Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:          116                        11.12.2010г.                                гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Царевският районен съд,                                                    наказателен състав

На осми декември,                                               две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:………Румен Йосифов

Членове:.............................................

Съдебни заседатели:.........................

Секретар: К.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

н.а.х.дело № 401 по описа за 2010год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Корект партнърс”ЕООД, ЕИК-131173485, гр.София, р-н Подуене, ж.к.Хаджи Д., бл.80, вх.Б, ет.3, ап.26, срещу наказателно постановление № ОА-82 от 06.10.2010г. на кмета на Община Царево.

В жалбата се изразяват доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна. Оспорват се констатациите по акта – жалбоподателят твърди, че няма нарушение на Наредбата за опазване на обществения ред и околната среда на територията на Община Царево (съкр. НООРОС).

Пред съда дружеството-жалбоподател, чрез упълномощен от него адвокат, поддържа жалбата си, като допълва още едно основание за отмяна на обжалваното постановление – нарушение на процедурата при предявяването на акта.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитан беше актосъставителя З.Д. и свидетелите по съставяне на акта – С.И. и С.К..

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 18.08.2010г. актосъставителят З.Д., в присъствието на свидетелите С.И. и С.К., всички служители на общинската администрация, съставил акт за установяване на административно нарушение против дружеството-жалбоподател, за това че в гр.Ахтопол, в кафе-бар „Най Клуб”, допуснал в рамките на работното време музика над установените санитарно-хигиенни норми по смисъла на чл.14, ал.5 от НООРОС, като са били налице три оплаквания от граждани по справка от ОД на МВР-Бургас с рег.№ 1051 от 02.08.2010г.

В акта не е посочена датата на която е извършено нарушението. Цитираната в акта справка е представена по делото и видно от нея тя касае подадени четири сигнала от неустановени граждани за силна музика след 23.00 часа от заведение „Най Клуб” гр.Ахтопол за периода 28.07.2010г. до 01.08.2010г.

При съставянето на акта не е бил поканен представител на нарушителя, в него на мястото за подпис на свидетел при отказ на нарушителя да го подпише, е положил подпис св.С.И., без да е налице такъв отказ. След съставянето му актът бил изпратен по пощата с обратна разписка на нарушителя.

На 06.10.2010г. Кметът на Община Царево издал обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател, за нарушение на чл.14, т.5, на осн. чл.47, ал.1 от НООРОС, наложил глоба в размер на 200лв., вместо предвидената за юридически лица и еднолични търговци имуществена санкция.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя по пощата с обратна разписка на 11.10.2010г., а жалбата е подадена до съда на 14.10.2010г., т.е. при спазване срока за обжалване.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежно лице посочено като нарушител, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, същата е и основателна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В конкретния случай въпросът за вината не трябва да бъде изследван, тъй като извършителят е юридическо лице, което носи отговорност по чл.83, ал.1 от ЗАНН не може да има субективно психическо отношение към извършеното.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл.14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното.  (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

С оглед задължението на съда за цялостна проверка се констатира, че в рамките на административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в порочно провеждане на процедурата по чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актът въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, не е подписан от представител на дружеството-жалбоподател, а е изпратен по пощата.

Нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН е императивна и изисква съставянето на акта за установяване на административно нарушение да се извърши  в присъствието на нарушителя, доколкото целта е да се запознае лицето с възведеното му обвинение или поне то да бъде поканено за съставяне на акта на осн. чл.40, ал.2 от ЗАНН.

Безспорно е установено, че актът е съставен на 18.08.2010г., както е отразено и в него, но за това процесуално действие, както заявява актосъставителя в съдебно заседание, не е призовавано дружеството-жалбоподател на което е повдигнато административно-наказателно обвинение за предявяване на същото, чрез представяне за запознаване със съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, така като изисква чл.43, ал.1 от ЗАНН. В настоящият случай не може да намери и приложение разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН поради това, че жалбоподателят е с известен адрес, на който в последствие са му изпратени и акта, и наказателното постановление.

Не е била проведена и процедурата по чл.43, ал.4 от ЗАНН, изискваща когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той да се изпрати на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. При подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване /ал.5 на чл.43 от ЗАНН/. От този момент за него започва да тече тридневният срок по чл.44 от ЗАНН за депозиране на възражения.

Няма съмнение, че посочените разпоредби са императивни и свързват връчването на акта и подписването единствено и само с нарушителя – административно-наказателноотговорното лице, тъй като всички последващи права и задължения са свързани с него, най-вече реализирането на правото му на защита. Изпращайки акта за установяване на административно нарушение на нарушителя по пощата, макар и с обратна разписка, актосъставителят е допуснал съществено процесуално нарушение - непредявяване на акта на нарушителя, което е пречка за издаване на законосъобразно наказателно постановление.

Актът не е подписан от нарушителя - чл.43, ал.1 от ЗАНН, оформен е при отказ да подпише без фактически да е налице такъв, както изисква чл.43, ал.2 от ЗАНН (разписката за връчване на акта не може да бъде приравнена на подписване на последния - чл.43, ал.5 от ЗАНН). Пропускът не е отстранен и от наказващия орган, който в такива случаи не може да издаде наказателното постановление, а е длъжен да върне акта веднага на актосъставителя за изпълнение на сочените разпоредби (чл.52, ал.2 от ЗАНН).

Неподписването на АУАН не е нередовност на последния по смисъла на чл.53, ал.2 от ЗАНН, а е съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава административнонаказателното производство.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление е допуснато и нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в тях не е посочена датата на която е извършено нарушението, като няма дори и индиция за това. Посочена е справка за получени сигнали за нарушаване на нощната тишина от дежурния в полицейското управление, но не се установява от кого са подадени тези сигнали, дали са от конкретни лица или са анонимни.

В конкретния казус дори да се приеме, че има извършено деяние, то следва да бъде квалифицирано като нарушение на друга правна норма. Чл.14, ал.6 от НООРОС (съгласно представения екземпляр от нея в с.з. и публикувания текст в официалната интернет страница на общината – www.tzarevo.net), за чието неизпълнение е санкциониран жалбоподателя, посочва че не се допуска озвучаването на открити площи на заведения за хранене и развлечения, разположени в жилищни зони и курорти за времето между 23.00 и 7.00 часа.

Отделно от нея, нормативния акт с по висша сила – Закона за защита от шума в околната среда, предвижда в своя чл.16а, ал.2 същата забрана, която може да се квалифицирана като нарушение по чл.33 от този закон.

Служителите на общинската администрация вместо да отидат на място и да установят с акт за конкретно нарушение на нощната тишина по чл.14, ал.6 от НООРОС, извършено в конкретна вечер в същото заведение, са се задоволили да ползват справката на полицейското управление за подадени сигнали, без да държат сметка от кого са подадени тези сигнали и дали не представляват злоупотреба с право от подаващите ги лица.

Тези нарушения на процесуалните и материалните правила при издаването на акта и наказателното постановление опорочават същото до степен, която налага неговата отмяна.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ОА-82 от 06.10.2010г. на кмета на Община Царево, с което на „Корект партнърс”ЕООД, ЕИК-131173485, гр.София, ж.к.Хаджи Д., бл.80, вх.Б, ет.3, ап.26, за нарушение на чл.14, т.5, на осн. чл.47, ал.1 от НООРОС е наложена глоба в размер на 200лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                                            СЪДИЯ: