Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                     гр. Царево,                 23.04.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети април  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ МОСКОВА                                                              

 

при участието на секретаря Антония Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия Москова гр.д. № 21/2018г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** чрез ю.к.С. против И.Х.Х. с ЕГН ********** ***.

Предявен  е иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 ал. 1 т.2 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено между страните, че И.Х.Х.  дължи на ищцовото  дружество сумата  от 322.22лв. - главница  по договор за кредит ***., сумата от 47.30лв, представляваща възнаградителна лихва по договора, сумата от 27.86 лв., представляваща лихва за забава  за периода от 05.12.2016г. до 11.10.2017г. и законна лихва от датата на подаването на заявлението -23.10.2017г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 299/24.10.2017г. за изпълнение по ч.гр.д.№ 504/2017г. на РС-Царево. Ищцовото дружество претендира разноските по заповедното и исковото производство. Ангажира писмени доказателства.

Препис от ИМ, ведно с приложенията към нея са връчени лично на ответника И.Х.Х. на 26.01.2018г., като в срока по ГПК, изтекъл за ответника на 27.02.2018г., същият не е депозирал отговор, не е взел становище и не е оспорил представените от ищцовото дружество писмени доказателства.  В с.з. редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД и вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД, които са допустими като исковата молба е депозирана в едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал.1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства и становищата на страните, намери за установено следното:

В исковата молба се излагат твърдения за наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, породено от сключен Договор за потребителски заем ***., по силата на който на ответника е била предоставена сумата от 355.22 лева при уговорени лихви и такси. Ответникът се задължил да погаси заема на 9 месечни вноски, всяка от които по 46.19 лева. Посочено е, че в изпълнение на задълженията си по договора ответникът е извършил частично заплащане, като е погасил 1 месечна вноска и са останали 8 месечни вноски. Посочено е, че падежната дата е настъпила на 05.06.2017г. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски, в това число извършените в заповедното производство. Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 и 239 от ГПК.

          Съдът  намира, че са налице основанията да бъде постановено по делото неприсъствено решение, предвид обстоятелството, че ответникът не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

          Налице са процесуалните предпоставките на чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение предвид това, че по делото с разпореждане, което е редовно съобщено на ответника му е било указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото по делото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът може да постанови неприсъствено решение.

         От представените по делото писмени доказателства - сключен Договор за потребителски заем ***. и Общи условия за предоставяне на потребителски заем, уведомително писмо за отпуснат кредит, касов бон за закупена стока от „Технополис“, която е заплатена  с кредитна карта , погасителен план,  може да се направи извод за вероятна основателност на предявените претенции, при условията на непълно доказване в настоящото производство, поради което следва да се постанови неприсъствено решение.

         Предвид гореизложеното съдът приема, че са налице всички изискуеми от закона процесуално-правни и материално-правни предпоставки на разпоредбите на чл. 238 и 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

         С оглед изхода от спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца понесените по делото съдебно-деловодни разноски, от които 75 лева в заповедното производство, представляващи държавна такса в размер на  25 лева и определено от съда юрисконсултско възнаграждение по реда на Закона за правната помощ в размер на 50 лева и разноски в исковото производствов размер на 225.00 лева, от които държавна такса в размер на 125.00 лева и определено от съда юрисконсултско възнаграждение по реда на Закона за правната помощ  в размер на 100 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, и И.Х.Х. с ЕГН ********** ***. че  ответникът И.Х.Х. с ЕГН ********** дължи на ищцовото  дружество от 322.22лв. - главница  по договор за кредит ***., сумата от 47.30лв, представляваща възнаградителна лихва по договора, сумата от 27.86 лв., представляваща лихва за забава  за периода от 05.12.2016г. до 11.10.2017г. и законна лихва от датата на подаването на заявлението -23.10.2017г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 299/24.10.2017г. за изпълнение по ч.гр.д.№ 504/2017г. на РС-Царево.

 ОСЪЖДА И.Х.Х. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ  на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк „Младост 4“ Бизнес Парк София, сгр.14,  сумата в размер на  75.00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, от които държавна такса в размер на  25 лева и определено от съда юрисконсултско възнаграждение по реда на Закона за правната помощ в размер на 50 лева, както и сумата в размер на размер на 225.00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в исковото производство, от които държавна такса в размер на 125.00 лева и определено от съда юрисконсултско възнаграждение по реда на Закона за правната помощ  в размер на 100 лева

   

Решението е окончателно.

                

                                                      Районен съдия: