Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         58                         24.10.2013г.                            гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,                                                      граждански състав

На двадесет и четвърти септември,                    две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Татяна Станчева

Членове:............................................

Съдебни заседатели:.......................

Секретар: Н.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Татяна Станчева

гр.дело № 126 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на „ДЗУ" АД, със седалище и адрес на управление: 6000 Стара Загора, бул. „Никола Петков“ № 10, ЕИК 833066923, представлявано от инж. И.С.И. - Изпълнителен директор, против община Царево, адрес: гр. Царево 8260, ул. „X. Аспарух“ № 36, представлявана от Кмета инж. Г.Л., с който е предявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК. С исковата си молба, ищецът иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато по отношение на него, че община Царево не е собственик на имот с идентификатор № 00878.107.1, находящ се в землището на гр. Ахтопол, м. Коросиата, Община Царево, с площ 11795,00 кв. м. при съседи имоти с № № 00878.107.592, 00878.107.587, 00878.107.389, 00878.107.388, 00878.107.585, 00878.107.340, 00878.107.586. При условията на евентуалност се иска от съда да приеме по отношение на ищеца - „ДЗУ" АД, че ответникът община Царево  не е собственик на част от имот №00878.107.1, а именно 1982/11795 ид. части, с площ 1982,00 кв.м.  С исковата си молба, ищецът твърди, че е собственик на почивна база в гр. Ахтопол, м. Коросята, попадаща частично в имот № 00878.107.1 с площ от 1982 кв.м. Почивната база е построена през периода 1980-1985 г., включвала е 89 бунгала, като понастоящем са останали 7 бунгала. Посоченият имот е възстановен на община гр.Царево по решение на Поземлена комисия гр.Царево, което ищецът счита, че е в нарушение на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като върху имота е проведено обществено-социално мероприятие - изградена е база за почивка на работниците и служителите от „ДЗУ“ АД, явяващо се пречка за  възстановяването на земята на собственика. Имотът не е застроен от Общината и с оглед осъщественото строителство едноличен собственик на земята е държавата.

Счита, че съдът следва да упражни косвен съдебен контрол на реституционните актове, относно наличието на условия на връщане на земята в реални граници, като  извърши косвен съдебен контрол върху акт за частна общинска собственост №223/15.01.1999 г. и акт № 1415/09.05.2011 г. и Решение № 2068/31.08.1995 г. на Поземлена комисия Царево.

Ищецът представя като доказателства: Разрешение за строеж № 24/05.09.1982 г.; Мероприятия, които трябва да се проведат до 30.05.1984 г. на обекта почивна база ОЗЗУ; писмо 12-2800 1286/17.02.1986 г.; Протоколи и актове образец 16 за извършени ремонтни работи на базата от 1987 г.; Извлечение книга за информация почивната база; Удостоверение 2270/10.10.1995 г; скица № 107/16.06.1995 г.; Извлечение от баланса на „ДЗУ” АД с базата; Удостоверение за данъчна оценка на базата; писмо 06-00 168-1/30.07.2012 г. на Община Царево; Проект за договор за спогодба, подписан от Кмета на община Царево с искане за разрушаване на базата до 30.10.2012 г.; Геодезическо заснемане на базата; Доказателства за провоприемството на ДЗУ спрямо ОЗЗУ -10 документа; Удостоверение за актуално състояние на ДЗУ АД.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника община Царево, който счита предявеният иск за недопустим и неоснователен. В отговора се твърди липса на правен интерес у ищеца от предявяването на настоящия иск, тъй като ищецът не се легитимира като носител на вещни права (пълни или ограничени) върху претендираните имоти, което да обосновава правен интерес от предявяването на иска. Ответникът оспорва представените доказателства, като твърди, че е налице  противоречие в документите касаещи бунгалата, а именно не е ясен броят на бунгалата и датата на монтирането им. Излага твърдения, че тези бунгала нямат траен строителен статут. Ответникът, чрез процесуалния си представител твърди, че е безспорен собственик на процесния имот, чиято собственост е възстановена от компетентния за това орган Поземлена комисия - Царево с Решение № 2068 от 31.08.1995 г. за възстановяване на имоти в стари реални граници, въз основа на подадено Заявление № А-189/13.03.1992 г. по реда на чл. 10-12 от ЗСПЗЗ и чл. 13 от ППЗСПЗЗ с представени към него писмени доказателства за притежаване на земеделски земи. Позовава се на придобивна давност, изтекла в полза има община Царево. Счита, че с договор за наем сключен между Общината, като наемодател и „ДЗУ” АД, като наемател, с който процесният имот е бил отдаден под наем на ищеца, то последният е признал ответника за собственик на имота.

Като доказателства към отговора са представени: Решение № 2068 от 31.08.1995 г. на Поземлена комисия - Царево и издаденият въз основа на него Акт за частна общинска собственост № 223 от 15.01.1999 г.; Акт за частна общинска собственост № 1415 от 09.05.2011 г., вписан на 13.05.2011 г., том III, № 24, дв.вх. per. № 674 по партидата на СВ при PC-Царево и Скицата към него с № 8560 от 17.03.2011 г. на СГКК - гр. Бургас; Договор за наем на недвижим имот от 07.06.2011 г., сключен между Община Царево и „ДЗУ"АД - Стара Загора; Писмо с изх. № 26-00-44/03.02.2012 г. от Община Царево до „ДЗУ"АД - Стара Загора, ведно с обратната разписка за получаването му; Писмо от Областния управител на област Бургас с вх. № 06-00-168/26.07.2012 г.; Писмо с изх. № 06-00-168/1/ от 30.07.2012 г. до Областния управител на област Бургас и с копие до „ДЗУ"АД - Стара Загора, ведно с разписките за получаването му; Договор от 20.06.1988 г. за сглобяване и монтаж, сключен между СО „ДЗУ" - Стара Загора на ИСП към СО „ДЗУ" - Стара Загора; Решение № 658, Протокол № 49 от 08.06.2011 г. на Общински съвет - Царево; Писмо до Областния управител на област Бургас с вх. № 61-00-97/1/ от 13.06.2011 г. по описа на Областна управа - Бургас; Писмо до Районна прокуратура - Царево с вх. № 438 от 10.06.2011 г. по описа на РП-Царево.

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 2400 от 28.12.1978 г. на Министерството на електрониката и електротехниката, считано от 01.01.1979 г. е образувано поделение ДСО „Изот“ –София със седалище гр.Стара Загора към Института по изчислителна техника София. Със Заповед 54/23.06.1979 г. на Министерството на електрониката и електротехниката, публ. в ДВ бр.61/1979 г., считано от 01.07.21979 г. се образуват Обединени заводи за запаметяващи устройства –поделение на ДСО „Изот“ –София. С решение на ОС-Стара Загора от 08.03.1989 г. по т.д.№ 3 по описа на СтЗОС е регистрирана фирма „Дискови запаметяващи устройство“ с държавно имущество, със седалище гр.Стара Загора. Регистрираната фирма „ДЗУ“ е поела активите и пасивите на по баланса на Обединените заводи за запаметяващи устройства. С решение № 4889 от 01.11.1991 г. по т.д. № 4740/1991г. на ОС-Стара Загора е регистрирано еднолично акционерно дружество „Дискови запаметяващи устройства“ АД, със седалище Ст.Загора, правоприемник на държавна фирма „Дискови запаметяващи устройства“. През 1999 г. дружеството  е приватизирано от Агенцията за приватизация. Предвид цитираните писмени доказателства „ДЗУ" АД гр.Стара Загора е правоприемник на ОЗЗУ Стара Загора и съответно собственик на почивната база в гр.Ахтопол, м.Коросиата, която е била собственост на ОЗЗУ.

Със строително разрешение № 24 от 05.09.1982 г. на ОЗЗУ е позволено изграждане на кухня –столова. В мероприятия, предвидени за провеждане до 30.05.1984 г. на обект „Почивна база“ –ОЗЗУ гр.Ахтопол, са описани необходимите дейностите по ремонт и поддръжка на базата. С писмо изх.№ 11-28001286 от 17.02.1986г. ОЗЗУ -Стара Загора са поискали становище от  СД „Водоснабдяване и канализация“ Бургас за изграждането на помпена станция за отпадни води за обекта. СО“ДЗУ“ Стара Загора е извършвало ремонтна дейност на почивната база, за което са съставяни протоколи образец 16 за приемане на завършен ремонт. В единия не е отразена дата на която е било извършено приемането, само е отразено че приемането на работа касае ремонт бунгала -Ахтопол. В другия протокол на 17 лист от делото е отразено, че приемането на ремонта,  е осъществено от комисия на 30.11.1987г., като е отразено че ремонта е за обект „ремонт кухня-столова“.

 Предвид представените писмени доказателства и разпитаните свидетели съдът приема, че ОЗЗУ Ст.Загора са построили почивна база, в местността Коросиата гр.Ахтопол, като строителните мероприятия са осъществявани в периода 1979 -1987г.

От назначените по делото експертизи безспорно се установи, че базата е построена на земеделска земя и статутът на земята не е променян от оземляването през 1928-1929 г. 

Първият план за процесния терен е картата на възстановената собственост на землището на гр.Ахтопол, влязъл в сила през 1998 г., съгласно който процесния терен представлява имот 107001 по КВС с площ 16.097 дка. Имот 107001 по КВС включва ПИ 00878.107.1 с площ 11795 кв.м. по кадастралната карта и 4302 кв.м. които са били включени към съседния имот 00878.107.592-крайбрежна пясъчна ивица, представляща изключителна държавна собственост.

Понастоящем почивната база се състои от 7 бунгала и е собственост на „ДЗУ" АД гр.Стара Загора, като правоприемник на ОЗЗУ. Бунгалата са едноетажни, трайно прикрепени съм земята, монтирани върху бетонова площадка, с двускатен покрив, покрит с гофрирана ламарина, стени обшити с ламарина. Четири от съществуващите понастоящем бунгала не са били изградени преди 1987 г., а за останалите три бунгала не може да се установи кога преди 1998 г. са били изградени. За почивната база няма строителни книжа и тя не се явява търпим строеж по смисъла на §16 от ДР на ЗУТ, но бунгалата представляват „постройки” по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, в който смисъл е заключението на СТЕ, приета от съда на 29.01.2013г.

С решение № 2068 от 31.08.1995 г. на ПК гр.Царево на община Царево, на основание чл.18ж ал.1 чл.18з ал.1 от ППЗСПЗЗ и протоколи № 26/21.05.92г. по чл.18г, № 26/21.05.92г. по чл.18д № 1/13.06.91г по чл.18е, решение № 100А от 31.01.95 г. по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и във връзка с направени измервания на земята в доказаните реално съществуващи (възстановими) стари граници и заповед №І -403 от 24.02.92 МЗ е възстановена собствеността върху 16.097 дка, имот 107001 по картата на землището на Ахтопол, в местността Коросиата представляващ пасище мера. За собствеността е издаден АЧОС № 223 от 15.01.1999 г. Въз основа на посочения АЧОС № 223 е издаден АЧОС № 1415, съгласно който поземления имот е с № 00878.107.1 по КК на гр.Ахтопол с площ 11795 кв.м. и представлява земеделска земя.

На 07.06.2011 г. е сключен договор за наем, с който община Царево, като наемодател, отдава под наем на „ДЗУ” АД, като наемател, недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ ПИ № 00878.107.394 по КК на гр.Ахтопол м. „Корося“ с площ 1218 кв.м.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът служебно и с оглед наведените твърдения от ответника, следва да се произнесе, относно допустимостта на предявения отрицателен установителен иск.

Установителният иск се характеризира спрямо другите искове с най-широк кръг от надлежни страни. За да е налице интерес от предявяване на такъв иск, достатъчно е да се оспорва претендираното или да се претендира оспорваното от ищеца право. Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, като от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск. Установителният иск, независимо от това дали се предявява, като положителен или отрицателен винаги съставлява субсидирана форма на искова защита. Той ще бъде допустим винаги, когато не са налице предпоставките от завеждане на осъдителен или конститутивен иск. За ищцеца не би бил налице интерес от търсената защита под формата на предявяване на установителен иск, когато може да се възползва от другите по -силни средства за защита. С предявяването на отрицателен установителен иск се цели защита на спорно право, като се твърди и иска установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът не притежава това право. За да е налице правен интерес от предявяването на такъв иск, то следва чрез него ищецът да защити това право. При уважаване на иска, макар че се отрича притежаването на спорното право от ответника, следва правните последици да рефлектират в правната сфера на ищеца, като запазят или обогатят имуществото му. Следователно, за да бъде допустим отрицателен установителен иск, то следва със съдебнто решение по него ищецът пряко да почерпи права, изгодни последици, в своята правна сфера.

В настоящия случай, съдът намира, че е налице правен интерес за ищеца от предявяването на отрицателен установителен иск, тъй като той има почивна база в процесния имот, за който като собственик са легитимира община Царево, като собственикът иска от ищеца да освободи имота му.

Предмет на доказване в производство по предявен отрицателен установителен иск за собственост е доказване на отрицателен факт, и доколкото отрицателни факти не подлежат на доказване, то в това производство доказателствената тежест за доказване правото на собственост върху процесния имот пада върху ответника. Ответникът по отрицателния установителен иск е този, който трябва да докаже фактите, от които черпи правото си.

В настоящия случай ответникът черпи права от решение № 2069 от 31.08.1995 г. на ПК гр. Царево, по силата, на което на кметство Ахтопол, община Царево  е признато правото на собственост на имот № 107001, представляващ пасище мера, с площ от 16.097 дка, находящ се в местността Коросиата, в землището на Ахтопол. Правните основания, на които е призната собствеността на община Царево върху процесния имот са чл.18ж ал.1, чл.18з ал.1 чл.18г и чл.18е от ППЗСПЗЗ. Посочените норми се намират в Глава втора на ППЗСПЗЗ „Земи на граждани“ и уреждат правото на възстановяване собствеността на физически лица, а не на общините, държавата или юридически лица. Възстановяването собствеността на общините върху земеделски земи е уредено в  Глава трета на ППЗСПЗЗ- „Земя на държавата, общините и други юридически лица“(„Земя на държавата, общините, кооперациите и други юридически лица“ – заглавие на Глава втора до 1997 г.) С оглед на изложените съображения, издаденото Решение № 2068 от 31.08.1995 г. е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на нормите предвиждащи възстановяването собствеността на общините върху земеделски земи.

При разглеждане на  иск за собственост на имот за възстановяване на правото на собственост, извършено по ЗСПЗЗ, съдът е длъжен да прецени и по реда на косвения съдебен контрол над актовете на администрацията, дали са били налице условията за връщане на земята с решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността. Съдът, при проверка на материалната законосъобразност на решението на ПК Царево и издадените два акта за частна общинска собственост № 223 от 15.01.1999 г. и № 1415 от 09.05.2011 г., счита че е налице и друго основание за незаконосъобразност на посочените актове, различно от посоченото по-горе.

Твърдяното от ищеца като несъществуващо в патримониума на ответника право на собственост по отношение на ПИ № 00878.107.1  се заключава в това, че не са били налице предпоставките за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху процесния имот в полза на ответника. С оглед твърдяната липса на предпоставките за земеделска реституция, е необходимо да се изследват и предпоставките за реституция по чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ, всички или някои от тях, в зависимост от конкретните твърдения на оспорващата страна.

Трайната практика на ВКС е приела, че съществува разлика в основанията за връщане на собствеността по чл.10, ал. 7 и чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ. В единия случай се следи дали една сграда е била започната или е била законно построена до 31.03.1991 г. от физическо лице, а във втория случай – дали при влизане в сила на ЗСПЗЗ, включената в строителните граници на населеното място земеделска земя е била застроена, или върху нея са били проведени комплексни мероприятия, непозволяващи възстановяването й, поради което при спазване на разпоредбите на гл.Трета от ЗСПЗЗ, държавата си запазва правото на собственост. От приетите по делото експертизи, безспорно се установява,  че процесният имот не е променял статута си и е земеделска земя. Според чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, в двете хипотези собствениците, притежавали земеделски земи, не могат да възстановят собствеността си – когато те са застроени или върху тях са проведени мероприятия. Пречка за възстановяване на собствеността е всякакво застрояване на терена, което представлява комплекс от строителни дейности, като се има предвид земеделски земи, намиращи се както в строителните граници на населените места, така и извън тях. В хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ законодателят не е поставил изискване за законност на строителството, а регламентира само завареното фактическо състояние към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Няма изискване и за площта на сградите и вида на конструкцията им, както и за начина им на прикрепване към земята. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Като за разлика от чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ не е предвидено изискване за законност на строителството като предпоставка за запазване на собствеността на държавата. Когато върху бившата земеделска земя е проведено мероприятие или е извършено застрояване, което не позволява възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, земята остава държавна собственост, съгласно чл. 10б ал.5 от ЗСПЗЗ.

Пречките за възстановяване на собствеността по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ обхващат само застроената площ на сградата и прилежащия терен, но не и незастроената част извън тези площи.

В конкретния случай има достатъчно доказателства относно размера и очертанията на прилежащата към седемте бунгала площ. По делото е установено, че имотът е с оградена площ от 2052,18 кв.м. и попада и заема площи от следните имоти по кадастралната карта: ПИ идентификатор 00878.107.1 -1982,37 кв. м., ПИ идентификатор 00878.107.388 – 62,73 кв.м. и ПИ с идентификатор 00878.107.389 – 7.08 кв.м.

От тук следва извода, че с влизане в сила на ЗСПЗЗ, по отношение на бунгалата и прилежащия им терен, са били налице предпоставките на чл. 10б, ал.1, ЗСПЗЗ и не е могло да бъде законосъобразно проведено възстановяване на право на собственост в полза на община Царево по отношение на 1982 кв. м. от ПИ с идентификатор 00878.107.1, която част от имота е държавна собственост.

Понятието "проведени мероприятия и застрояване, който не позволяват възстановяване на собствеността", визирано в чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, няма легална дефиниция, но съдебната практика, приема, че това са такива мероприятия, които ограничават възможността за реална реституция на земеделски земи. Липсата на техническа документация за законността на извършеното строителство е без значение в посочената хипотеза, тъй като за разлика от хипотезите на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, законодателят не е поставил това изискване за строителството.

Разпоредбата на чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ не позволява възстановяване на собствеността върху земи, застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации. Ясно е, че строежите, с чието осъществяване се задоволяват нужди на тези правни субекти, следва да се разглеждат като такива, които не позволяват да се възстанови собствеността. Данните по делото сочат, че имотът е застроен преди влизането на ЗСПЗЗ в сила и представлява почивна база, състояща се от седем броя бунгала с обща площ 257,45 кв.м. с прилежаща площ 1982 кв.м. в ПИ с идентификатор 00878.107.1. Осъщественото в имота строителство, изключва възстановяването на собствеността в реални граници, независимо дали строителството е било извършено законно.

В полза на Общината не е изтекла придобивна давност по чл. 79 от ЗС, тъй като имотът по силата на чл.10б, ал.5 ЗСПЗЗ е държавна собственост, а съгласно разпоредбата на § 1 към Закона за собствеността, в сила от 31.12.2011 г., давност за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2014 г. Сключеният на 07.06.2011 г.,  договор за наем 07.06.2011 г. между Общината, като наемодател, и ДЗУ АД, като наемател, не представлява признание от страна на ищеца, че Общината е собственик на имота. Договорът от 07.06.2011 г. има за предмет отдаването на имот различен от процесния, а именно ПИ № 00878.107.394 по КК на гр.Ахтопол м. „Корося“ с площ 1218 кв.м. Договорът за спогодба, приложен към писмото на община Царево до Областния управител на област Бургас, представен към исковата молба без дата и подпис от представител на ищеца също не е признание от ищеца, че община Царево е собственик на имота.

Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск, следва да бъде уважен, като бъде прието за установено по отношение на „ДЗУ” АД , че община Царево не е собственик на 1982/11975 ид. части с площи 1982 кв.м. от имот с идентификатор № 00878.107.1, находящ се в землището на гр. Ахтопол, м. Коросиата, община Царево, с площ 11795,00 кв. м. при съседи имоти с № № 00878.107.592, 00878.107.587, 00878.107.389, 00878.107.388, 00878.107.585, 00878.107.340, 00878.107.586.

В тежест на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да бъдат възложени  направените от ищеца разноски, за които е направено искане от процесуалния представител на ищеца, но за същите не е представил списък по реда на чл.80 от ГПК. По делото е представен договор за правна помощ от процесуалния представител на ищеца, с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2790 лв., като от страна на процесуалния представител на ответника беше направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът намира, че справедливото адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде определено в размер на 1500 лв. На ответника следва да се възложат и сторените от ищеца разноски по делото за държавна такса и експертизи в размер на 1550 лв.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р      Е      Ш      И    :

        

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ДЗУ" АД със седалище и адрес на управление: 6000 Стара Загора, бул. „Никола Петков“ № 10, ЕИК 833066923, че община Царево, адрес: гр. Царево 8260, ул. „X. Аспарух“ № 36 не е собственик на 1982/11795 идеални части с площ 1982 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 00878.107.1, с площ 11795,00 кв. м. находящ се в землището на гр. Ахтопол, м. Коросиата, община Царево, при съседи имоти с № № 00878.107.592, 00878.107.587, 00878.107.389, 00878.107.388, 00878.107.585, 00878.107.340, 00878.107.586.

ОСЪЖДА община Царево да плати „ДЗУ" АД,  сумата от 3050 лв. за разноски по делото.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски окръжен съд.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: