Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         139                      28.12.2010г.                             гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Царевският районен съд,                                                          наказателен състав

На двадесети декември,                                           две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Румен Йосифов

Членове:...................................

Съдебни заседатели:...............

Секретар: Н.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

Н.А.Х.дело № 427 по описа за 2010год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Съдебното производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания и е образувано е по жалба на ЕТ”Тера – В.К.”, ЕИК-115083490, с.Кочево, общ.Садово, обл.Пловдив, срещу наказателно постановление № 84 от 12.11.2010г. на директора на РИОСВ-Бургас.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна, тъй като забраната за производство на дървени въглища по открит способ е в комулативна зависимост с изпускането на организирани емисии на вредни вещества в атмосферния въздух.

Пред съда жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата на изложеното основание, като алтернативно пледира и за намаляване на наложената санкция към средния размер.

Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, като счита същата за неоснователна, пледира за оставянето й без уважение и потвърждаване на наказателното постановление.

По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитани са актосъставителят Р. Ш. и свидетелите по акта – С.Н. и З.С..

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 06.10.2010г. актосъставителят Ш., гл.експерт при РИОСВ-Бургас, заедно с В.М., гл.еколог на Община Приморско и в присъствието на жалбоподателя В.К., извършили проверка на площадката за производство на дървени въглища, стопанисвана от последната в качеството й на едноличен търговец и установили, че това производство се извършва по открит способ, като работят 15бр. жижни, 3бр. са загасени за изземване на готовата продукция. За установеното бил съставен констативен протокол № В-4-51 от 06.10.2010г., който бил връчен на жалбоподателя.

Акт за установяване на административно нарушение би съставен на 22.10.2010г. в отсъствието на нарушителя, който бил поканен да се яви с протокола за съставяне на акт, но не сторил това. След това актът бил предявен на нарушителя, за което той е положил своя подпис без да изложи възражения.

Наказващият орган на 12.11.2010г. издал обжалваното наказателно постановление с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.11, ал.5 от ЗЧАВ, на осн. чл.35, ал.2 ЗЧАВ, наложил имуществена санкция в размер на 5000лв.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, тъй като постановлението е връчено на нарушителя на 18.11.2010г. съгласно отбелязването в него, а жалбата е подадена на 23.11.2010г. Освен това жалбата е подадена от надлежно лице, посочено като нарушител, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното.  (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус съдът съобрази следното:

От доказателствата по делото се установява, че административно-наказващият орган законосъобразно е приел, че е налице осъществен състав на административно нарушение по чл.11, ал.5 от ЗЧАВ в редакцията му към момента на извършване на деянието – 06.10.2010г. (следва да се има предвид, че с изменението на тази норма в ДВ бр.87/2010г. е въведена абсолютна забрана за производството на дървени въглища по открит способ). По отношение недоказаното според жалбоподателя изпускане на неорганизирани емисии на вредни вещества в атмосферния въздух при производството на дървени въглища по открит способ на площадката му, заради неизвършване на замервания от страна на проверяващите органи, в резултат на което не би могло да се направи преценка дали изпусканите емисии са вредни с оглед на съдържащата се концентрация на вещества, които могат пряко или косвено да повлияят на здравето на човека или околната среда, следва да се има предвид, че самият начин на производство на дървени въглища в случая – по открит способ, изключва практически възможността да бъдат извършени твърдените замервания. Това обстоятелство се извежда от нормата на чл.2 от Наредба № 6/26.03.1999 година за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, видно от която на измервания на съдържащите се в тях емисии подлежат само организираните производствени и/или вентилационни газови потоци, изпускани в атмосферния въздух от обектите с неподвижни източници на емисии. Неорганизираното изпускане на вредни вещества не подлежи на измерване и е забранено по силата на чл.11, ал.5. Тази забрана за изпускане на неорганизирани емисии на вредни вещества при производство на дървени въглища по открит способ цели да се преустанови този начин на изпускане на емисиите и да се осигури възможност за измерването им и монтиране на очистващи съоръжения с цел опазване чистотата на атмосферния въздух. Ето защо, следва да се приеме, че наказващият орган след като установил фактите по нарушението, правилно го е квалифицирал като нарушение на чл.35, ал.2 от ЗЧАВ, съобразно който лице, което наруши забраната по чл.11, ал.5, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000лв.

В случая обаче наказващият орган незаконосъобразно е определил размера на наказанието в предвидения от законодателя максимум за това нарушение, като неправилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието – в обжалваното наказателно постановление не са изложени отегчаващи обстоятелства. Ето защо, съдът след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на лицето следва да бъде определен към средния размер на имуществената санкция, предвидена от законодателя в нормата на чл.35, ал.2 от ЗЧАВ, а именно 2500лв., който съдът приема за подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

По изложените съображение  обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено по отношение на определяния размер на наложеното административно наказание.

 Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 84 от 12.11.2010г. на директора на РИОСВ-Бургас, с което на ЕТ”Тера – В.К.”, ЕИК-115083490, с.Кочево, общ.Садово, обл.Пловдив, за нарушение на чл.11, ал.5 от ЗЧАВ, на основание чл.35, ал.2 от ЗЧАВ е наложено административно наказание  имуществена санкция в размер на 5000,00 лв.(пет хиляди лева), като намаля размера на наложеното наказанието на 2500,00 лв. (две хиляди петстотин лева).

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бургаски административен съд.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: