Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№:                                        21.12.2016 год.                      Град Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд,                                        наказателен  състав

На пети декември                          две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  Председател: Минчо Танев

Секретар: А.Д.

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 1595 по описа на съда за 2016 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ”К.” ЕООД, ЕИК******************, срещу наказателно постановление № 16-001293 от 14.10.2016 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е  незаконосъобразно и се иска от съда да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен представител- адвокат. Ангажира гласни доказателства.

 За ответника по жалбата се явяват юрисконсулт и директор, които поддържат наказателното постановление като правилно и законосъобразно и искат неговото потвърждаване.

По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитан беше актосъставителят и водения от страна на жалбоподателя свидетел.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 23.08.2016 г. актосъставителят и нейни колеги- служители на Инспекция по труда- посетили търговски обект– бистро „Л.”, находящ се в гр. Ц. и извършили проверка при която установили, че обектът се стопанисва от жалбоподателя. След това проверяващите предоставили на работещите в обекта образец от декларация, в която те собственоръчно записали своите имена, ЕГН и длъжност която изпълняват в заведението, след което положили подпис. Проверяващите лично установили лицето Ц.П. да изпълнява длъжността работник кухня.

Впоследствие жалбоподателят бил призован да представи необходими документи за документална проверка, свързана с трудовите правоотношения на работещите в обекта към момента на проверката. Било установено, че работодателя не е осигурил на същото лице почивка в размер на 36 часа- същата е отработила 7 последователни, работни смени, без необходимата почивка. Това мотивирало актосъставителя за издаде акт за установяване на административно нарушение. Актът е предявен на нарушителя за подпис, чрез неговия представител и е подписан от него без възражения.

Наказващият орган въз основа на акта издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия като в АУАН начин, квалифицирано е по чл. 153, ал. 2 от КТ и санкционирано на осн. чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ с административно наказание– имуществена санкция в размер на 1500,00 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя. Съда не дава вяра на показанията на водения от страна на жалбоподателя свидетел, тъй като същия е родственик са собственика на дружеството жалбоподател и като такъв, съда го намира за предубеден и пряко заинтересован от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежно лице, посочено като нарушител, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, същата не основателна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е юридическо лице – правно образование, което не може да има собствено психическо отношение към деянието.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното.  (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус съдът съобрази следното: не се спори, че Ц. П. работи за жалбоподателя. Заради липсата на осигурени от работодателя почивки в размер на не по малко от 36 часа, съдът приема, че жалбоподателят в качеството му на работодател е осъществил състава на посоченото в акта и наказателното постановление административно нарушение. Последното се доказва от представения по делото график- представен на проверяващите от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от КТ, при при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. Заради липсата на осигурена от страна на работодателя такава почивка, съдът приема, че жалбоподателят в качеството му на работодател е осъществил състава на посоченото в акта и наказателното постановление административно нарушение. Достоверни доказателства за противното не са ангажирани нито с жалбата, нито в съдебно заседание.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен в изискуемия срок и е надлежно подписан от съставителя, свидетелите и представителя на нарушителя. Той е подробен и обоснован. Наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити. При индивидуализация на санкцията са спазени изискванията на чл. 27, ал. 1 и 2 ЗАНН- санкцията е в минимален размер. Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-001293 от 14.10.2016 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, на ”К.“ЕООД, ЕИК-*************** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева за нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: