М О Т И В И

към

Присъда №61/ 17.12.2010 год. по НОХД № 127/ 2010 год.

 

 

Производството по делото е образувано по повод обвинителния акт на Районна прокуратура, гр.Ц., против И.П.И., със следното обвинение: на 19.09.2010 год. в гр.П., обл.Б., от двор, находящ се на ул.*** №**, чрез използване на моторно превозно средство- лек автомобил марка ***, модел *** с рег. № ***, собственост на И.П.И. отнел от владението и собственост на св. Г.Ж.Ж. движими вещи- 1 бр. акумулатор марка „Бош" 60 ампер часа на стойност 188.00 лева и 1 бр. акумулатор марка „Монбат" 75 амперчаса на стойност 167.00 лева, всичко на обща стойност 355.00 лева, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. първо, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание, подсъдимият направи пълно самопризнание на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрази съгласие за установяването на тези факти и обстоятелства да не се събират доказателства. Във връзка с това и с оглед съгласието на страните, съдът проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл. 370 и сл. от НПК.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и счита същото за доказано по безспорен начин. Пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК.

Защитникът на подсъдимият също пледира за налагане на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като моли съда да наложи наказание в минимален размер.

При последната си дума подсъдимият изказва съжаление за извършеното от него престъпно деяние, разкайва се и моли за наказание в минимален размер.

В хода на процеса, от пострадалото лице Г.Ж. по делото беше предявен граждански иск против подсъдимия за сумата от 360.00 лева.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Св. Г.Ж. притежавал недвижим имот- дворно място, находящ се в гр.П., ул. *** №**. Дворното място било оградено частично. На 18.09.2010 год. св. Ж. почиствал двора си и преместил два акумулатора, марка „Бош" 60 амперчаса и марка „Монбат" 75 амперчаса, които ползвал за риболовната си лодка и ги поставил до електрическо табло, поставено в неоградената част на двора. На 19.09.2010 год. подсъдимия И.П.И. пристигнал с личния си автомобил марка *** модел *** с рег. №** в гр.П., който паркирал до дома на св. Г.Ж. *** посока южния плаж на града. Подсъдимия И. минал покрай двора на св. Ж., видял двата акумулатора и решил да извърши кражба на посочените вещи. Подсъдимия И. взел двата акумулатора, поставил ги в багажника на автомобила си, след което веднага отпътувал за гр.П. Цялата дейност по отнемането на акумулаторите от подсъдимия И. била записана на видео камери, които Ж. имал поставени в имота си и обхващали двора и улиците около имота. На 21.09.2010 год. св. Ж. установил, че му е извършена кражба на акумулаторите от двора му и подал сигнал в РУП гр.П. Св. Ж. предоставил записите от камерите на органите на РУП гр.П. с протокол за доброволно предаване от 05.10.2010 год.

Видно от извършената техническа експертиза протокол № 129/ 03.11.2010 год. на експерт- криминалист в сектор БНТЛ ОДМВР гр. Б. е , че са изследвани 1 бр. ДВД диск с видео запис от камери с № 1, 2, 3 и 4, като е приложен и фотоалбум. Констатирано е, че липсват признаци за техническо въздействие върху записа.

С протокол от 23.09.2010 год. подсъдимия И.П.И. е предал доброволно на служител в РУП гр.П. 1 бр. акумулаторна батерия марка „Старт" 12 волта, 60 ампер часа и 1 бр. акумулаторна батерия марка „Бош силвър" 12 волта 55 ампер часа, като сочи в обясненията си, че това са акумулаторите, които е отнел в гр.П.

Предадените от подсъдимия акумулатори били предявени на пострадалия, но същия установил, че това не са тези, които са били откраднати от двора му и отказал да ги вземе.

Подсъдимия И.П.И. е българин, български гражданин, със средно образование, не работи, разведен, осъждан- реабилитиран.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства: от показанията на свидетелите, от приетото заключение на експертизите, от приложения протокол за доброволно предаване, от приложените по делото веществени доказателства, както и от обясненията на подсъдимите дадени в хода на досъдебното производство и пред съда.

Авторството на деянията от страна на подсъдимият се доказва все с преки доказателства- обясненията и самопризнанието на подсъдимия, веществените доказателства, както и подробните показания на свидетелите, които са безпротиворечиви вътрешно и по между си, като обстоятелствата посочени от тези свидетели съвпадат напълно с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което и съда ги кредитира изцяло.

Правна квалификация:

При така установената фактическа обстановка, съдът намери за безспорно установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за които прокуратурата му е повдигнала обвинение, а именно за това, че на 19.09.2010 год. в гр. П., обл.Б., от двор, находящ се на ул.*** №**, чрез използване на моторно превозно средство- лек автомобил марка ***, модел *** с рег. № **, собственост на И.П.И. отнел от владението и собственост на св. Г.Ж.Ж. движими вещи- 1 бр. акумулатор марка „Бош" 60 ампер часа на стойност 188.00 лева и 1 бр. акумулатор марка „Монбат" 75 амперчаса на стойност 167.00 лева, всичко на обща стойност 355.00 лева, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна и подсъдимият е извършил действия /волеви акт/, като е отнел противозаконно /дейност извършена човешки усилия/ чужди движими вещи.

Субективният елемент на престъплението се обективира в изпълнителните деяния на престъпната проява, в предшестващите и последващите същата събития и действия от страна на подсъдимия и намира израз в депозираните обяснения на подсъдимия и свидетелски показания по делото, както и приложения писмен доказателствен материал, връзките и противоречията между тях.

Съгласно изложените по- горе доводи, в хода на съдебното следствие се установи, че от субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Съзнавал е, че лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Разбирал е общественоопасният и противоправния характер на извършеното, но е целял противоправното си облагодетелстване.

В тази връзка, съда счита, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по следния състав на престъпление: чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. първо, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Определяне на наказанието:

За извършеното от подсъдимият престъпление, закона предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода.

Съдът, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 54 от НК, извърши преценка на основните фактори които оказват влияние при определянето на наказанието на подсъдимите. Обществената опасност на деянието съдът намира за не особено висока, предвид невисоката стойност на отнетите вещи. Обществената опасност на подсъдимия от друга страна, съдът отчете също като не висока- същия е осъждан, но е реабилитиран, няма наказания за престъпления против собствеността.

 При постановяване на присъдата съдът се съобрази с разпоредбата на 373, ал. 2, поради което и определи наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55 от НК. Предвид изложеното и съобразявайки с целите на наказанието по чл. 36 от НК, съдът прецени, че наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия трябва да бъде под минималния размер предвиден в санкционната част на правната норма, като точния размер на наказание бъде както следва: лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което да бъде отложено със изпитателен срок от три години.

Съдът счете, предвид критичното отношение на подсъдимия към извършеното от него, че едно тежко наказание не би съдействало за поправянето и превъзпитанието му и не би го мотивирало да спазва законите на страната. Съда счита, че едно по- леко наказание ще въздейства поправително и превъзпитаващо на подсъдимия, ще го мотивира към съобразяване с правните норми и морални принципи, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

 

Граждански иск:

По делото беше предявен и граждански иск за сумата от 360,00 лева, представляващи причинени от престъплението имуществени вреди, от пострадалото лице Г.Ж.. Гражданския иск беше предявен при спазване на всички изисквания на чл. 84 и сл. от НПК, поради което и съдът намери, че същия следва да бъде уважен, но частично, до размера от 355.00 лева и отхвърлен в останалата му част до 360.00 лв. като неоснователен.

Накрая, предвид осъдителната присъда, подсъдимият следва да бъде осъден, да заплати и направените по делото разноски.

 

            Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

               СЪДИЯ: