Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:          118                        10.12.2010г.                               гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Царевският районен съд,                                               наказателен състав

На осми декември,                                            две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:…Румен Йосифов

Членове:......................................

Съдебни заседатели:.................

Секретар: К.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

н.а.х.дело № 390 по описа за 2010год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.С.Л., ЕГН-********** ***, срещу наказателно постановление № 25986-О-0021182/12.09.2010г., издадено от директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас, упълномощен със заповед № 3ЦУ-28/06.01.2010г. на изпълнителния директор на НАП.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй като деянието представлява маловажен случай.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Изпраща писмени бележки в които сочи, че подържа жалбата си и представя предупреждение от административно-наказващия орган до друг търговец, по което е приложен чл.28, б.”а” ЗАНН за същото нарушение, извършено в същия период от време.

За ответника по жалбата - ТДД”РД”-Бургас се явява юрисконсулт, който пледира за потвърждаване на обжалваното постановление.

По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитан е актосъставителят Е.С..

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че жалбоподателят като задължено лице не е подал в законоустановения срок, посочен в чл.15, ал.5 от ЗДДС, справка-декларация по ЗДДС и информацията от отчетните регистри, вкл. и на магнитен носител на данъчен период м.февруари 2010г., до 14-то число на следващия месец. Декларацията е била подадена от него на 18.03.2010г., като декларирания резултат е бил нула лв. ДДС.

За това нарушение срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а в последствие и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.179 от ЗДДС на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на предвидения в закона минимум – 500лв.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя с обратна разписка на 17.09.2010г., а жалбата е подадена на 23.09.2010г., т.е. в срока за обжалване.

По делото е представено предупреждение № 25988-О-0019617/12.05.2010г., с което на друг търговец, но за същото нарушение, извършено по същото време – март 2010г., наказващият орган не е наложил административно наказание, а е счел, че то представлява маловажен случай по чл.28, б.”а” от ЗАНН.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя и становищата на страните.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежно лице посочено като нарушител, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното.  (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус съдът съобрази следното:

От събраните по делото доказателства – акт за установяване на административно нарушение, становищата на страните и писмените доказателства  се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл.179 от ЗДДС.

По отношение възражението на жалбоподателя, че осъщественото от него административно нарушение следва да бъде квалифицирано като маловажен случай, трябва да бъде отчетена задължителната съдебна практика. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк.н.д.№ 1/2005г. на НК на ВКС, преценката на административно наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За да се премине към прилагане на чл.28 от ЗАНН, следва да е налице маловажен случай на административно нарушение, при който наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено такова. Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие на основанията на чл.28, б."а" от ЗАНН следва да се извърши от административно наказващия орган. В настоящия случай още в писмените си възражения срещу акта жалбоподателят се посочил на наказващия орган, че счита нарушението за маловажен случай. Последният не е взел предвид това негово възражение и считайки, че деянието изцяло осъществява визирания състав на административно нарушение, е издал обжалваното постановление. Неговата преценка според съда е незаконосъобразна и не може да бъде споделена, още повече, че за друг идентичен случай той е приел, че е налице маловажен случай.

Наказващият орган не е отчел, че от извършеното нарушение не са настъпили вредни последици и няма нанесена вреда на фиска. Макар формално да са осъществени признаците на състава на административното нарушение по чл.179 ЗДДС, поради това, че се отличава с явно незначителна степен на обществената опасност и липсата на вредоносни последици, деянието може да се квалифицира като маловажен случай. Това налага отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25986-О-0021182/12.09.2010г., издадено от директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас ПРОТИВ Г.С.Л., ЕГН-********** ***, с което за нарушение по чл.179 от ЗДДС му е наложена глоба от 500лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: