Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   123                             27.12.2010 год.                            Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд                                         наказателен състав

на шестнадесети декември                             две хиляди и десета година

в публично заседание, в следния състав:        Председател: Минчо Танев

Секретар: П.Б.

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД номер 408 по описа за на съда 2010 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание в чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ЕТ ***, срещу наказателно постановление № 02-0201094 от 15.10.2010 год. на директора на дирекция „Инспекция по труда"гр. Бургас.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй като е издадено от некомпетентен орган. Алтернативно се иска намаляване размера на наложената санкция към предвидения в санкционната част на нормата минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата, като пледира за намаляване размера на санкцията. Представя и писмена защита в която иска отмяна на обжалваното постановление освен на посоченото основание в жалбата и защото счита, че не са спазени срокове при издаването на постановлението, то не е прецизирано, в него не са посочени нарушените законови разпоредби, актът не е обоснован, деянието представлява маловажен случай.

За ответника по жалбата се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани бяха актосъставителят К.Г. и свидетеля по установяване на нарушението Л.В..

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 11.08.210 год. за времето от 02.30 до 03.00 часа след полунощ, актосъставителят К.Г. и свидетелят В., двамата служител на Инспекция по труда, посетили търговски обект- дискотека *** в гр.Ц. След като се легитимирали, пристъпили към извършване на проверка при която установили, че заведението се стопанисва от ЕТ ***. Проверяващите предоставили на работещите в заведението образец от списък, в който те записали своите имена, ЕГН и длъжност която изпълняват в заведението, след което има положени подписи. Първа в този списък е вписан Н.Г.Б., като изпълняващ длъжността барман.

Впоследствие жалбоподателят бил призован да представи необходими документи за документална проверка, свързана с трудовите правоотношения на работещите в заведението към момента на проверката. Той се явил при проверяващите органи на 16.08.2010 год. като бил съставен протокол с констатациите от проверката. За Н.Г.Б. било представено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, но то било заверено от ТД на НАП след проверката на 12.08.2010 год. което мотивирало актосъставителят за издаде акт за установяване на административно нарушение. Актът е предявен на нарушителя за подпис, но той отказал да го подпише, което е удостоверено по надлежния ред.

Наказващият орган въз основа на акта издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по следния начин: жалбоподателят в качеството му на работодател е допуснал до работа Н.Г.Б., преди да му предостави копие от трудовия договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложил административно наказание- имуществена санкция в размер на 3000,00 лв.

Наказателното постановление е било изпратено по пощата с писмо с обратна разписка на жалбоподателя, като е получено от него на 25.10.2010 год.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя и свидетелите.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус съдът съобрази следното: Н.Г.Б. е записан в списъка съставен при проверката, че работи в заведението като барман. В списъка ясно е посочено, че е работил в заведението, има и положен неин подпис. Заради изпълняването на тази длъжност от него и липсата на уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ за сключения между него и работодателя трудов договор съдът приема, че жалбоподателят в качеството му на работодател е осъществил състава на посоченото в акта и наказателното постановление административно нарушение. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен в изискуемия срок и е надлежно подписан от съставителя, свидетеля и представителя на нарушителя. Той е подробен и обоснован. Наказателното постановление е издадено в давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН (срокът по чл. 52, ал. 1 ЗАНН е инструктивен) при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити, издателят му е надлежно оправомощен, видно от представената в съдебно заседание заповед № 0280. Наказанието обаче неправилно е определено по размер. В санкционната част на нормата на чл. 414, ал. 3 от КТ, действала към момента на извършване на нарушението (б.а. със сегашната редакция на нормата, влязла в сила няколко дни преди извършване на нарушението, значително е намален размерът на санкцията), е посочено, че отговорност носи работодателя, който наруши разпоредбите на чл. 62 и 63 и той се наказва с 1500 до 15 000 лв. Отделно от това виновното длъжностно лице се наказва с глоба в размер 1000 до 10 000 лв. за всяко отделно нарушение. Наказващият орган правилно е преценил, че в случая работодател на Н.Г.Б. по смисъла на §. 1, т. 1 от ДР на КТ се явява ЕТ ***  но е наложил наказание над предвидения от закона минимум, без да посочи, че са налице отегчаващи обстоятелства. Наличието на такива не беше доказано и пред съда (наличието на няколко отделни нарушения на трудовото законодателство установени при същата проверка не може да бъде отегчаващо обстоятелство, защото за всяко установено нарушение наказващият орган налага отделно наказание). От своя страна жалбоподателят излага няколко смекчаващи вината обстоятелства, че заведението е сезонно, има текучество на работниците му и за всеки един документ му се налага да ходи до гр. Бургас, поради което следва да се приеме, че наказанието следва да бъде в минимален размер- 1500лв. Според съда не са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 415в от КТ, тъй като нарушението не е могло да бъде отстранено веднага след установяването му, а от деянието са настъпили вредни последици за работника. Всъщност деянието на жалбоподателя следва да се квалифицира не като маловажен, а като типичен случай на санкционираното административно нарушение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0201094 от 15.10.2010 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда" гр. Бургас против ЕТ ***, в частта му досежно размера на определеното административно наказание, като за извършеното нарушение НАЛАГА на ЕТ *** имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева).

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част като законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: