата по делото, разгледани в тяхната съвкупност от гледна точка на обществената опасност на деянието и неговите автори, категорично сочат на престъпление, което няма характеристиката на "маловажен случай".

Съдът не споделя и другото наведено от защита искане, а именно деянието да бъде квалифицирано като такова, по чл. 197 от НК. За прилагане на намалена отговорност е необходимо, откраднатата вещ да бъде върната или заместена до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Когато обаче откраднатото имущество е открито и иззето от органите на властта без съдействие на подсъдимия, намалената отговорност е неприложима. Според настоящия състав, случая е точно такъв. Подсъдимите са били задържани от органите на полицията, в момент в който са отнасяли откраднатите вещи с автомобил. От събраните по делото доказателства не се установи, същите да са имали каквото и да било намерение доброволно, по своя собствена подбуда, да върнат отнетите вещи на собствениците им. Действително, вещите са възстановени, но не от подсъдимите по тяхна инициатива, а след като същите са били задържани от полицията.

По изложените мотиви, съда намира, че подсъдимите следва да носят наказателна отговорност по следния състав на престъпление:

Престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 предл. първо и второ, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК за А.Х.Т.,

Престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. първо и второ и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за И.Я.И.,

Престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. първо и второ, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за И.А.М..

Мотив:

Като мотив за извършване на престъплението, следва да се посочи незачитането на установения обществен ред от страна на подсъдимите, стремежа им към престъпно облагодетелстване, изградените престъпни навици у тях.

Определяне на наказанието:

Съдът, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 54 от НК, извърши преценка на основните фактори които оказват влияние при определянето на наказанието на подсъдимите.

На първо място, при определянето наказанието на подсъдимия А.Х.Т., съдът отчете наличието на няколко смекчаващи вината обстоятелства-самопризнанието на подсъдимия направено в хода на съдебното следствие, тежкото му семейно и материално състояние, доброто му процесуално поведение. Тези смекчаващи вината обстоятелства обаче, не са нито изключителни по своята същност, нито многобройни, за да мотивират съда при определяне на наказанието на този подсъдим да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. От друга страна, съдът отчете наличието на няколко утежняващи вината на този подсъдим обстоятелства- многобройните му предишни осъждания и най- вече факта, че като родител е допуснал в извършването на кражбата да участва непълнолетния му син, ако и последния преди това да е бил осъждан за престъпление против личността. Във връзка с това намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при паритет на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а именно наказание лишаване от свобода в минимален размер за състава, най- вече предвид, стойността на отнетите вещи. При определяне вида и точния размер на наказанието, съдът освен от стойността на предмета на престъплението, която е не е особено значителна, се ръководи от целите на наказанието и прецени, че целта да се въздейства предупредително върху дееца и да му се отнеме възможността да върши други престъпления в случая се явява основна, тъй като подсъдимият въпреки предходните си осъждания, не се е поправил и превъзпитал. В тази връзка целта на наказанието– да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави се поставя на второ място в случая. Предвид горното, съдът счете, че наказанието на подсъдимия следва да бъде една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

При определянето наказанието на подсъдимия И.А.М., съдът отчете наличието на смекчаващи вината обстоятелства- самопризнанието на подсъдимия направено в хода на съдебното следствие, тежкото му семейно и материално положение, доброто му процесуално поведение, младата му възраст, обстоятелството, че върху поведението му не е упражняван родителски контрол- баща му е допуснал същия да участва в извършването на престъплението. Тези смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете като многобройни, а последното- като изключително, което мотивира съда, при определяне на наказанието на този подсъдим да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. От друга страна, съдът не отчете наличието на утежняващи вината на този подсъдим обстоятелства- предишното му осъждане е отчетено като елемент от фактическия състав на престъплението- същото е извършено в условията на повторност. При определяне вида и точния размер на наказанието, съдът освен от стойността на предмета на престъплението, която е не е особено значителна, се ръководи от целите на наказанието и прецени, че целта да се въздейства предупредително и възпитателно върху дееца в случая се явява основна, тъй като подсъдимият е в млада възраст, с неоформени трайни, престъпни навици. В тази връзка целта на наказанието– да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави се поставя на първо място в случая. Предвид горното, и след редукцията по чл. 63 от НК и с приложението на чл. 55 от НК, съдът счете, че наказанието на подсъдимия следва да бъде „пробация“ за срок от две години, включваща пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2 и 4, като мерките по т. 4, съдът намери, че следва да са за срок от една година.

При определянето наказанието на подсъдимия И.Я.И., съдът отчете наличието на смекчаващи вината обстоятелства- самопризнанието на подсъдимия направено в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие, тежкото му семейно и материално положение, доброто му процесуално поведение. Тези смекчаващи вината обстоятелства обаче, не са нито изключителни по своята същност, нито многобройни, за да мотивират съда при определяне на наказанието на този подсъдим да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. От друга страна, съдът отчете наличието на утежняващо вината на този подсъдим обстоятелство- същия е осъждан за престъпление по чл. 235 от НК. При определяне вида и точния размер на наказанието, съдът освен от стойността на предмета на престъплението, която е не е особено значителна, се ръководи от целите на наказанието и прецени, че целта да се въздейства предупредително и възпитателно върху дееца в случая се явява основна. В тази връзка целта на наказанието– да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави се поставя на първо място в случая. Предвид горното, съдът счете, че наказанието на подсъдимия следва да бъде лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК, за срок от три години.

Накрая, предвид осъдителната присъда, съда възложи в тежест на подсъдимите и направените по делото разноски разноските по делото

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

СЪДИЯ: