М О Т И В И  по НОХД 271/2016 г. по описа на РС-Царево

 

Съдебното производство е образувано въз основа на внесен от РП-Царево обвинителен акт против: Г.Д.Й. ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 195, ал.1 т.5, вр. 194, ал. 1  от НК  и К.  К.М. ЕГН ********** за извършено  престъпление чл. 195, ал.1 т.5, вр. 194, ал. 1  от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Царево поддържа обвинението. Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни в извършване на престъплението, за което им е повдигнато обвинението, като пледира съда да наложи на подсъдимия Г.Д.Й. - наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК “лишаване от свобода” за срок от десет месеца, изпълнението на което да отложи за срок от три години и на  подсъдимия К.  К.М. – наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Подсъдимият Г.Д.Й. се явява лично в съдебно заседание. Дава обяснения, не се признава за виновен и моли съда да бъде оправдан. В последната си дума пред съда моли за оправдателна присъда. Защитникът му адв.Д. пледира подзащитният му Й. да бъде оправдан по повдигнатото обвинение поради недоказаност на обвинението.

Подсъдимият К.  К.М., се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен и съдейства за обективното разкриване на истината, като дава подробни обяснения за механизма на извършеното престъпление. Изразява съжаление за извършеното и моли за минимално наказание. Защитникът му адв.Х. моли съда да наложи на подзащитния му М. наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК “лишаване от свобода” за срок от четири-пет месеца,  като се вземе предвид пълното му съдействието за разкриването на истината, доброто му процесуално поведение и изразеното искрено съжаление за извършеното.

Пострадалите лица Р. и Т. не са предявили граждански искове в настоящето производство.

Поради липса на дадено съгласие от подс.Й. за съкратено съдебно следствие, съдът е разгледал делото по общия ред.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Г.Д.Й. с ЕГН ********** Подсъдимият  К.  К.М. с ЕГН **********

През лятото на 2015г., подс. М. и подс. Й., св. В.П., св. П.П., св. Й.Р. и св. И.Т. работили в гр. Приморско, към „Монини“ЕООД, на което управител бил св. М.Н.. Подсъдимите и свидетелите били настанени от работодателя си М.Н. ***, като в едната стая били първите четирима, а в другата последните двама. Стаите били с обща тераса, като всяка се заключвала.

На 28.07.2015г. подс. М. и подс.Й. решили да извършат кражба от стаята на св. Й.Р. и св. И.Т.. Според подс. М. причината за това била, че св. Н. нямал намерение да им плати парите, които били заработили. Двамата видели, че прозорчето на терасата на стаята на двамата свидетели било отворено и подс.М. предложил на подс.Й. да влязат в стаята и да вземат нещо, като последният се съгласил. Свидетел на тази уговорка между двамата подсъдими станал – св. В.П., които чул думите „искаш ли да направим удар“ и предположил, че двамата ще извършат кражба и решил да излезе от стаята. След това,  подс. М. и подс. Й. влезли в стаята на св. Й.Р. и св. И.Т. и взели от там следните вещи: 1бр. преносим компютър марка  „НР“, модел „Pavilion,  1бр.  маратонки  марка  „Найк“, 1бр.  маратонки марка „Пума“, 1бр.  парфюм марка „Антонио Бандерас“ -50мл., 1бр.  афтършейв марка „Антонио Бандерас“, 1бр.  суичър марка  „Адидас“, които били собственост на св. Й.Ф.Р. и 1бр. мобилен телефон марка   „Сони“, модел „Xperia Z“, 1бр.   суичър марка  „Адидас“ – собственост на  св. И.К.Т.. След като взели горепосочените вещи, двамата подсъдими излезли от стаята и тръгнали от гр. Приморско за гр. Бургас с микробус. Като пристигнали в гр. Бургас наели такси, с което отишли до заложна къща (неустановена в хода на разследването), където подс. Й. заложил 1бр. преносим компютър марка  „НР“, модел „Pavilion” и когато се върнал при подс. М.,  му съобщил, че е заложил компютъра за 150 лева и двамата си разделили по 75,00лв. Останалите вещи останали при подс.М.. От гр.Бургас подсъдимите се разделили като всеки от тяп отпътувал за родния си край.

След извършване на кражбата подс. М. се обадил на св. В.П. и му казал, че ако станело въпрос за извършена кражба от стаята на св. Й.Р. и св. И.Т., той да кажел, че влезли трима цигани и са извършили кражбата.

По време на извършване на кражбата св. Т. бил на работа, а св. Р. ***. Когато св. Т. се върнал от работа установил, че от стаята е извършена кражба на горепосочените вещи. Съобщил за това на св. Р. и на св. Н., като изразил съмнения, че извършил на кражбата е подс. М.. Св. Н. се обадил на подс. М. и му казал, че е извършена кражба и се съмняват в него, при което подсъдимият отговорил, че вещите били при него и щял да ги върне когато си получи дължимата сума, която бил заработил.

За така извършената кражба, св.Р. и св.Т. със съдействието на св.Н. ***, въз основа на която било образувано ДП.След проведените ОИМ било установено,че извършители на престъплението са подс. Й. и подс. М.. От изискани в хода на разследването данни от мобилните оператори, се установило, че мобилния телефон марка   „Сони“, модел „Xperia Z“ собственост на св. Т., след извършване на кражбата, е използван с номер 0877 957031, регистриран на името на Г. Калоянов Петров, но ползван от св. М.Т.. Последният заявява, че е закупил телефона от подс. М. за сумата от 70,00лв., като подсъдимият го уверил, че телефона не бил краден, а му бил подарък.

В хода на досъдебното производсто св. Т. предал доброволно мобилния телефон марка   „Сони“, модел „Xperia Z“, а подс. М. предал доброволно 1бр.  маратонки марка „Пума“ и 2бр.  суичър марка  „Адидас“.

Посочените по-горе вещи, на обща стойност 337.76 лева,  били върнати на собствениците им, чрез куриерска фирма.

Видно от приложената по делото съдебно-оценъчна експертиза стойността на: 1бр. преносим компютър марка  „НР“ модел „Pavilion“ е  737,50 лева,  1бр.  маратонки  марка  „Найк“ е  75,94 лева, 1бр.  маратонки марка „Пума“ е  33,41  лева, 1бр.  парфюм марка „Антонио Бандерас“ -50мл.  е 21,01 лева, 1бр.  афтършейв марка „Антонио Бандерас“ е 15,76 лева , 1бр.  суичър марка  „Адидас“ е  22,50 лева на обща стойност 906,12лв. собственост на  Й.Ф.Р. *** и 1бр. мобилен телефон марка   „Сони“ модел „Xperia Z“ е  259,35 лева , 1бр.   суичър марка  „Адидас“ е  22,50 лева на обща стойност 281,85лв., собствевеност  на  И.К.Т. или всичко на обща стойност 1187,97 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява изцяло, по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства: обясненията на подс.М. и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие св.Р., св.Т. и св.Пл.П., показанията на св.В.П. и св.М.Н., прочетени пред съда по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.4 и т.5 от НПК, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства от ДП; протоколи за разпит на свидетели (л. 35-45), разписки (л.60-63), протокол за доброволно предаване (л. 60-61 от ДП),  съдебно-оценъчна експертиза (л. 55-59), справка от ГДИН (л. 71), справка от мобилни оператори (л. 62-88), постановление за привличане на обвиняеми (л. 24 и 30 от ДП), протоколи за разпит на обвиняем (л. 25 и 31 от ДП), справка за съдимост (л. 27-29 и 33-34 от ДП), протокол за предявяване на ДП (л. 159) и др. В дадените пред съда обяснения подс.М. разкрива механизма на извършената кражби - предварителния сговор на двамата подсъдими –М. и Й.,  и съучастието на двамата подсъдими в отнемането на движимите  вещи.  Съдът кредитира изцяло обяснението на подс.М. досежно участието на подс.Й. в извършването на кражбата след предварителния им сговор и механизма на извършеното престъпление, тъй като подс.М. няма причина  да посочи Й. като съизвършител в кражбата ако последният действително не е участвал. Обясненията в тази насока на подс.М. се подкрепят напълно от показанията на св.В.П., който е чул разговора между двамата подсъдими как се уговарят преди да си тръгнат от гр.Приморско да извършат кражбата на движимите вещи – „да направят удар“. Съдът дава вяра изцяло на обясненията на подс.М. като обективни, логични, последователни и кореспондиращи на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът не кредитира твърдението на подс.Й., че не се е уговорил предварително  с подс.М. и не е участвал в извършването на кражбата,  като изцяло противоречащо на събраните доказателства по делото и направено с цел да избегне наказателната репресия..

Така установената фактическа обстановка сочи на осъществен състав на престъпление по чл. 195, ал.1 т.5, вр. 194, ал. 1 вр.чл.20 ал.2 от НК  – за подсъдимите Й. и М., за това, че на 28.07.2015 год. в гр. Приморско, Бургаска обл., ул. “Ропотамо”  №26, в съучастие като съизвършители след предварителен сговор отнели от владението и собствеността на  св.Й.Ф.Р. движими вещи - 1бр. преносим компютър марка  „НР“ модел „Pavilion“ на стойност  737,50 лева,  1бр.  маратонки  марка  „Найк“ на стойност  75,94 лева, 1бр.  маратонки марка „Пума“ на стойност  33,41  лева, 1бр.  парфюм марка „Антонио Бандерас“ -50мл.  на стойност 21,01 лева, 1бр.  афтършейв марка „Антонио Бандерас“ на стойност 15,76 лева , 1бр.  суичър марка  „Адидас“ на стойност  22,50 лева на обща стойност 906,12лв., и от владението и собствеността на св.И.К.Т. движими вещи: 1бр. мобилен телефон марка   „Сони“ модел „Xperia Z“ на стойност  259,35 лева , 1бр.   суичър марка  „Адидас“ на стойност  22,50 лева на обща стойност 281,85лв. , всичко на обща стойност 1187,97 лева, без съгласието на собствениците им, с намерение противозаконно да  ги присвоят.

От деянието са причинени имуществени вреди в размер на 1187.97 лв., съгласно заключението на в.л., от които са възстановени 337.76 лева и невъзстановени – 850.21 лева.

От обективна страна, предмет на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК може да бъде само движима вещ, която трябва да е чужда, а тя е такава, когато не е в изключителната собственост на дееца и да има определена парична стойност, като меродавната стойност е тази към момента на извършване на престъплението Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на вещта. Осъществява се само чрез действие и се изразява в това, деецът да прекрати досега съществуващата фактическа власт върху вещта, която се упражнява от собственика или друго лице и да установи своя фактическа власт. Кражбата е резултатно престъпление. Трябва да е налице липса на съгласие за отнемане на предмета на посегателство. При състава на чл.195 ал.1 т.5 от НК следва да е налице предварителен сговор, а за наличието на чл.20 ал.2 от НК – следва да са съизвършители.

В конкретния случай, подс. М. и подс. Й. на 28.07.2015 год. в гр. Приморско, Бургаска обл., ул. “Ропотамо”  №26, в съучастие като съизвършители след предварителене  сговор, отнели от собствеността и владението на  Й.Ф.Р.  движими вещи - 1бр. преносим компютър марка  „НР“ модел „Pavilion“ на стойност  737,50 лева,  1бр.  маратонки  марка  „Найк“ на стойност  75,94 лева, 1бр.  маратонки марка „Пума“ на стойност  33,41  лева, 1бр.  парфюм марка „Антонио Бандерас“ -50мл.  на стойност 21,01 лева, 1бр.  афтършейв марка „Антонио Бандерас“ на стойност 15,76 лева , 1бр.  суичър марка  „Адидас“ на стойност  22,50 лева на обща стойност 906,12лв., и от собствеността и владението на  И.К.Т. движими вещи - 1бр. мобилен телефон марка   „Сони“ модел „Xperia Z“ на стойност  259,35 лева , 1бр.   суичър марка  „Адидас“ на стойност  22,50 лева на обща стойност 281,85лв. ,  всичко на обща стойност 1187,97 лева, без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да  ги присвоят, с което са  осъществили както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл.194, ал.1вр.чл.20 ал.2 от НК.

От субективна страна, подсъдимите са извършили престъплението при форма на вина пряк умисъл, като са съзнавал общественоопасния характер на своето деяние,  предвиждали са общественоопасни му последици и са желаели тяхното настъпване.

Причини, способствали за извършване на престъплението, следва да се търсят  в стремежа на подсъдимите към лично облагодетелстване по неправомерен начин и ниската им правна култура.

По наказанието:

Подс. Й.  е *****. Необремененото му съдебно минало и младата му възраст / 20 годишен/ следва да бъдат отчетени като смекчаващи вината при определяне на наказанието, а липсата на самокритичност и съжаление към извършеното –като утежняващи вината обстоятелства. Съдът, като отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, намери, че за извършеното от подс.Й. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл.194, ал.1вр.чл.20 ал.2 от НК следва да се определи наказание при условията на  чл.55 ал.1 т.1 от НК , поради което му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 66 от НК отложи  изпълнението на така наложеното  наказание с изпитателен срок от три години.

Подс.М. е ***** освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК и осъждан както следва : 1/по НОХД № 915/2010г. на РС-Ямбол с Присъда № 882/05.10.2010г., в сила от 10.12.2010г., на ЛОС за срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от три години; 2/ по НОХД № 20253/2011г. на РС-София, със Споразумение от 06.02.2012г. на пробация с пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител за срок от 1 година, задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1 година и включване в курс за професионална квалификация или програма за обществено въздействие за срок от 6 месеца; 3/ по НОХД № 690/2015г. на РС-Димитровград с Решение № 286/12.12.2015г., в сила от 29.12.2015г., освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК и наложено административно наказание – глоба в размер на хиляда лева и 4/ по НОХД № 5594/2015г. на РС-София със Споразумение от 28.03.2016г. за престъпление по чл.194 ал.1 от НК, извършено на 05.05.2014г., на лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години.

Съдът, като отчете отегчаващите отговорността обстоятелства - предишни осъждания на подсъдимия М., и смекчаващи вината  му обстоятелства - самопризнанията и съдействието за разкриването на обективната истина, изразеното съжаление и самокритичност към извършеното престъпление, младата му възраст / 22 годишен/  и добрите му трудови навици, намери, че за извършеното от подс.М. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл.194, ал.1вр.чл.20 ал.2 от НК следва да се определи наказание при условията на  чл.55 ал.1 т.1 от НК , поради което му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА, като на основание чл. 66 от НК отложи  изпълнението на така наложеното  наказание с изпитателен срок от три години.

Съдът намира, че така определените наказания на подсъдимите Й. и М. по вид и размер се явяват адекватни на степента на обществена опасност на извършените от подсъдимите престъпления като деяние, степен на обществена опасност на подсъдимите като личност и напълно достатъчни по размер да съдействат в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенция, залегнали в чл.36 от НК.

Накрая съдът се произнесе по въпроса за направените в хода на съдебното производството разноски, като възложи същите в тежест на подсъдимите.

Предвид изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                          

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: