Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         77                             15.09.2009г.                         гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Царевският районен съд,                                                           граждански състав

На първи септември,                                     две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:…Р.Й.

Членове:......................................

Съдебни заседатели:.................

Секретар: Н.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Р.Й. *** по описа за 2009год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ищец: Община Приморско против ответници: П.М.Б., ЕГН-********** *** и С.М.Ш., ЕГН-********** ***.

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК  и с него ищцовата община моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, е собственик на УПИ VІІ-475, в кв.63 по плана на гр.Приморско, с площ от 2134 кв.м., при граници: изток - УПИ V-475 и VІ-477, запад-улица, север - УПИ I и II, юг- улица, отреден за жилищно строителство съгласно ЧИ на ЗРП, одобрено със заповед № 48/07.04.1998г., поради обстоятелствата, че този имот не е бил държавен, не е собственост на физически лица и не е бил собственост на юридически лица. В първото съдебно заседание ищцовата община уточнява, че по действащата кадастрална карта на гр.Приморско, процесният имот е с идентификатор 58356.503.101.

С исковата молба се твърди, че общината е собственик на процесния имот, но ответниците също претендират, че са негови собственици, легитимирайки се като такива с договор за покупко-продажба от 02.05.1995г., сключен с Ликвидационния съвет на ЕТД иСГОРТ"-ООД, Царево. Общината твърди, че процесният имот не е бил държавен и не е бил актуван като такъв, което е установено по гр.д.№ 171/2005г. на РС-Царево. Твърди също, че имотът не е собственост на физически лица, включително и на ответниците, като за последните липсва реституционно основание за собственост от което те да черпят права по ЗСПЗЗ. Според общината договорът за покупко-продажба от 02.05.1995г. е нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, поради липса на предписаната от закона нотариална форма и поради решение на ВАС по адм.д.№ 4007/1996г. Според общината, ответниците не са придобивали дялове от капитала на "Сгорт"ЕООД и не са могли да станат собственици на части от ликвидационното му имущество като съдружници, а "СГОРТ"ЕООД винаги е бил еднолична собственост на държавата. Сочи се също, че ответниците не са придобили имота и вследствие изкупуване на дяловете на правоимащите от заличена организация по & 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въведената законова уредба с изменението на § 28, ал.2 и § 29, ал.З от ПЗР на ЗСПЗЗ, ДВ, бр.79/1996г., за прехвърляне на дялове от правоимащи на трети лица, е приета близо година след датата на сключване на договора за покупко-продажба от 02.05.1995г., поради което такова придобиване не е произвело правно действие. На последно място ищцовата община твърди, че процесният имот не е бил собственост на юридически лица, включително и на "СГОРТ"ЕООД, в ликвидация. В тази връзка общината прави извода, че са налице и трите отрицателни предпоставки по чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, поради което процесният имот е общински.

Като писмени доказателства с исковата молба ищцовата община представя: договора за покупко-продажба от 02.05.1995г., акт за частна общинска собственост № 398/17.09.2002г., данъчна оценка, скица на имота по новата кадастрална карта на гр.Приморско, удостоверение за актуално състояние на "СГОРТ"ЕООД, в ликвидация.  а препис от фирмените дела на това дружество.

В отговора на исковата молба ответниците считат иска за недопустим, защото между страните има влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 171/2005г., по което е отхвърлен иск за процесния имот с правно основание чл.97, ал.1 ГПК (отм.), предявен отново от общината против тях. Твърдят, че заповедта на кмета под № 48/07.04.1998г. е отменена с решение по адм.д.№ 852/2000г. на БОС. По отношение на наведеното ново основание на иска – чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, също считат иска за недопустим, защото процесният имот им е бил продаден от държавата, като са заплатили цената му в полза на републиканския бюджет. На това основание считат иска и за неоснователен, като оспорват представения АЧОС № 398/17.09.2002г. Оспорват твърдението на ищеца, че не са собственици на процесния имот, като се позовават на съдебни решения по гр.д.№ 36/1999г. и гр.д.№ 171/2005г., двете на РС-Царево. Считат, че договорът за покупко-продажба от 02.05.1995г. не е нищожен поради липса на форма, което е обсъдено по гр.д.№ 36/1999г.

Като писмени доказателства представят решения по гр.д.№ 36/1999г., стара скица на имота, квитанции заплатени местни данъци и такси за имота, решение по адм.д.№ 852/2000г. на БОС, договора за покупко-продажба от 02.05.1995г. и вносна бележка за платена сума в полза на републиканския бюджет. По тяхно искане към настоящото дело е приложено гр.д.№ 171/2005г., както и запазените части от гр.д.№ 36/1999г., което е архивирано и унищожено след изтичане на срока му за пазене.

 

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

С акт за общинска собственост № 398/17.09.2002г., Община Приморско е актувала като частна общинска собственост УПИ VІІ-475 в кв.63 по плана на гр.Приморско, с площ от 2134кв.м. на осн. чл.2, ал.2, т.4 от ЗОС (отм., в сила към съставянето на акта) и § 42 от ПЗР на ЗОС.

С влязло в сила съдебно решение по приложеното гр.д.№ 171/2005г. на РС-Царево, е установено със сила на присъдено нещо в отношенията й с П.Б. и С.Ш., че общината не е собственик на този имот по силата на проведена в нейна полза реституция по ЗСПЗЗ и по силата на § 42 от ПЗР на ЗОС.

Представя се договор от 02.05.1995г., сключен между Ликвидационния съвет на ЕТД”Сгорт”ООД, гр.Царево и ответниците П.Б. и С.Ш., с който последните са придобили кошара в стопанския двор на гр.Приморско и прилежаща земя от 2110кв.м., представляваща парцел №63-VІІ от масив 1, 58-68., след проведен търг по протокол № 98/25.02.1995г.

Видно от представеното решение № 1618/25.11.1997г. по адм.д.№ 4007/1996г. на ВАС, с него е била отхвърлена жалба на П.Б. и С.Ш. против заповед № РД-09-37/24.06.1996г. на Областния управител на Бургаска област, с която последният е прогласил нищожност на проведения на 25.02.1994г. търг за продажба на обект – „Примитивен овчарник”, находящ се в селскостопанския двор гр.Приморско – парцел VІІ, кв.63, собственост на ЕТД”Сгорт”ООД, гр.Царево, бивше ТКЗС. След предявен установителен иск за собственост от П.Б. и С.Ш. против ликвидираното ЕТД”Сгорт”ООД и държавата, представлявана от МРРБ по гр.д.№ 36/1999г., е прието за установено, че Б. и Ш. са собственици на имота, т.е. държавата не се е позовала в исковото производство на прогласената от самата нея чрез областния управител, нищожност на търга, който е станал основание за покупката на имота от Б. и Ш..

По настоящото дело не се ангажираха доказателства за обстоятелството от кога процесния имот е в регулация, т.е. не представлява земеделска земя, но такива се съдържат в приложеното гр.д.№ 171/2005г., като се установява, че стопанския двор на ТКЗС гр.Приморско е включен в регулацията на града през 1962г. (вж. въззивното решение по гр.д.№ 1094/2006г. на БОС).

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

Тъй като искът по настоящото дело е установителен, за предявяването му следва да е налице правен интерес. Такъв е налице за ищцовата община, защото тя заявява собственически претенции върху процесния имот, а от друга страна ответниците оспорват правата на ищеца, като се позовават на твърдени свои права върху имота. Във връзка с изложеното съдът намира, че е налице правен интерес от предявяването на установителния иск за собственост от страна на общината, поради което той се явява допустим. Във връзка с оспорваната допустимост на иска от страна на ответниците заради силата на присъдено нещо по гр.д.№ 171/2005г. съдът счита, че производството по това дело действително е касаело установителен иск за собственост върху процесния имот между същите страни, но по него общината е обосновавала претенцията си с две основания – реституция по ЗСПЗЗ и § 42 ПРЗ ЗИД ЗОС. Едва в пледоарията пред ВКС, общината се е позовала и на сегашното правно основание на иска – чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, но ВКС е счел за недопустимо да се произнесе по това основание, тъй като то не е било предмет на иска. В тази връзка предявеният сега установителен иск за собственост, на посоченото правно основание – чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ не е недопустим и следва да бъде разгледан, защото това правно основание не е било в предмета на иска по гр.д.№ 171/2005г.

По основателността на иска:

При предявяването на положителен установителен иск за собственост, в тежест на ищеца е да проведе пълно доказване на правопораждащите факти, от които черпи права. В случая Община Приморско се задоволява с оспорване правата на ответниците, като заявява, че нейното право на собственост възниква ex lege – по силата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. По силата на тази норма, земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост, като законодателят е поставил на първо място при приложението на тази норма условието – да се касае за земеделска земя. Легално определение за това понятие е дадено в чл.2 от ЗСПЗЗ, като е предвидено, че не са земеделски земи, урбанизираните територии, т.е. попадащите в границите на населените места. Следователно за да намери приложение нормата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, земята която следва да попадне под нейното действие трябва да е била земеделска, най-рано при влизането тази норма в сила (с приемането на ЗСППЗ, обн.ДВ бр.17/1991г.), тъй като за нормата няма предвидено обратно действие. Ако земята не е била земеделска към този момент, тя може да стане общинска на друго правно основание, включително и отреченото в случая с решението по гр.д.№ 171/2005г. приложение на § 42 от ПЗР на ЗОС, но не и на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ.

В конкретния случай се установява, че процесният имот е включен в регулацията на гр.Приморско още през 1962г., следователно към 1991г. той не е представлявал земеделска земя, затова по отношение на него не може да се приложи чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, който да го направи общинска собственост. Това налага отхвърлянето на предявения иск като неоснователен.

По отношение на разноските извършени от ответниците, които са в размер на 1`200,00лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, предвид отхвърлянето на иска, те следва да бъдат възложени в тежест на ищцовата община.

Мотивиран от гореизложеното съдът

                                                                                        

Р      Е      Ш      И    :

           

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск от Община Приморско, с който моли съда да приеме за установено по отношение на П.М.Б., ЕГН-********** *** и С.М.Ш., ЕГН-********** ***, че на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, е собственик на УПИ VІІ-475, в кв.63 по плана на гр.Приморско, с площ от 2134 кв.м., при граници: изток - УПИ V-475 и VІ-477, запад-улица, север - УПИ I и II, юг- улица, отреден за жилищно строителство съгласно ЧИ на ЗРП, одобрено със заповед № 48/07.04.1998г., а по действащата кадастрална карта на гр.Приморско, представляващ имот с идентификатор 58356.503.101.

ОСЪЖДА Община Приморско да заплати на П.М.Б. и С.М.Ш., сумата от 1`200,00лв. за разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаски окръжен съд.

 

 

 

                                                                                                          СЪДИЯ: