Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№:                                        23.01.2018 год.                          Град Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд,                                             наказателен състав

На двадесет и втори януари                  две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание, в следния състав:         Председател: Минчо Танев

Секретар: Антония Димитрова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 766 по описа на съда за 2017 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от „Волунтас 6“ ЕООД, ЕИК 204446977, срещу наказателно постановление № КХ 48 от 17.08.2017 год. на Директора на ОДБХ- Бургас, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 42, ал. 2 от Закона за храните, на „Волунтас 6“ ЕООД, ЕИК 204446977 е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева, за нарушение на чл. 12 от Закона за храните.

В жалбата се навеждат доводи, против законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателя моли наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по жалбата- ОДБХ- Бургас- редовно призовани, се представляват от упълномощен представител- адвокат. Пледира се за потвърждаване на обжалваното НП.

Явява се актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението.

По делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.06.2017 г. актосъставителя и негови колеги- служители на ОДБХ- Бургас, извършили проверка на обект за търговия с храни, находящ се в гр. Китен, обл. Бургаска и стопанисван от търговеца- жалбоподател. При извършената проверка било установено, че жалбоподателя извършва търговска дейност по предлагане на храни, без обекта да  е регистриран по реда на Закона за храните. Констатираните нарушения, мотивирали актосъставителят да състави акт за установяване на административно нарушение под № 1313/ 12.06.2017 год. Акта бил съставен в присъствието на представител на жалбоподателя, който го получил лично. Наказващият орган- Директора на ОДБХ- Бургас- въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е квалифицирано като нарушение по чл. 12 от Закона за храните, наказуемо по чл. 42, ал. 2 от същия закон, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 42, ал. 2 от Закона за храните, наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства. Така установената фактическа обстановка не се оспори и от жалбоподателя. 

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на ОДБХ, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директора на ОДБХ- Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Жалбоподателя в жалбата си, навежда довод, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуален закон, поради което и е допуснато съществено процесуално нарушение. Съдът, счита така цитираното в жалбата за основателно.  

Съгласно  чл. 12, ал. 1 от Закона за храните, производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона, които отговарят на изискванията по т. 1- т. 3 от същата разпоредба. Съдържащата съставомерните признаци и предвиденото наказание за неспазването на  чл. 12, ал. 1 от Закона за храните, разпоредба на чл. 42, ал. 2 вр. ал. 1 от същия закон предвижда, че на юридическо лице или едноличен търговец, което произвежда или търгува храни в обект, нерегистриран по този закон, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 4500 лв. а при повторно нарушение от 4500 до 6000 лв. Изхождайки от обективните белези от състава на чл. 42, ал. 1, вр.  чл. 12, ал. 1 от Закона за храните, за надлежно описание на въпросното противоправно деяние следва да се приема това, което дава данни относно това има ли извършване на производство/търговия с храни, осъществява ли се на територията на Република България и дали производството/търговията става извън регистриран обект, т.е. в такъв, за който няма издадено удостоверение за регистрация по  чл. 12 от Закона за храните.

На първо място, следва да се отбележи, че съда констатира нарушения на процесуалните правила. Видно е, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като описанието на нарушението е най-малкото непрецизно и неясно, по същия начин неясна е и датата на извършването на нарушението, като остава неизяснено и защо вместо недвусмислено посочване на дата и място на административното нарушение се сочи сложната формулировка "при извършена проверка на 08.06.2017 год."

На следващо място, основателно е оплакването за неточна (неизчерпателна) правна квалификация на описаното в НП деяние като такова по  чл. 12 от ЗХ без посочване на конкретна алинея. Цитираната норма на чл. 12 от Закона за храните съдържа 11 отделни алинеи, и не посочването на съответната алинея, не позволява на жалбоподателя да разбере кое точно правило измежду множеството налични в този член, е нарушено.

При това положение, настоящия състав приема, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в административно- наказателното производство, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

 Така установените от съда процесуални нарушения, не са от категорията нарушения, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Те са съществени и не биха могли да се санират в последващ стадий на административнонаказателното производство. Същите са довели е до невъзможност да се индивидуализира деянието и извършителя, а оттам и до накърняване правото на защита на посоченото като нарушител лице. Тези нарушения според съда са съществени, водят до ограничаване правото на защита на нарушителя и представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Отделно от всичко това, ако административнонаказващият орган беше изследвал по задълбочено причините и последиците от извършеното от наказаното лице, то би стигнал до извода, че с деянието си жалбоподателя макар и формално да е осъществил признаците на предвиденото в Закона за храните, то това деяние с оглед незначителността на вредните последици и смекчаващите отговорността обстоятелства е с незначителна обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Както е посочено в чл. 27, ал. 2 ЗАНН при определяне на наказанието административнонаказващия орган е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, и ако беше съобразил тази законова разпоредба би стигнал до извода, че в случая се касае за маловажен случай на административно нарушение и да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съдът счита, че в конкретния случай предпоставките да се приеме случая за маловажен са налице: На първо място, от доказателствата по делото става ясно, че жалбоподателя е инициирал процедура по регистрация на обекта. На следващо място, липсват доказателства за наличието на вредни последици от деянието. На последно място, с оглед обстоятелството, че в административно наказателната преписка липсват данни за предходни нарушения, следва де се приеме че нарушението извършено от жалбоподателя е първо до настоящия момент.

Поради изложеното дотук, Съдът намира, че в конкретния случай административнонаказващия орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, макар предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № КХ 48 от 17.08.2017 год. на Директора на ОДБХ- Бургас, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 42, ал. 2 от Закона за храните, на „Волунтас 6“ ЕООД, ЕИК 204446977 е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева, за нарушение на чл. 12 от Закона за храните.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

 

 

 

 

СЪДИЯ: