РЕШЕНИЕ

 

Номер 33                                                   23.05.2013 г.                                   град Царево

 

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                   граждански състав

На двадесет и трети април                                           през две хиляди и тринадесета  година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева

 

секретар К.Д.

като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева

гражданско  дело номер 92 по описа за  2012 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ищци: Н.Г.Н., ЕГН ********** и Б.С.Н., ЕГН **********,***, действащи чрез процесуален представител адв. В.А.Б., съдебен адрес ***, с която са предявили ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, против Община –Приморско и установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

С иска по чл.124, ал.1 от ГПК, се иска от съда да приеме за установено по отношение на държавата, че са собственици на поземлен имот с идентификатор 37023.501.407 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Китен, Община Приморско, област Бургас, одобрени със Заповед РД-18-94/ 21.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1078 кв.м., с адрес: гр. Китен, п.к. 8284, улица 4-та, при съседи имоти: 37023.501.408; 37023.501.517; 37023.501.402; 37023.501.405; 37023.501.583; 37023.501.410.

С предявения иск по чл.108 от ЗС, се иска да бъде осъдена Община Приморско да предаде на ищците собствеността и владението на поземлен имот с идентификатор 37023.501.407 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Китен, Община Приморско, област Бургас, одобрени със Заповед РД-18-94/ 21.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1078 кв.м. адрес: гр. Китен, п.к. 8284, улица ***, при съседи имоти: 37023.501.408; 37023.501.517; 37023.501.402; 37023.501.405; 37023.501.583; 37023.501.410, тъй като имотът е придобит от ищците по давност.

Твърди се с исковата молба, че през 1971 г., първият ищец Н.Г.Н. започнал работа като *** на южния плаж в гр.Китен. и от този момент, ежегодно, от началото на м.май до м. ноември живеел в процесния имот. Ищците сключили граждански брак на 11.07.1976 г., след която дата продължили заедно да владеят и своят имота. Те живеели в процесния имот, всяка година в периода от края на м.април до м. ноември и се грижели за имота. Първоначално в имота било поставено едно бунгало от ищеца Н., по-късно през 1981 г. съпрузите поставили второ бунгало. Разчистили терена и го облагородили, оградили го с телена мрежа и колчета, поставили плочки и бетонова настилка, изградили външна камина и засадили растения. Заявяват, че владеели имота до 16.02.1012г., когато разбрали от техни познати от гр.Китен, че работници на Общината, са разрушили оградата и постройките в имота им, като по този начин им било отнето владението. Ищците владеели  имота със съзнанието и намерението, че го владеят за себе си, като в нито един момент от този период владението им не е било обезпокоявано или прекъсвано от ответниците или от когото и да било. Пред съда, ищците, чрез представляващия ги адвокат ангажират гласни и писмени доказателства. По делото бяха изслушани основна и повторна СТЕ, изготвени от вещото лице И.Б. и техническа експертиза, изготвена от вещото лице М.Ж. - лесовъд. Ищците претендират разноски.

Ответникът Община Приморско в отговора на исковата молба заявява, че искът не е допустим, тъй като има влязло в сила съдебно решение по отношение на собствеността на процесния недвижим имот между същите страни, по предявен от същите ищци против същия ответник отрицателен установителен иск, с искане съдът да приеме за установено спрямо ищците, че ответникът Община Приморско не е собственик на процесния недвижим имот. Ответникът Община Приморско счита също така предявеният иск за неоснователен, тъй като ищците не са собственици, не са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, нито по оригинерен способ - давностно владение, за какъвто се твърди в исковата молба, нито по производен способ. Ищците не са могли да придобият недвижимия имот по давностно владение, тъй като не са упражнявали фактическа власт върху него по начин, демонстриращ намерението им за неговото своене, поради което и фактическият състав на придобивната давност не е осъществен.

Ответникът Държавата, в лицето на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представлявано от упълномощен представител -юрисконсулт на Областна администрация счита предявеният иск за недопустим и неоснователен. Оспорва твърденията на ищците, че върху имота е упражнявана фактическа власт, по начин демонстриращ намерението им за своене, като освен останалите доводи излага твърдения, че имотът не би могъл да бъде придобит по давност предвид предназначението му за „зелени площи“.

Относно допустимостта на иска Окръжен съд –Бургас се е произнесъл с Определение № V-3076 от 12.12.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 2269/2012г. че искът е допустим, предвид твърденията на ищците, които се позовават на придобивна давност, като твърдят, че владеят имота от 1971 г., когато е бил държавен, което обуславя правният им интерес от воденето на ревандикационен иск срещу Община Приморско, която разполага с АЧОС и установителен иск срещу Държавата, която няма акт за държавна собственост, но се счита за притежател на терена.

Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено  следното:

Първоначално ищецът Н. Н., а в последствие и съпругата му Б. Н. са ползвали процесния имот, като тези техни твърдения се подкрепят от показанията на свидетели Д.Е. и В.П.. Св. Е. заявява, че познава ищците от 30 години и знае, че имат място в Китен. Твърди, че ходил на гости на ищците от 1971-1972г., а след това и от 1981 г., Твърди, че ищците са владели имота за себе си. Свидетелят сочи, че там е бил „сборен пункт” на спасителите, инструкторите, медицинския персонал.

Св. П. заявява, че познава ищците от дете. Посещавал е ищците, в мястото им в Китен, заедно с баща си, и никой не е имал претенции за мястото. Двамата свидетели свидетелстват, че ищците са облагородили мястото, като оградили имота, поставили са в него бунгала, засадили растения. Според техните показания, не им е било известно, някой да е предявявал претенции по отношение на имота.   

Община Приморско, се легитимира като собственик на процесния имот, с Акт за частна общинска собственост № 244 от 15.03.2004 год., с който имотът е актуван като частна общинска собственост, ПИ № 486 по кадастралния план на с. Китен (сега гр. Китен), с площ на имота от 5 317 кв.м. при граници: изток- ПИ № 521 и ПИ № 170; запад- ПИ № 171; север- улица, ПИ № 170 и ПИ № 521; юг- улица. Актът е съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 5 и чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗОС,  ДВ бр. 44/ 05.11.1999 год.,  изменен с ДВ бр. 101/ 12.11.2004 год., във връзка с чл. 58 от ЗОС. АЧОС е вписан на 23.06.2006 год.

Съгласно заключението на извършената по делото основна и допълнителна СТЕ, процесният имот е част от ПИ № 486 по кадастралния план на гр.Китен, одобрен през 2000г., с площ 5317 кв.м., за който е съставен АЧОС № 244/15.03.2004 г., с идентификатор 37023.501.407 по кадастралната карта на гр. Китен, с площ от 1078 кв.м. Статутът на имота по ЗРП от 1970 г. е в строителните граници на с.Китен и попада върху предвидени по плана площи за озеленяване и пясъчна ивица, по КП на Китен от 2000г.

С одобряването на ЗРП през 1970 г., действащ и към момента, теренът, в който попада процесният имот е бил предвиден за зелена площ и пясъчна ивица. За периода преди 2000 г. няма данни за собственост върху имота, а видно от допълнителното заключение на СТЕ, няма данни за отмяна  предназначението на имота „за зелени площи“ за целия или за част от терена.

          Заключението на СТЕ, извършена от вещо лице инженер-озеленител е че имотът попада върху терен предназначен за зелена площ по одобрен ЗРП от 1970 г., който терен е разположен на стръмен скат и няма данни за подравняване. Картотекиране и паспортизация на растителността не е правена.   

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са два обективно съединени иска: ревандикационен по чл.108 от ЗС срещу община Приморско и положителен установителен иск, с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу Държавата.

Принцип в процеса е, че всяка страна доказва изгодните за нея положителни факти, на които основава своите искания и възражения (чл.127, ал.1 ГПК). Това означава, че в случая ищците следва да докажат, че са собсвеници на процесния имот. Ищците не разполагат с титул за собственост и се позовават на придобивна давност, като твърдят че владели имота повече от 10 години.

Владението, като институт на правото, се състои и изисква наличието и доказването на два елемента – корпус – упражняването на фактическа власт и анимус – намерението да се свои вещта. В случая и двата елемента несъмнено са налице, но за да придобие едно физическо лице вещ по давност е необходимо тя да е в гражданския оборот. Когато е налице забрана на закона или друга причина, която прави невъзможно придобиването на собственост, извършването на актове на разпореждане или управление с нея, тогава без значение е дали и колко продължително едно физическо лице е упражнявало фактическа власт върху вещта, като е манифестирало по ясен и недвусмислен за всички околни начин, че се счита за неин собственик, то не може да се легитимира успешно като такъв. Тъй като ищците твърдят, че са владели имота от 1971 г., необходимо е да се изследва въпросът дали това владение може да ги направи собственици на процесния имот.

Видно от приетата по надлежния ред съдебно-техническа експертиза имотът е попадал отчасти в терен(отреден по ЗРП от 1970г. на с.Китен, сега гр.Китен) за зелени площи и в останалата си част – в плажната ивица. Ищците се позовават и на обстоятелството, че за имота няма по-рано съставени актове и той неправилно е актуван като общински, понеже бил с неустановена собственост. В Представеният АЧОС, като правно основание за неговото издаване са посочени разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 5 и чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост в редакцията му от ДВ бр. 101/ 12.11.2004 год. В чл.2 ал.2 на посочената редакция от ЗОС изобщо няма т. 1 т.е. не е налице едно от основанията за придобиване на имота цитирано в АЧОС- посочена е липсваща разпоредба. Съгласно отразената в акта дата на съставянето му, същия е бил съставен на 15.03.2004 год., при действието на ЗОС в редакцията му обнародвана в Дв. бр. 120/29.12.2002 год., като в акта е посочена  редакция на ЗОС от ДВ бр. 101/ 12.11.2004 год., която не е съществувала към момента на съставяне на АЧОС. Следва да се приеме, че АЧОС не е съставен на датата посочена в него, а по- късно, като е бил представен за вписване през 2006 год. т.е. две години след съставянето му. В АЧОС е посочено, че имотът актуван за общинска собственост е бил собствен на Кметство Китен, но не посочено на какво основание, не са цитирани и съставени по- рано актове. От изложеното може да се направи извод, че АЧОС № 244 от 15.03.2004 год. не удостоверява правото на собственост на Община Приморско върху процесния имот.

Въпреки изложеното, съдът намира, че ищците не са собственици на процесния имот по следните съображения: До 1990 г. собствеността в РБългария беше: социалистическа (на държавата, на кооперациите и на другите обществени организации) и собственост на частни лица (лична и частна- чл. 2 от Закона за собствеността в редакцията му до 17.04.1990 год.). Съгласно чл. 6 от Закона за собствеността, в редакцията от приемането на закона през 1951 г. до изменението му с ПЗР на ЗМСМА, обн. ДВ бр. 77 от 17.09.1991 год. вещите, които нямат друг собственик са обявени за държавна собственост. Общината, като административно-териториална единица е съществувала и по това време, но не е разполагала със своя собственост. Общините са имали учредено право на оперативно управление (стопанисване и управление) върху обектите на държавната собственост. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 31 от 17.04.1990 год.) е създаден нов текст на чл. 2, според който собствеността принадлежи на държавата и на общините, на кооперациите и други юридически лица и на граждани. В чл. 6 от ЗС в редакцията от 17.04.1990 год. е уточнено, че държавна, съответно общинска собственост са вещите обявени от Конституцията и законите за изключителна тяхна собственост, както и вещите, които държавата или общините придобият. Разграничението между двата вида собственост е направено в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). В пар. 7 от преходните и заключителни разпоредби на този закон, законодателят е направил изброяване на държавните имоти, които преминават в собственост на общините с влизането на закона в сила. С влизането в сила на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост е завършена окончателно реформата в законодателството, наложена от необходимостта за разделянето на общинската собственост от държавната. В чл. 2 от ЗОС е посочено кои имоти са общинска собственост, като в чл.2, ал. 1, т. 5 на същия член е посочено, че са общинска собственост зелените площи за обществено ползване. Съдържанието на пар. 7, ал.1 т.4 от от ПЗР на ЗМСМА е идентично със съдържанието на чл.2, ал. 1, т. 5 от ЗОбС, до изменението му  с ДВ, бр. 101 от 2004 г.  С влизане в сила на пар. 7, ал.1 т.4 от от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и държавните имоти- зелени площи за обществено ползване.

Към момента на завладяване на процесния имот от ищеца- 1971 г. липсват данни за носителя на правото на собственост върху имота. Поради това и на основание чл. 6 от ЗС /в редакцията до ДВ. бр.77 от 17 Септември 1991г./, към момента на установяване на фактическата власт върху имота от ищеца, държавата вече е била придобила правото на собственост върху него. Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице, процесния имот попада в терен, предвиден по ЗРП на с. Китен от 1970 год. за зелени площи и плажна ивица. Предвид това му предназначение и по силата на пар. 7, ал. 1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА, собственик на процесния имот по силата на закона е станала първоначално Община Царево, а по- късно собствеността е преминала върху ответната Община Приморско. Всичко изложено до тук, води до единствения извод, че Община Приморско е придобила право на собственост върху процесния имот по силата на закона.

Следва да се има предвид, че съгласно чл.2 ЗСГ (отм.), гражданите можеха да притежават по един жилищен и един вилен недвижим имот. От изложеното в исковата молба, става ясно че ищците не са били жители на с.Китен  и са живели в имота само през летния сезон. Тъй като с.Китен е било със статут на  национален курорт, при което за нежителите на селото е съществувала законовата забрана на чл.30 ЗСГ, за да придобият имот било чрез правна сделка или по давност – „В столицата, окръжните градове, националните курорти и в други населени места, определени от Министерския съвет, недвижими имоти и вещни права по чл. 15 могат да придобиват само техни жители. По ред и условия, определени от Министерския съвет, могат да придобиват за здравни и курортни нужди недвижими имоти и нежители на национални курорти, които не са окръжни градове”. Посочената разпоредба на чл.30 ЗГС е отменена, считано от 1990г. – ДВ бр.21/90г. но имайки предвид че е действала  в периода 1973 г. – 1990г., то упражняването на фактическа власт върху имота от ищците не може да бъде зачетено. Освен това разпоредбата на чл.86 ЗС към 1951г. също поставяше забрана за придобиване на социалистическа собственост: „Не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост”. Тази забрана е действала до 1996 год., когато в следствие на изменение на закона е отпаднала, но с приемането на пар.1  от Закона за допълнение на Закона за собствеността (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) - давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2014 г.

Предвид изложеното, за ищците не е изтекла предвидената в закона десет годишна придобивна давност, поради което имотът не е станал тяхна собственост, на соченото основание, което налага изводът, че предявените искове са неоснователни и следва бъдат отхвърлени изцяло.

С оглед отхвърлянето на иска по отношение на Община Приморско, на ответника на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1320(хиляда триста и двадесет) лева-адвокатски хонорар.

Въпреки неоснователността на предявения иск по отношение на Държавата, съдът не присъжда в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение, тъй като не е посочен конкретен размер на претендираното възнаграждение.

 Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Н.Г.Н., ЕГН ********** и Б.С.Н., ЕГН ********** иск, с който се иска от съда да бъде осъдена Община Приморско, да предаде владението на поземлен имот с идентификатор 37023.501.407, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Китен, Община Приморско, област Бургас, одобрени със Заповед РД-18-94/21.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1078 кв.м. адрес: гр. Китен, п.к. 8284, улица 4-та, при съседи имоти: 37023.501.408; 37023.501.517; 37023.501.402; 37023.501.405; 37023.501.583; 37023.501.410

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Н.Г.Н., ЕГН ********** и Б.С.Н., ЕГН ********** иск срещу Държавата, представлявана от МРРБ, с който се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Държавата, че са придобили по давност поземлен имот с идентификатор 37023.501.407 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Китен, Община Приморско, област Бургас, одобрени със Заповед РД-18-94/ 21.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1078 кв.м. адрес: гр. Китен, п.к. 8284, улица 4-та, при съседи имоти: 37023.501.408; 37023.501.517; 37023.501.402; 37023.501.405; 37023.501.583; 37023.501.410.

ОСЪЖДА Н.Г.Н., и Б.С.Н. да заплатят на Община Приморско сумата от 1320 (хиляда триста и двадесет)лева, разноски по делото.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.

 

        

          

                             

                                                                               СЪДИЯ: