Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         20                           06.04.2010г.                             гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Царевският районен съд,                                                 граждански състав

На деветнадесети март,                                  две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:…Румен Йосифов

Членове:......................................

Съдебни заседатели:.................

Секретар: Н.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

гр.дело № 109 по описа за 2009год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ищец: Г.И.Щ., ЕГН-********** ***, против ответници: „Застрахователна компания Лев инс”АД, ЕИК-121130788``````` №41 и К.Д.К., ЕГН-********** ***, ````````, ```.

Предявените искове са два. Първият от исковете, насочен срещу ответника „Застрахователна компания Лев инс”АД, е с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ и с него ищецът моли съда да осъди този ответник да му заплати сумата от 15`000лв., обезщетение за причинени му неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 26.07.2009г. до окончателното изплащане. При недопустимост или неоснователност на този иск, т.е. в условията на евентуалност, ищецът предявява същия иск и против ответника К.Д.К., като правното му основание е чл.45 от ЗЗД и с него моли съда да осъди този ответник да му заплати сумата от 15`000лв., обезщетение за причинени му неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 26.07.2009г. до окончателното изплащане.

С исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на пострадал от престъпление по наказателното производство по НОХД №106/2009г. на РС-Царево. На 26.07.2009г. пътя от гр.Царево за гр.Ахтопол, района на завод „Пасат”, ответникът К.К., при управление на лек автомобил марка „Опел Астра” с ДКН ````, собственост на К. К.Д., в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1,58 промила на хиляда, нарушил правилата за движение и му причинил следна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата петна кост, водеща до трайно затрудняване движението на левия крак за срок от два месеца, разкъсно-контузна рана на лявата очна орбита, хематом на окото, на носа и горната устна, контузия на гръдния кош, контузия на лявата длан и стъпало, счупване на ребро. Тези травми са довели до общо разстройство на здравето му и до трайно затруднено движение за дълъг период от време. По повод на пътно-транспортното произшествие се е провел наказателен процес, при който ответникът К.Д.К. е признат за виновен по повдигнатото обвинение и е осъден на шест месеца лишаване от свобода условно. Управляваният от ответника К. по време на произшествието автомобил марка „Опел Астра” с ДКН ````, е бил застрахован в „ЗК Лев инс”АД с валидна застрахователна полица по застраховка гражданска отговорност, поради което ищецът счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника-застраховател. Ищецът твърди, че нанесените му травми му причинили сериозна болка и страдание и по правното си същество са значителни вреди за него и за близките му. В продължение на два месеца не можел да се обслужва сам, имал постоянни болки, които са се отразили негативно на неговото самочувствие и контакт с хората.

Като писмени доказателства с исковата молба ищецът представя: удостоверение за актуално състояние на застрахователя, протокол от съдебно заседание по НОХД №106/2009г. с който е одобрено споразумение за решаване на наказателното производство, цитираната застрахователна полица, констативен протокол за ПТП изд. от орган на МВР, протокол от съдебно-медицинска експертиза извършена в хода на НОХД №106/2009г. по негово искане са разпитани двама свидетели.

В отговора на исковата молба ответникът „ЗК Лев инс”АД оспорва изцяло иска, като счита претенцията за недължима и завишена по размер. Оспорва твърдението за наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” към датата на настъпване на процесното събитие, страни по което са той и другият ответник, с обект лек автомобил марка „Опел Астра” с ДКН ````. Оспорва механизма на осъществяване на твърдяното събитие, както и наличие на причинно-следствена връзка на твърдените неимуществени вреди с механизма на ПТП. Оспорва твърдението, че в резултат от възникналото ПТП, за ищеца са възникнали описаните в исковата молба като вид и степен травматични увреждания, респ. че са настъпили твърдените неимуществени вреди. Оспорва всички твърдения, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че същият не е приключил. Оспорва твърдението за изключителна вина на другия ответник за настъпване последиците от процесното произшествие, като навежда довод за съпричиняване на последиците от страна на ищеца. Оспорва акцесорната претенция за лихва по размер, начален момент, по аргумент на неоснователност на претенцията за главница. Счита размера на претенцията за прекомерен, като несъобразен с принципа на справедливостта и предвид наличието на съпричиняване.

По искане на ответника „ЗК Лев инс”АД по предявения срещу него иск, като трето лице помагач е конституиран ответника по втория иск – К.Д., защото „ЗК Лев инс”АД има право на регресен иск срещу него.

По искане на „ЗК Лев инс”АД към настоящото дело е приложено НОХД №106/2009г. по описа на РС-Царево и е извършена съдебно-авто-техническа експертиза.

Ответникът К.Д. в своя отговор на исковата молба заявява, че счита предявения срещу него иск за допустим и основателен, но не е съгласен с размера на претенцията. Намира исковата претенция за силно завишена, предвид степента на телесните увреждания на ищеца, неговата възраст с оглед годността му да управлява МПС и няколкото пътно-транспортни произшествия които е претърпял.

По искане на този ответник е изискана справка от Сектор ПП КАТ при ОД МВР-Бургас, относно това кога ищецът е придобил свидетелство за управление на МПС и какви наказания има до настоящия момент. По негово искане е разпитана като свидетел дъщерята на ищеца – св.Ж.Щ..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.

С одобрено споразумение за решаване на наказателното производство по протоколно определение №72 от 18.09.2009г. на Районен съд-Царево по НОХД 106/2009г., ответникът К.Д.К. е признат за виновен в умишлено извършване на престъпление по чл.343, ал.3, предл. първо, б.”а”, предл. второ, вр. чл.343, ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2, чл.21, ал.2 от ЗДвП и чл.47, ал.3 от ППЗДвП, а именно, че на 26.07.2009г.  около 7.35 часа по третокласен път №9901, км.4, в района на завод “Пасат” посока гр.Царево – гр.Ахтопол, при управление на лек автомобил марка “Опел”, модел “Астра” с регистрационен номер `````, собственост на К. К. ***, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.58 промила на хиляда, нарушил правилата за движение, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП – при избиране скоростта на движение водачът не се е съобразил с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, като е бил длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, нарушил чл.21, ал.2 от ЗДвП – превишил стойността на скоростта, сигнализирана с пътен знак В-26 – 30км/ч., нарушил и чл.47, ал.3 от ППЗДвП, като не спазил пътен знак за въвеждане на забрана В-26 – “Забранено е движение със скорост по-висока от означената” и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.И.Щ. ***, изразяваща се в счупване на лявата петна кост водеща до трайно затруднение на левия крак за срок от около два месеца при обичайно протичане на оздравителния процес. За това престъпление му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

Видно от медицинската документация по приложеното към настоящото дело НОХД 106/2009г., на ищеца Г.Щ. от пътно-транспортното произшествие били причинени освен счупване на лявата петна кост /калканеус/ и счупване на трета ребрена дъга в ляво, контузия на лявата длан с оток, кръвонасядания по лицето с разкъсно-контузни рани и охлузване на лявата подбедрица, които следва да се квалифицират като временно разстройство на здравето неопасно за живота. Наличието на тези увреждания се доказва и от показанията на разпитаните в хода на настоящото дело свидетели, които свидетелстват също, че ищецът е изпитвал болки в резултат на уврежданията, бил е много уплашен. Посещавал е многократно лекари за различните наранявания, лекувал се е в дома си за около три месеца (в исковата молба се твърди по-малък период, който обаче е посочен и в споразумението, поради което следва да бъде приет), като и в момента продължава да изпитва неблагоприятни последици от уврежданията.

По делото е представена застрахователна полица № 170200030134 2230 9 9216895, по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, издадена от „Застрахователна компания Лев инс”АД за автомобила марка „Опел Астра” с ДКН ````, със собственик К. К.Д. и водач държател – ответникът К.Д.К.. Застраховката е била валидна от 24.05.2009г. до 23.05.2010г. и към момента на пътно-транспортното произшествие е покривала неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане при едно пострадало лице – 700`000лв.

Съгласно заключението на вещото лице Б.Р. по извършената в хода на делото съдебно-автотехническа експертиза, причина за възникването на пътнотранспортното произшествие е навлизането на управлявания от ответника К.Д.К. лек автомобил марка “Опел Астра” с регистрационен номер ```` в лентата за насрещно движение, като водачът най-вероятно поради алкохолното опиянение не се е съобразил с поставените пътни знаци, информиращи го за предстояща опасност – опасен десен завой. Вместо да намали скоростта за да премине безопасно през завоя, К. е загубил контрол върху управлявания от него автомобил, който преминал през насрещната лента, излязъл извън платното за движение, ударил се в лявата мантинела и отново се върнал в насрещната лента, където се е движел правомерно управлявания от ищеца лек автомобил марка „Ваз 2109”. Пътната настилка е била от дребнозърнест и гладък асфалт, без неравности и дупки, платното за движение е с по една лента за движение във всяка посока с достатъчна широчина. Управляваният от ищеца автомобил е бил с фабрично монтирани предпазни колани, но по време на произшествието ищецът Щ. е бил без поставен предпазен колан. Няколко минути преди произшествието ищецът се е включвал в движението със своя автомобил, като инцидента е станал в момента в който той е ускорявал скоростта на автомобила марка „Ваз 2109”. Навлизането на автомобила марка “Опел Астра” в лентата за движение на ищеца е било изненадващо, завоят е закрит и двамата водачи не са имали видимост по между си и не са знаели нищо един за друг. Скоростта на управлявания от ищеца автомобил е била 30км./ч.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира иска за частично основателен.

Съгласно нормата на чл.413 НПК, вр. чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, респективно споразумение което има същата сила, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно за настоящия съд е задължително да приеме, че ответникът К.Д.К. е виновен в извършването на деянието – пътно-транспортното произшествие, при което на ищеца са причинени описаните телесни повреди. Ето защо съдът приема, че е налице противоправно поведение от страна на ответника по см. на чл. 45 ЗЗД, както и че не е опровергана законовата презумпция за наличие на вина, в случая - непредпазливост.

Като част от състава на престъплението, наказателният съд е приел, че най-сериозното от уврежданията, причинени на ищеца, което по наказателно правната терминология се квалифицира като средна телесна повреда, а именно счупването на петната кост е довело до трайно затруднение на левия крак за срок от около два месеца при обичайно протичане на оздравителния процес. За останалите телесни повреди, тъй като са леки – счупване на трета ребрена дъга в ляво, контузия на лявата длан с оток, кръвонасядания по лицето с разкъсно-контузни рани и охлузване на лявата подбедрица следва да се приеме, че възстановяването и протичането на оздравителния процес протича в рамките на същите тези два месеца.

По изложените съображения съдът намира, че на ищеца е дължимо обезщетение за причинените неимуществени вреди. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобрази разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и конкретните обстоятелства - тежест на увреждането, напредналата възраст на ищеца, последвалото лечение в домашна обстановка, както и настъпилите психологически проблеми. Наред с това съдът съобрази обстоятелството, че физическите травми са почти отшумели. Определяйки размера на дължимото обезщетение за всяка една средните телесни повреди, претърпени от ищеца, съдът съобразявайки се трайната съдебна практика прецени, че за тежката телесна повреда следва да бъде определено обезщетение в размер на 5`000 лева, а за леките телесни повреди по 1`000 лева за всяка една от тях, или общо 9`000 лева. Следва да бъде отчетено и минимално съпричиняване от страна на ищеца, но не към възникването на пътно-транспортното произшествие (от автотехническата експертиза се установява, че вината за него е изцяло на ответника К.К.), а към характера и по-големия интензитет на телесните увреждания, тъй като ищецът е управлявал автомобила без поставен предпазен колан. Съпричиняването следва да бъде в размер на 10%, следователно дължимото обезщетение на ищеца възлиза на 8`100лв., до който размер следва да бъде уважен иска.

За претендираните лихви, съгласно трайната практика на ВС и ВКС, лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни, а не мораторни и се дължат от деня на събитието. Видно от споразумението престъплението е извършено на 26.07.2009г., следователно претенцията на ищеца за законната лихва от тогава до окончателното изплащане, следва да бъде уважен до размера на уважената част от главницата.

При така посочената дължимост на обезщетението, отговорност следва да носи на осн. чл.226, ал.1 КЗ застрахователят – ответника „Застрахователна компания Лев инс”АД, при който причинителя на увреждането К.К. е бил застрахован, като искът следва да бъде уважен до посочените размери при участието на К., заради правото на регресен иск в полза на застрахователя. Тъй като искът е насочен срещу самия К.К. в условията на евентуалност, заради частичната основателност на иска срещу застрахователното дружество и заради приетия от съда размер на дължимото обезщетение, искът срещу него следва да бъде отхвърлен, което разбира се не изключва правото на регресен иск от застрахователя срещу него, както се посочи по-горе.

По отношение на държавната такта, ход на делото е даден без заплащане на такса на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което на осн. чл.78, ал.6 ГПК в полза на ответника срещу когото е уважен иска следва да постановено заплащане на държавна такса за иска в размер на 324лв.

По отношение разноските по делото, при този резултат на делото, разноските извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска. Техният размер възлиза на 450лв. и обхваща заплатеното възнаграждение на адвоката на ищеца.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р        Е        Ш       И      :

 

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс”АД, ЕИК-121130788``````` №41, при участието на К.Д.К., ЕГН-********** ***, ````````, ```, като трето лице помагач, да заплати на Г.И.Щ., ЕГН-********** ***, сумата от 8`100лв., обезщетение за причинени му неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 26.07.2009г. до окончателното изплащане, както и сумата от 450.00лв. за съдебно деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендираните размери – главница  15`000лв. и законната лихва над уважения размер, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Г.И.Щ., ЕГН-**********, с който моли съда да осъди К.Д.К., ЕГН-**********, да му заплати сумата от 15`000лв., обезщетение за причинени му неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 26.07.2009г. до окончателното изплащане.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски окръжен съд.

 

                                                                                    СЪДИЯ: