Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е 

 

 

                                             03.08.2015г.                 гр.Царево

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                         наказателен състав

На седемнадесети юли                                       две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    Председател: Мария Москова

 

секретар Н.С.,

като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 208/2015г.  по описа на РС-Царево, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Оразувано по жалба на К.Г.Р. с ЕГН********** ***, чрез адв.Б. против Наказателно постановление № 1078/08.05.2015год. на Директора  на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл. 85 от Закона за лова и опазване на дивеча, са му наложени административни наказания: „глоба” в размер на 1000.00 лв. на основание чл. 85 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД),  лишаване от право на ловуване за срок от 3 год. на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението: 1 бр.мешка с одран труп от сърна и вътрешности към него и 2 бр. глави от сърна  на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД и  определено да заплати обезщетение в размер на 2000.00 лв. на основание чл. 83 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл. 2, т. 3, чл. 3 и чл. 8  от Наредба за размера на обезщетенията за щетите нанесени на дивеча.

 В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и иска цялостна отмяна на наказателното постановление. Навеждат се доводи, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и атакуваното НП. Алтернативно се иска прекратяване на административнонаказателното производство.

За ответника РДГ-Бургас се явява юрисконсулт М., който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани са жалбоподателят, актосъставителят Х.А., свидетелите С.М., Р.Д. и П.П..

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 30.11.2014г. актосъставителят Х.А. заедно със  свидетелите С.М., Р.Д., Г*** Д*** и А*** Д. /всички горски инспектори към РДГ-Бургас/ извършвали проверка по спазването на ЗГ и ЗЛОД на територията на ДГС- с.Кости. Около обяд  служителите се установили с двете си служебни коли на горски кръстопът в ловището на м.“Дядо Стаматя“ и се ослушали за гърмежи и за движение на автомобили или на лица. След известно време чули шум от двигател на автомобил и и видели, че  насреща им да се движи бял на цвят джип „Мерцедес“. Служителите спрели джипа и установили в него четири лица /измежду които св.П.П./, на които проверили ловните билети и оръжията. В този момент чули отново шум от двигател на движещ се автомобил, поради което актосъставителят А. заедно с колегата си св.М. веднага потеглили с колата си, заобиколили белия джип и се отправили по горския път по посока на втория автомобил. Изминали около 70-80 метра, когато пред тях от гората излезнал  и спрял на горския път зелен джип УАЗ без номера. При вида на горските инспектори, седящите на задните седалки в УАЗ-ката жалбоподател К.Р. и Д. А. скочили от двете страни на автомобила, носейки в ръцете си съответно първият -  мешка, а вторият -  раница, и  изминали пеша около 3 метра, като опитали да скрият мешката и раницата в близост до крайпътните дървета, но при оставянето им на земята, били заловени на място от горските служители А. и М.. По време на проверката зеленият джип УАЗ без номера бил управляван от В*** Н.Г., а на предна седалка до него бил И***.

 Горските служители А. и М. подали сигнал до стоящите на около 70-80 метра от тях  колеги Г*** Д*** и А*** Д., които заедно с ловците от първия водещ джип се присъединили към тях и всички заедно изчакали идването на служителите на МВР-Царево. В присъствието на  полицейските служители, било установено, че в мешката, носена от Р.  имало труп на сърна с вътрешности и 2 броя глави от сърна, а в раницата, носена от А. имало труп от сърна с вътрешности, а актосъставителят Хр.А. направил на място три броя снимки. Горските инспектори установили, че жалбоподателят К.Р. и лицата В*** Г. и Д. А. ловуват с разрешително за групов лов № 0061617/30.11.2014г., издадено за лов на дивя свиня, а лицето И*** не било вписано в разрешителното за лов, т.е. и четиримата нямали разрешително за лов на сърна. Шофьорът на зеления джип В*** Н.Г. дал на място писмени сведения, в които посочил, че кучетата хванали две сърни, и те ги одрали и прибрали в джипа.

За така установеното бил съставен констативен протокол с бланков № 026357/30.11.2014г., подписан от жалбоподателя, Д. И.А., В*** Н.Г.  и  И***. Задържаният от горските служители зелен джип УАЗ без регистрационни номера бил предаден с разписка за отговорно пазене с бланков № 002940/30.11.2014г. на РУП-Царево, а вещите, предмет на нарушението/ мешката с труп на сърна с вътрешности и 2 броя глави от сърна и раницата с труп от сърна с вътрешности/ били претеглени и задържани по ДП № 12-269/2014г. по описа на РУП-Царево.

Констатираното нарушение мотивирало горските служители да съставят против К.Р., В*** Г., Д. А. и И.Г. актове за установяване на административни нарушения по ЗЛОД.

Предмет на настоящето производство е съставеният от Х.А.  против жалбоподателя К.Р. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 029852/02.12.2014г.год. в който нарушението било описано по следния начин: „на 30.11.2014 год. в ДГС-с.Кости, местност „Дядо Стаматя” ловище „Папуто“, на границата между отдел 74 и отдел 75, ловува, като пренася – сваля от джип УАЗ без регистрационни номера 1 бр. мешка с 13кг. одран труп от сърна с вътрешности към него /бял и черен дроб, сърце и бъбреци/ и 2 бр. глави от сърна, и оставя мешката на 3 метра от джипа, без писмено разрешително за лов на сърна. Актът е предявен на нарушителя и е подписан от него с възражение.

 Въз основа на така съставения акт, наказващия орган - Директорът на Регионалната дирекция на горите -Бургас, упълномощен със Заповед № РД 49-199/16.05.2011г. г. на министъра на земеделието и храните, издал атакуваното наказателно постановление, в което нарушението е описано по същия начин както и в акта. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 85 от Закона за лова и опазване на дивеча и на жалбоподателя са наложени административни наказания: на основание чл. 85 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД)- „глоба” в размер на 1000,00 лв. на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД- лишаване от право на ловуване за срок от 3 год. на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД са били отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението1 бр. мешка с 13кг. одран труп от сърна с вътрешности към него /бял и черен дроб, сърце и бъбреци/ и 2 бр. глави от сърна и на основание чл. 83 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл. 2, т. 3, чл. 3 и чл. 8  от Наредба за размера на обезщетенията за щетите нанесени на дивеча е определено да заплати в полза на Югоизточно държавно предприятие Сливен обезщетение в размер на 1000.00 лв. хиляда лева. 

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите Х.А., С. М. и Р.Д., които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства. Дадени са под страх от наказателна отговорност и няма причина съдът да се съмнява в тяхната достоверност. Съдът кредитира частично обясненията на жалбоподателя и показанията на св.П., доколкото твърденията на първия, че раниците с месото не са техни и са били изкарани от горските служители някъде от гората, съдът намира за защитна версия, а показанията на втория  първо : са вътрешно противоречиви и не кореспондират на събрания по делото доказателствен материал, второ :  свидетелят е част от ловната дружинка и като такъв е заинтересован от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от горски инспектор на РДГ- Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директора на РДГ-Бургас, надлежно упълномощен, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че жалбоподателят ловува, като пренесъл на три метра от джипа 1 бр. мешка с 13кг. одран труп от сърна с вътрешности към него /бял и черен дроб, сърце и бъбреци/ и 2 бр. глави от сърна, без писмено разрешително за лов на сърна. При това положение съдът приема за безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил посоченото в акта и наказателното постановление административно нарушение.

Съгласно нормата на чл. 43, ал 2 от ЗЛОД, където е дадено легално определение за понятието „ловуване”, това е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици обект на лов.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 85 се изразява във вземане, пренасяне, превозване или укриване на намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за ловуване. Граматическото тълкуване на нормата сочи, че нарушението по чл. 85 се осъществява от нарушителя чрез вземане, пренасяне, превозване или укриване на намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части, независимо от кого, кога и при какви обстоятелства е придобит дивеча. Достатъчно е той да е имал субективната представа за това. В разглеждания случай, са събрани достатъчно доказателства за осъществен състав на нарушението от страна на жалбоподателя, както от субективна, така и от обективна страна. Твърдението на  жалбоподателя, че горските служители намерили оставени от други хора в гората в близост до автомобила им мешката и раницата с одраните трупове от сърни, е несъстоятелно. Това твърдение е израз на защитна позиция, целяща осуетяване на административнонаказателната отговорност и то категорично се опровергава от показанията  на свидетелите Х.А., С.М., Р.Д.. Съдът изцяло кредитира показанията на горните трима, тъй като те нямат никакъв личен мотив да уличават нарушителя, приписвайки му нарушение, което той не е извършил.  От техните показания става ясно, че виждайки горските инспектори жалбоподателят К.Р. и Д. А. скочили от двете страни на автомобила, носейки в ръцете си съответно първият -  мешка, а вторият -  раница, и  изминали пеша около 3 метра, в опит да скрият мешката и раницата в близост до крайпътните дървета, но при оставянето им на земята, били заловени на място от горските служители А. и М.. Факта, че жалбоподателят и останалите трима пътници от УАЗ-ката са одрали и прибрали месото на убитите от кучетата сърни , се подкрепя категорично от писменото сведение, дадено от шофьора на автомобила В*** Г. непосредствено след залавянето им, както  и от констативния протокол, който е подписан без възражения от самия жалбоподател. Горските инспектори непосредствено са възприели факта,  че след превозването от В*** Г. на разпознаваемите части от дивеча, разпределени в мешка и раница, същите са били пренесени пеша на ръце от жалбоподателя и Д. А., поради което правилно са квалифицирали деянието на жалбоподателя Р. като „ловуване” във формата му „пренасяне и са го  подвели под хипотезата на чл. 85 от ЗЛОД. 

 По делото е направено  възражение от процесуалния представител на жалбоподателят, че производството следва да бъде прекратено на основание чл.33 от ЗАНН с оглед на образуваното ДП 12-269/2014г. по описа на РУП-Царево, пр.пр. № 1180/2014г. на РП-Царево, което съдът е оставил без уважение като неоснователно по следните съображения:

Императивната норма на чл.33 от ЗАНН сочи, че наказателната отговорност поглъща административната. Следва да се подчертае , че в съдебната практика няма и никога не е имало спор относно формите на изпълнителното деяние и тяхното поглъщане при разглеждане на хипотезите на чл.237 ал.1 от НК /единствената норма в НК, която предвижда наказателна отговорност за убиване на дивеч/ и чл.85 от ЗАНН, тъй като се касае до едно и също посегателство срещу един и същ обект на защита, а именно отношенията свързани със собствеността, опазването и стопанисването на дивеча, организацията на ловното стопанство и правото на лов, поради което лицето веднъж понесло наказателна отговорност не следва да понася и административна такава. Това е така защото и в двата случая става въпрос за едно и също деяние – ловуване без съответното разрешително, което включва като отделни елементи в състава си както убиването, така и пренасянето, превозването и т.н., като убиването е най-тежката форма, но тя поглъща всички останали деяния, съставляващи по-леките форми на състава/съставите на административното нарушение. В този смисъл съдът ще посочи тълкувателни решения № 112/16.12.1982г. и № 51/29.12.1978г. на ОСНК на ВС на РБ, както и решение от 29.04.2011г. по КНАХД № 2418/10г. на АС-Бургас; решение № 46/25.04.2008г. по КНАХД № 29/08г. на АС-Габрово; решение № 52/05.05.2011г. по КНАХД № 179/11г. на ОС-Шумен; решение № 51/04.05.2011г. по КНАХД № 180/11г. на ОС-Шумен; решение № 82/13.06.2011г. по КНАХД № 45/11г. на АС-Габрово.

В настоящият случай обаче е безспорно, че образувано ДП по чл.237 ал.1 от НК е срещу неизвестен извършител и по него жалбоподателят не е привлечен като обвиняем, а само разпитан като свидетел – факт, изтъкнат от самият защитник, следователно по отношение на жалбоподателят не са налице предпоставките на чл.33 от ЗАНН за прекратяване на административното производство.

С оглед на горното, правилно АНО е ангажирал на основание чл. 85 от ЗЛОД отговорността на жалбоподателя за извършено административно нарушение по тази правна норма, която императивно предвижда санкция за този, който пренася убит дивеч без писмено разрешително за лов.

Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 85 и чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД. В настоящия случай според съда, размера на наказанието е определен в границите на нормативно- определения такъв, като при индивидуализирането му, АНО го е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съдът счита, че АНО правилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието, така както повелява ЗАНН, поради което е наложил наказанието в максималния законоустановен размер - към момента на извършването на деянието нарушителят К.Р. е бил горски служител/ видно от показанията на св.М./, и въпреки, че е познавал отлично разпоредбите на ЗЛОД и е бил служебно задължен да опазва дивеча от посегателства, същият е извършил административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. Последните основания не обуславят намаляване на размера на така наложената санкция, като съобразена с личността на нарушителя и с характера на извършеното нарушение.

Правилно е приложена и разпоредбата на чл.94 ал.1 от ЗЛОД, която императивно предвижда административно наказание лишаване от право на ловуване за срок от 3 години за лице, извършило нарушение по чл.85 от ЗЛОД.

Неправилно обаче АНО е приложил разпоредбата на чл. 95, ал.1  от ЗЛОД, като е разпоредил  отнемане  в полза на държавата вещите, предмет на нарушението: 1 бр.мешка с одран труп от сърна и вътрешности към него и 2 бр. глави от сърна, като съображенията на съда са следните:.

Вярно е, че съгласно разпоредбите на чл.95 ал.1 от ЗЛОД вещите, предмет на нарушението подлежат на отнемане в полза на държавата. Доколкото обаче отнемането на одран труп от сърна и вътрешности към него и 2 бр. глави от сърна вече е било поставено от АНО с НП № 1076/08.05.2015г. срещу В*** Г., издадено преди настоящето НП, и потвърдено от настоящият съдебен състав с Решение по НАХД № 210/2015г. по описа на РС-Царево, то повторното отнемане на същите вещи е недопустимо, а отнемането на 1 бр. мешка е следвало да бъде постановено на основание чл.95 ал.2 от ЗЛОД, като вещ , послужила за извършването на нарушението.

Правилно АНО е определил  жалбоподателя да заплати обезщетение в размер на 1000.00 лв. на основание чл. 83 от Закона за лова и опазване на дивеча и и чл. 2, т. 3, чл. 3 и чл. 8  от Наредба за размера на обезщетенията за щетите нанесени на дивеча, тъй като безспорно жалбоподателя е извършил нарушението, за което е наказан, а размера на обезщетението е определен в пълно съответствие с цитираните разпоредби.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 1078/08.05.2015год., издадено от Директора  на РДГ-Бургас против К.Г.Р. с ЕГН********** ***, за нарушение на чл. 85 от Закона за лова и опазване на дивеча, като го  ПОТВЪРЖДАВА  в частта, с която са му наложени административни наказания: „глоба” в размер на 1000.00 лв. на основание чл. 85 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД),  лишаване от право на ловуване за срок от 3 год. на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД и  определено да заплати обезщетение в размер на 2000.00 лв. на основание чл. 83 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл. 2, т. 3, чл. 3 и чл. 8  от Наредба за размера на обезщетенията за щетите нанесени на дивеча, и ОТМЕНЯ в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата вещите, предмет на нарушението: 1 бр.мешка с одран труп от сърна и вътрешности към него и 2 бр. глави от сърна  на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: