Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   131                             27.12.2010 год.                            Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд                                         наказателен състав

на шестнадесети декември                             две хиляди и десета година

в публично заседание, в следния състав:        Председател: М. Т.

Секретар: П.Б.

 

като разгледа докладваното от съдия М. Т.

НАХД номер 422 по описа за на съда 2010 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Икаръй” ООД, ЕИК-***, ***, срещу наказателно постановление № *** от *** г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е  незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй като актът не е връчен на упълномощено от дружеството лице, не е посочено точно мястото на извършване на нарушението, а наказателното постановление е изпратено по пощата. Алтернативно се иска намаляване размера на наложената санкция към предвидения в санкционната част на нормата минимум.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява лично от управителя си, който поддържа жалбата, като пледира към съда да приеме деянието за маловажен случай, както и за намаляване размера на санкцията.

 За ответника по жалбата се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани бяха актосъставителят и свидетеля по установяване на нарушението.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 11.08.2010 г. около 02 часа след полунощ, актосъставителят и свидетелят- двамата ** на Инспекция по труда, посетили търговски обект– *** „***”, находящ се на *** в ***. След като се легитимирали, пристъпили към извършване на проверка при която установили, че заведението се стопанисва от „***” ***. Всъщност в различните документи на заведението то било записано с две имена– освен като „***” и с името „***”. Контролните органи приели, че първото от имената е вярното заради подадената от самия жалбоподател идентификационна карта с това име, представена и в съдебно заседание. След легитимацията проверяващите предоставили на работещите в заведението образец от списък, в който те записали своите имена, ЕГН и длъжност която изпълняват в заведението, след което има положени подписи.

Впоследствие жалбоподателят бил призован да представи необходими документи за документална проверка, свързана с трудовите правоотношения на работещите в заведението към момента на проверката. Той изпратил свой пълномощник при проверяващите органи на 16.08.2010 год. като бил съставен протокол с констатациите от проверката. Пълномощникът се легитимирал с пълномощно с нотариална заверка на подписа, което му давало представителна власт да представлява дружеството-жалбоподател пред всички държавни органи, т.е. включително и пред Инспекция по труда. За лицата установени като работници в заведението (присъствали и не присъствали на проверката), било представено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, но то било заверено от ТД на НАП след проверката на 16.08.2010 г. което мотивирало актосъставителят за издаде акт за установяване на административно нарушение. Актът е предявен на пълномощника на нарушителя за подпис, който го подписал съгласно предоставената му представителна власт от дружеството-жалбоподател.

Наказващият орган въз основа на акта издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по следния начин: жалбоподателят в качеството му на работодател е допуснал до работа П. Д. Б., преди да предостави копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложил административно наказание– имуществена санкция в размер на 3000,00 лв.

Наказателното постановление е било изпратено по пощата с писмо с обратна разписка на жалбоподателя, като е получено от него на 29.10.2010 год. а жалбата е подадена на 05.11.2010 год. т.е. в последния ден от срока за обжалване. Изпращането на наказателното постановление по пощата не може да се счита за нарушение от страна на административно-наказващия орган, тъй като при постановлението законът изисква просто връчване по чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, за разлика от предявяването на акта по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, което е свързано с някои специфични последици, гарантиращи правото на защита на нарушителя (напр. възраженията по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН).

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя и свидетелите.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус съдът съобрази следното: П. Д. Б. е безспорно *** на дружеството жалбоподател. Заради полагането на труд от страна на работника и липсата на уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ за сключения между него и работодателя трудов договор съдът приема, че жалбоподателят в качеството му на работодател е осъществил състава на посоченото в акта и наказателното постановление административно нарушение.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен в изискуемия срок и е надлежно подписан от съставителя, свидетеля и представителя на нарушителя. Той е подробен и обоснован. Наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити. Наказанието обаче неправилно е определено по размер. В санкционната част на нормата– чл. 414, ал. 3 от КТ, действала към момента на извършване на нарушението (б.а. със сегашната редакция на нормата, влязла в сила няколко дни преди извършване на нарушението, значително е намален размерът на санкцията), е посочено, че отговорност носи работодателя, който наруши разпоредбите на чл. 62 и 63 и той се наказва с 1500 до 15000 лв. Отделно от това виновното длъжностно лице се наказва с глоба в размер 1000 до 10000 лв. за всяко отделно нарушение. Наказващият орган правилно е преценил, че в случая работодател по смисъла на §. 1, т. 1 от ДР на КТ се явява „***”***, но е наложил наказание над предвидения от закона минимум, без да посочи, че са налице отегчаващи обстоятелства. Наличието на такива не беше доказано и пред съда (наличието на няколко отделни нарушения на трудовото законодателство установени при същата проверка не може да бъде отегчаващо обстоятелство, защото за всяко установено нарушение наказващият орган налага отделно наказание). От своя страна представителят на жалбоподателя излага няколко смекчаващи вината обстоятелства, че заведението е сезонно, а заведението е имало поети ангажименти и се е налагало работникът да постъпи веднага на работа, а не да изчака уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, поради което следва да се приеме, че наказанието следва да бъде в минимален размер– 1500лв.

Според съда не са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 415в от КТ, тъй като нарушението не е могло да бъде отстранено веднага след установяването му, а от деянието са настъпили вредни последици за работника. Всъщност деянието на жалбоподателя следва да се квалифицира не като маловажен, а като типичен случай на санкционираното административно нарушение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И 

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № *** от *** г. на директора на дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас против „***” ***, ЕИК-***, ***, в частта му досежно размера на определеното административно наказание, като за извършеното нарушение  НАЛАГА на „***”*** имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева).

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част като законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: