Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         126                        27.12.2010г.                             гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Царевският районен съд,                                                          наказателен състав

На шестнадесети декември,                                     две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:…Румен Йосифов

Членове:......................................

Съдебни заседатели:.................

Секретар: К.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

н.а.х.дело № 407 по описа за 2010год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ЕТ„Успех-Ц.Д.”***, срещу наказателно постановление № 02-0201093 от 15.10.2010г. на директора на дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е  незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй като е издадено от некомпетентен орган. Алтернативно се иска намаляване размера на наложената санкция към предвидения в санкционната част на нормата минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата, като пледира за намаляване размера на санкцията. Представя и писмена защита в която иска отмяна на обжалваното постановление освен на посоченото основание в жалбата и защото счита, че не са спазени срокове при издаването на постановлението, то не е прецизирано, в него не са посочени нарушените законови разпоредби, актът не е обоснован, деянието представлява маловажен случай.

 За ответника по жалбата се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани бяха актосъставителят К.Г. и свидетеля по установяване на нарушението – Л.В..

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 11.08.2010г. в 02.30 - 03.00 часа след полунощ, актосъставителят К.Г. и свидетелят В., двамата служител на Инспекция по труда, посетили търговски обект – дискотека „Хелинг” в гр.Царево. След като се легитимирали, пристъпили към извършване на проверка при която установили, че заведението се стопанисва от ЕТ„Успех-Ц.Д.”. Проверяващите предоставили на работещите в заведението образец от списък, в който те записали своите имена, ЕГН и длъжност която изпълняват в заведението, след което има положени подписи. Първа в този списък е вписана Е.М.В., като изпълняваща длъжността сервитьор.

Впоследствие жалбоподателят бил призован да представи необходими документи за документална проверка, свързана с трудовите правоотношения на работещите в заведението към момента на проверката. Той се явил при проверяващите органи на 16.08.2010г., като бил съставен протокол с констатациите от проверката. За Е.М.В. било представено копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, но то било заверено от ТД на НАП след проверката на 12.08.2010г. в 11.04 часа, което мотивирало актосъставителят за издаде акт за установяване на административно нарушение. Актът е предявен на нарушителя за подпис, но той отказал да го подпише, което е удостоверено по надлежния ред.

Наказващият орган въз основа на акта издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по следния начин: жалбоподателят в качеството му на работодател е допуснал до работа Е.М.В., преди да й предостави копие от трудовия договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение по чл.63, ал.2 от КТ и на осн. чл.414, ал.3 от КТ е наложил административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000лв.

Наказателното постановление е било изпратено по пощата с писмо с обратна разписка на жалбоподателя, като е получено от него на 25.10.2010г., а жалбата е подадена на 29.10.2010г.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя и свидетелите.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежно лице, посочено като нарушител, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното.  (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус съдът съобрази следното: Е.М.В. е записана в списъка съставен при проверката, че работи в заведението като сервитьор. В списъка ясно е посочено, че тя е работела в заведението, има и положен неин подпис. Заради изпълняването на тази длъжност от нея и липсата на уведомление по чл.62, ал.3 от КТ за сключения между нея и работодателя трудов договор съдът приема, че жалбоподателят в качеството му на работодател е осъществил състава на посоченото в акта и наказателното постановление административно нарушение. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен в изискуемия срок и е надлежно подписан от съставителя, свидетеля и представителя на нарушителя. Той е подробен и обоснован. Наказателното постановление е издадено в давностните срокове по чл.34 от ЗАНН (срокът по чл.52, ал.1 ЗАНН е инструктивен) при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити, издателят му е надлежно оправомощен, видно от представената в съдебно заседание заповед № 0280/30.08.2010г. Наказанието обаче неправилно е определено по размер. В санкционната част на нормата – чл.414, ал.3 от КТ, действала към момента на извършване на нарушението (б.а. със сегашната редакция на нормата, влязла в сила няколко дни преди извършване на нарушението, значително е намален размерът на санкцията), е посочено, че отговорност носи работодателя, който наруши разпоредбите на чл.62 и 63 и той се наказва с 1500 до 15`000 лв. Отделно от това виновното длъжностно лице се наказва с глоба в размер 1000 до 10`000 лв., за всяко отделно нарушение. Наказващият орган правилно е преценил, че в случая работодател на Е.М.В. по смисъла на §.1, т.1 от ДР на КТ се явява ЕТ„Успех-Ц.Д.”, но е наложил наказание над предвидения от закона минимум, без да посочи, че са налице отегчаващи обстоятелства. Наличието на такива не беше доказано и пред съда (наличието на няколко отделни нарушения на трудовото законодателство установени при същата проверка не може да бъде отегчаващо обстоятелство, защото за всяко установено нарушение наказващият орган налага отделно наказание). От своя страна жалбоподателят излага няколко смекчаващи вината обстоятелства, че заведението е сезонно, има текучество на работниците му и за всеки един документ му се налага да ходи до гр.Бургас, поради което следва да се приеме, че наказанието следва да бъде в минимален размер – 1500лв. Според съда не са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.415в КТ, тъй като нарушението не е могло да бъде отстранено веднага след установяването му, а от деянието са настъпили вредни последици за работника. Всъщност деянието на жалбоподателя следва да се квалифицира не като маловажен, а като типичен случай на санкционираното административно нарушение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0201093 от 15.10.2010г. на директора на дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас против ЕТ„Успех-Ц.Д.”***, в частта му досежно размера на определеното административно наказание, като за извършеното нарушение  НАЛАГА на ЕТ„Успех-Ц.Д.” имуществена санкция в размер на 1500лв. (хиляда и петстотин лева).

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: