Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

                                    23.04.2018г.                  гр.Царево

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Царевският районен съд                                                            наказателен състав

На дванадесет и осми март                                две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    Председател: Мария Москова

 

секретар Нели Стоянова,

като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 68/2018г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ИНТЕГРИРАНИ ТЕХНОЛОГИИ И РЕШЕНИЯ“ ЕООД с ЕИК 202284423, със седалище и адрес на управление: гр. София,район „Връбница“ ул.“Адам Мицкевич“ №4, чрез адв.К., срещу Наказателно постановление № 43036/29.11.2017г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите (КЗП, РД Бургас), с което за нарушение на чл.68в вр.чл.68г ал.4 вр.чл.68з предл.2 вр.чл.68и т.1 от Закона за защита на потребителите е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000  лева на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите. С жалбата се твърди, че атакуваното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени процесуални нарушения и неизяснена фактическа обстановка, поради което се моли за отмяна на наказателното постановление.

В с.з. за дружеството, редовно уведомен, се явяват надлежно упълномощени процесуални представители–адв.К. и адв.К., които поддържат жалбата на изложените в нея основания и доводи и молят наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

За ответната страна - КЗП, РД Бургас, редовно уведомена, в с.з.  се явява надлежно упълномощен процесуален представител –ю.к.Д., която моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 07.07.2017г.  св.Д. на длъжност инспектор в КЗП-Бургас към датата на проверката/ заедно с колегата си Н. извършили проверка в обект „Каса плажни принадлежности“ –плаж „Нестинарка“ гр.Царево, стопанисван от дружеството-жалбоподател, при която проверяващите извършили във ВИП-зоната на плажа „контролно настаняване  на 2 бр. шезлонги с 2 бр.шалтета и 1 бр.чадър“, за които са им били издадени два броя касови бона : един касов бон на стойност 10 лева /за два броя шалтета/, както и втори  касов бон  на стойност 1.08 лева / за един брой чадър и два броя шезлонги/. Проверяващите установили, че в обособената ВИП-зона на плажа имало разположени 40 бр. чадъри с по 2бр. шезлонги на чадър или 80 бр.шезлонги. Така също в обособената ВИП.зона имало поставена табела с ценоразпис на предоставяните от концесионера услуги с обявенени цени за всяка една от тях поотделно както следва: шезлонг -0.36 лева; барбарон – 5.00 лева; чадър – 0.36 лева; маса -1.00 лев; шалте -5.00 лева и шатра -20.00 лева. За констатациите бил съставен протокол с бланков № К-0258416/07.07.2017г. /л.19-22 и л.48-55/, към който са приложени снимка на поставените табели с ценоразпис /л.60, л.67, л.69/  и копия от двата фискални бона /л.68/.

На 28.07.2017г. Св.Д. съставила против дружеството Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 0043036/28.07.2017г. като приела, че е налице нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68в вр.чл.68г ал.4 вр.чл.68з предл.2 /принуда/ вр.чл.68и т.1 от ЗЗП, тъй като  в ценоразписа липсвало предварителна информация, че потребителят при поискване да ползва  шезлонг задължително трябва да заплати и да използва шалте /л.37-40 и л.15-18/. Актът е съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател и подписан от него с възражение. В законоустановения срок дружеството е депозирало писмени възражения /л.41-47/, с които изложената в акта фактическа обстановка като неправилна, както и изводите на актосъставителя като неправилни. Посочва, че на стопанисвания от дружеството плаж е била поставена на видно място изрична и ясно написана табела / снимки от която са били предоставени на АНО с подаденото от дружеството писмено обяснение от 14.07.2017г./л.45-46/ със следното съдържание: „Уважаеми клиенти, Всички предоставени услуги може да ползвате, само ако имате желание. Заплащате само услугата, която се ползва съгласно ценоразписа“, поради което изводите на актосъставителя за задължителност от заплащането на стойността на шалте при ползването на шезлонг под наем е неправилно.

Въз основа на така съставения АУАН, Директорът на КЗП РД-Бургас  издал атакуваното Наказателно постановление № 46036/29.11.2017г., в което фактическата обстановка, констатациите и изводите са същите както в АУАН, дадена е същата правна квалификация и на дружеството-жалбоподател е наложена  че „имуществена санкция” в размер на 1000 лева на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите.

Препис от така съставеното НП е бил връчен на жалбоподателя на 19.01.2018г., видно от известието за доставяне /л.34/ Жалбата срещу НП е подадена на 25.01.2018г., видно от товарителницата на куриерската фирма /л.31/.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежно лице, посочено като нарушител, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

Легална дефиниция на понятието „агресивна търговска практика“ се съдържа в чл. 68з от разглеждания специален закон, а именно: когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. В пар. 13, т. 23 от ДР на ЗЗП законодателят е дефинирал понятието "търговска практика" като „всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите“ С нормата на чл. 68л от ЗЗП е установена нормативна забрана за прилагане на агресивна търговска практика, а разпоредбата на чл. 68и от ЗЗП очертава кръга от обстоятелства, които се вземат предвид при извършването на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилага тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние.

От цитираните законови разпоредби следва изводът, че за да се квалифицира конкретно поведение като нелоялна агресивна търговска практика (по смисъла на чл. 68з. във вр. с чл. 68г и чл. 68и, т. 1 от ЗЗП) следва по категоричен начин да бъде установено наличието на всички елементи от фактическия състав, а именно: наличие на търговска практика (поведение на търговеца при осъществяване на търговската му дейност), която е свързана с прилагане на тормоз, принуда, физическа сила или злоупотреба с влияние и която, с оглед своя характер и настойчивост, е в състояние да предизвика съществено изменение на икономическото поведение на средния потребител, като намалява значително способността му да вземе самостоятелно решение за закупуване на услуга (стока) и води до вземане на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика.

В настоящия случай, за да ангажира административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, наказващият орган е приел, че дружеството (в качеството си на наемател на плажната зона на „Къмпинг Нестинарка“ по Договор за наем от 14.06.2017г.) принуждава посетителите, при наемане на шезлонг, освен неговата цена, допълнително да заплащат цената и на шалте, с което накърнява свободата им на избор да заплатят стойността само на желаната от тях услуга-наемане на шезлонг.

Това заключение всъщност буквално преповтаря заключението на актосъставителя, отразено в Констативен протокол № К-0258416 от 07.07.2017г.), както и в издадения на негова основа АУАН. Видно от съдържанието на оспореното наказателно постановление, при проверка на плаж „Къмпинг Нестинарка“, по повод потребителски сигнал („ касаещ отдаване под наем на шезлонг, чадър и шалте, за които има описани цени поотделно, но липсва обща цена но не и принуда за заплащане цената на шалте), проверяващият инспектор е установил наличие на обособена „ВИП зона“, с разположени върху нея 40 броя чадъри с по два броя шезлонги (общо 80 броя шезлонги), както и информационна табела, указваща единичните цени на предлаганите от доверителя ни плажни принадлежности-шезлонг, чадър, маса, барбарон, шалте, шатра. На следващо място, изложени са твърдения за осъществено „контролно настаняване“ на два броя шезлонги, с два броя шалтета и един брой чадър, чиято стойност е заплатена, съгласно обявения ценоразпис и са получени два фискални бона- 1 на стойност 10,00 лв. (за 2 бр. шалтета) и втори, на стойност 1,08 (за 2 бр. шезлонги и чадър). При проверката е прието също, че в поставената от дружеството информационна табела, съдържаща ценоразписа на предлаганите под наем плажни принадлежности, „липсва предварителна информация, че потребителят при поискване да използва шезлонг задължително трябва да заплати и за използване на шалте“

При така лаконично изложените факти, проверяващите лица, съответно актосъставителят и наказващият орган, са направили необоснования извод, че при упражняване на своята дейност дружеството „ използва нелоялна агресивна търговска практика, тъй като потребителя е принуден да заплати цената за ползване на шалте под наем, за да може да се възползва от свободата на избор, заплащайки само услугата, която желае, а именно: наемане на шезлонг“.

Описаната в НП фактическа обстановка обаче не се установява по несъмнен начин от констатациите, отразени в Констативния протокол и дословно пренесени в АУАН, както и от показанията на актосъставителя, дадени в хода на съдебното следствие. В цитирания протокол от проверка длъжностното лице от КЗП  единствено е отразило броя на наличните на плажа, във „ВИП зоната“, плажни принадлежности, посочил е извършването на т.нар. „контролно настаняване “ на 2 бр. шезлонги, 2 бр. шалтета и 1 бр. чадър, съответното заплащане на ползваните услуги и след това е заключил, че „задължително се заплаша и за използване на шалте“. При така описаните обстоятелства не става ясно как е установено от главния инспектор именно принуждаването на посетителите да заплащат цената на шалте, в случай на използване на шезлонг. Извършеното многократно преповтаряне на изразите „задължително заплаща“, „принуда потребителят да заплати за ползване на шалте под наем „ се таксува задължително и услуга ползване на шалте“ е не само голословно и бланкетно, но и абсолютно недостатъчно за обосноване на един от елементите на фактическия състав на нелоялната агресивна търговска практика, по смисъла на ЗЗП-а именно: използване на принуда. Нито в  Констативният протокол, нито в АУАН  и издаденото въз основа на него НП не е отразено въз основа на какви обстоятелства проверяващите органи са заключили, че спрямо посетителите на плажа се упражнява принуда от страна на дружеството. В същите не са изложени никакви обстоятелства как е протекло т.нар. „контролно настаняване“ във ВИП зоната на плажа, какво е било поведението на служителя на дружеството и по какъв начин същият е принудил длъжностните лица да заплатят цената на шалтетата.

От събраните по делото в хода на съдебното следствие  писмени доказателства, а именно: от приложените снимки на поставените на плажа табели, се установява, че на плажа освен табела с ценоразписа на предоставяните услуги, е имало и поставена до нея втора табела с изрична информация, че потребителите могат да ползват всяка една от предоставяните услуги поотделно и че заплащат само стойността на избраната услуга, а от приложените на л.68 копия на два фискални бона се установява, че за поисканите от проверяващите услуги са били издадени два броя касови бона : един касов бон на стойност 10 лева /за два броя шалтета/, както и втори  касов бон  на стойност 1.08 лева / за един брой чадър и два броя шезлонги/, а не един касов бон, както актосъставителят заявява в съдебно заседание. Ето защо съдът не кредитира показанията на актосъставителя в частта им, че на плажа е липсвала поставена изрична информационна табела че потребителите могат да ползват всяка една от предоставяните услуги поотделно и че заплащат само стойността на избраната услуга, както и че за „контролно настаняване  на 2 бр. шезлонги с 2 бр.шалтета и 1 бр.чадър“ е бил издаден само един касов бон, тъй като противоречат на събраните по делото писмени доказателства. След като твърдението на актосъставителя, че е бил издаден само един касов бон, се опровергава категорично от писмените доказателства по делото, а именно: от  копия на два фискални бона се установява, че за поисканите от проверяващите услуги са били издадени два броя касови бона : един касов бон на стойност 10 лева /за два броя шалтета/, както и втори  касов бон  на стойност 1.08 лева / за един брой чадър и два броя шезлонги/ за т.нар. „контролно настаняване“, то остава неясно при какви точно условия е било извършено самото контролно настаняване и в частност: какви точно в действителност са били заявените услуги от контролните органи – дали да ползват само шезлонги или за заявили освен ползването на шезлонги и ползването на шалтета,  и в каква последователност са били заявени тези услуги – от приложените по делото два касови бона безспорно се установява, че същите са издадени в промеждутък от 13 минути, който времеви промеждутък при едновременно заявени услуги е житейски нелогичен. По делото няма нито едно доказателство, което да сочи, че при т.нар.„контролно настаняване“  проверяващите са били принудени да заплатят цената за ползване на шалте под наем, за да могат да се възползват от свободата на избор, заплащайки само услугата, която желаят, а именно: наемане на шезлонг. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай не е установено по безспорен начин използването от страна на дружеството на нелоялна агресивна търговска практика, чрез упражняване на принуда върху потребителите (по смисъла на чл. 68з, във вр. с чл. 68и от ЗЗП), с оглед на което не са били налице материално- правните предпоставки за реализиране на административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът

                               Р    Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43036/29.11.2017г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите (КЗП, РД Бургас), с което на „ИНТЕГРИРАНИ ТЕХНОЛОГИИ И РЕШЕНИЯ“ ЕООД с ЕИК 202284423, със седалище и адрес на управление: гр. София,район „Връбница“ ул.“Адам Мицкевич“ №4, за нарушение на чл.68в вр.чл.68г ал.4 вр.чл.68з предл.2 вр.чл.68и т.1 от Закона за защита на потребителите е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000  лева на основание чл.210а от Закона за  защита на потребителите.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: